Решение № 413 от 04.04.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Варна, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Галина Чавдарова

Радостин Г. Петров при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско дело № 20223100500288 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 281624/05.04.2021 г. на М. Б. УЗ., чрез пълномощника адв. М.Д., против Решение № 260835/09.03.2021г., постановено по гр.д.№ 12597/2019 г. по описа на ВРС, 35-ти състав, в частта, в която е прието за установено в отношенията между страните, че М. Б. УЗ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

„********“, бл. 13, вх. „Д“, ап. 3 дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33 сумата от 479.26 лева (четиристотин седемдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща сбор от главници, представляващи цена за доставени ВиК услуги, за което са издадени фактури, както следва: № 1135354079 от 19.04.2016 г. за сума от 2,39 лв.; № 1135506293 от 18.05.2016 г. за сума от 2,39 лв.; № 1135640967 от 17.06.2016 г. за сума от 2,39 лв.; № 1135802271 от 20.07.2016 г. за сума от 2,54 лв.; № 1135960376 от 22.08.2016 г. за сума от 5,09 лв.; № 1136119766 от 26.09.2016 г. за сума от 5,09 лв.; № 1136119940 от 26.09.2016 г. за сума от 1,00 лв.; № 1136272704 от24.10.2016 г. за сума от 5,09 лв.; № 1136272781 от 24.10.2016 г. за сума от 0,73 лв.; № 1136438462 от 24.11.2016 г. за сума от 15,26 лв.; № 1136535940 от 21.12.2016 г. за сума от 15,26 лв.; № 1136777022 от 30.01.2017 г. за сума от 10,18 лв.; № 1136880476 от 20.02.2017 г. за сума от 7,63 лв.; № 1137012094 от 17.03.2017 г. за сума от 10,18 лв.; № 1137167256 от 21.04.2017 г. за сума от 10,18 лв.; № 1

1137324855 от 23.05.2017 г. за сума от 12,52 лв.; № 1137472178 от 23.06.2017 г. за сума от 12,65 лв.; № 1137613525 от 24.07.2017 г. за сума от 11,70 лв.; № 1137763879 от 24.08.2017 г. за сума от 11,70 лв.; № 1137884578 от 19.09.2017 г. за сума от 11,70 лв.; № 1138046744 от 19.10.2017 г. за сума от 11,70 лв.; № 1138190611 от 20.11.2017 г. за сума от 11,70 лв.; № ********** от 12.12.2017 г. за сума от 11,70 лв.; № 1139491215 от 21.01.2018 г. за сума от 11,80 лв.; № 1138615337 от 16.02.2018 г. за сума от 11,89 лв.; № 1138777623 от 21.03.2018 г. за сума от 11,89 лв.; № 1138935509 от 23.04.2018 г. за сума от 11,89 лв.; № 1139064986 от 21.05.2018 г. за сума от 11,89 лв.; № 1139232066 от 25.06.2018 г. за сума от 11,89 лв.; № 1139364201 от 23.07.2018 г. за сума от 11,89 лв.; № 1139514595 от 23.08.2018 г. за сума от 193,28 лв.; № 1139684404 от 25.09.2018 г. за сума от 11,89 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.03.2019 год. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 52.59 лева (петдесет и два лева и петдесет и девет стотинки), съставляваща обезщетение за забава върху уважената част от главницата, начислена върху задължението по всяка фактура, за периода от датата на падежа й до 22.03.2019 год., за което вземане по ч. гр. д. № 4768 по описа на ВРС за 2019 год. е издадена Заповед № 2537/28.03.2019 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в частта, в която ответницата е осъдена да заплати направени в заповедното и исковото производства разноски.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, евентуално неправилно, поради нарушения на материалния закон (ЗЗП, Директива 93/13/ЕИО), допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила (чл.7, ал.3 ГПК) и необоснованост. Излага, че не й е връчен подлежащия на обжалване съдебен акт, произнесен от ВОС, който е преюдициален за спора. Нарушена е доказателствената тежест и императивните правила по докладване на делото. Отправеното до въззивния съд искане е да обезсили първоинстанционното решение, евентуално да го отмени, ведно с присъждане на разноски за всички инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК 103002253, със седалище гр. Варна, чрез ю.к. П. Д., в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми. По същество счита решението на ВРС за допустимо, правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му, ведно с присъждане на разноски.

