Решение № 2349 от 15.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2349 гр. Пловдив, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330108098 по описа за 2025 година

ГПК. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 Делото е образувано по искова молба, депозирана от В. З. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „****“ № ***, ет. **, ап. **, с която е предявен срещу К. З. П., ЕГН **********, гр. П., ул. „******************“ № ***, иск по чл. 34 ЗС за делба на съсобствени недвижими имоти, подробно описани в исковата молба.

Ищцата твърди, че с ответницата са съсобственици при квоти *** ид.ч. за В. Г. и *** ид.ч. за К. П. на следния имот: ПИ с идентификатор ************** по КККР на гр. П., ведно с построените в имота сгради съответно с идентификатор *************** и ******************. Посочва се, че съгласно решение № 50/16.05.2014 по гр.д. № 3614/2013 г. на ВКС, І г.о., бил уважен иск на В. Г. срещу К. П. с правно основание чл. 30 ЗН, по силата на което ищцата черпела права върху въпросната *** ид.ч. от имота. Досежно притежаваните от ответницата *** ид.ч., то същите били придобили по силата на дарение, обективирано в **************************, и последваща доброволна делба между ******* на страните и дарител по сделката Е. П. и настоящата ответница, съгласно Протокол от 15.07.1991 г. по гр.д. № 4419/1991 г. на ПдРС, 12 гр.с., като целият имот се поставял в дял на К. П..

След влизане в сила на решението на ВКС, с което ищцата била призната за собственик на **** ид.ч. от имота, то квотата на ответницата се поддържа, че се намалявала до **** ид.ч.

1

Досежно втория имот, се сочи, че по реда на ЗСПЗЗ била възстановена собствеността върху нива с площ от 5698 кв.м. в землището на с. Б., общ Р., обл. П., местността „**************“, съставляваща имот № ***********. С ***********************, ******** на страните Е. П. била призната за съсобственик по наследство в посочения имот, а впоследствие с н.а. за собственост на недвижим имот № *****************************, настоящите страни били признати за съсобственици в същия имот, вече обозначен като ПИ с идентификатор *********** по КККР на с. Б., при квоти от по ********** ид.ч. за всяка. Изтъква се, че след проведена процедура за смята на статута и изменение на кадастралната карта имотът бил заличен