Въззивникът М. Б. УЗ. не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание пълномощникът на въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253, поддържа отговора на въззивната жалба и моли присъждане на ю.к. възнаграждение.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид 2 следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по предявен иск от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253 срещу М. Б. УЗ. за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 539.28 лева, представляваща остатък от дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК - услуги, за периода от 15.03.2016 год. до 19.02.2019 год., по партида с абонатен № 1131767, за обект - имот, находящ се в гр. Варна, ул. „********“, бл. 13, вх. „Д“, ап. 3; 53.60 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, за периода от 19.05.2016 год. до 22.03.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.03.2019 год. до окончателно изплащане на вземането, за което вземане по ч. гр. д. № 4768 по описа на ВРС за 2019 год. е издадена Заповед № 2537/28.03.2019 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че отношенията между страните произтичат от чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ, бр.18 от 2005 г., с посл. изм.) и от общите условия за предоставянето на В и К - услуги на потребителите от В и К - оператор „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД.

Ответникът не е заплащал предоставяните от ищцовото дружество услуги, поради което е инициирано заповедно производство, в рамките на което по ч. гр. д. № 4768/2019 г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение № 2537/28.03.2019 г. Длъжникът е подал възражение против заповедта, поради което ищецът предявява иск за установяване на вземането си.

Ответницата М. Б. УЗ. с писмен отговор оспорва иска. Оспорва като неравноправни клаузите по които е извършено начисляването на потребената вода. Възразява относно обстоятелството, че претендираното фактурирано количество е действително потребено.

Оспорва като неравноправна служебно начислената консумация. Релевира възражение за прихващане, основано на твърдения за заплатени от ответницата по процесната партида суми за периода до 05.03.2020 год.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

С определение №261658/2020г. ВРС е оставил без уважение искането на М. Б. УЗ. за приемане за съвместно разглеждане по делото на възражение за прихващане, основано на твърдения за заплатени от ответницата по процесната партида суми за периода от 28.11.2012г. до 05.03.2020 год. С определение №198/14.01.2021г. по в.ч.гр.д. №29/2021г. на ВОС е оставена без разглеждане частната жалба, подадена М. Б. УЗ., с ЕГН **********, 3 против Определение №261658 от 05.10.2020г. по гр.д.№12597/2019г. на Районен съд Варна, в частта с която е оставено без уважение искането на жалбоподателката за приемане за съвместно разглеждане на възражението за прихващане със заплатени от нея суми за В и К услуги по партида с абонатен №1131767 за периода от 28.11.2012г. до 05.03.2020г. Подадена от М. Б. УЗ. частна касационна жалба с вх.№14348/19.07.2021г. против определение №198/14.012021г. на ВОС, е върната, поради неотстраняване в срок на нередовностите .

Разпореждането за връщане е потвърдено с определение №494/12.11.2021г. на ВнАпС по в.ч.гр.д.№518/2021г. Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че към настоящия момент не са налице твърдените от жалбоподателката процесуални пороци, а решението на ВРС е допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, в конкретния случай по предявения положителен установителен иск, в тежест на ищцовото дружество – въззиваема страна в настоящото производство, е да докаже наличието на валидна облигационна връзка между него и ответницата, реалното количество на доставените ВиК услуги, както и тяхната стойност.

При безспорната установеност на тези факти за ответника – въззивник в настоящото производство, възниква тежест да докаже фактите, които погасяват вземането.

Ответницата М. Б. УЗ. е вписана като абонат в карнета за ап.3, находящ се в гр.

Варна, ул. „********“, бл. 13, вх. „Д“, с абонатен номер 1131767, като последният положен в карнета подпис на потребител е на дата 19.09.2018г. Констатирано показание на водомера е 536 куб.м. За консумираната вода в периода 15.03.2016г. - 19.09.2018г. са издадени фактури от № 1135354079/19.04.2016 г. до № 1139684404/25.09.2018 г.

С присъединяване на процесния имот към водопреносната и канализационна мрежи, между страните е възникнала валидна облигационна връзка. Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги стават част от договорните отношения между страните „ex lege” в едномесечен срок от публикуването им. Общите условия са влезли в сила по отношение на всички потребители на вода и ВиК услуги, включително спрямо М. Б. УЗ.. С оглед липсата на твърдения и доказателства, че ответницата се е възползвала от правата по чл.71, ал.2 от ОУ, общите условия са станали част от договорните им отношения. Съгласно чл.23, ал.4 от Общите условия, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. С полагането на подпис в карнета М.У. е удостоверила консумираното количество вода до 19.09.2018г. вкл.

Необосновани са изложените във въззивната жалба бланкетни твърдения, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради нарушения на материалния 4 закон (ЗЗП, Директива 93/13/ЕИО), допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила (чл.7, ал.3 ГПК). РС-Варна е изследвал релевантните за спора факти като е съобразил, че ответницата дължи заплащане на консумираната вода само за количествата и периодите, които са установени с нейния подпис.

Въззивният съд споделя мотивите на ВРС относно дължимостта на главницата и мораторна, като препраща към тях на основание чл. 272 ГПК. Поради съвпадение на изводите на двете инстанции за основателност на исковете, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.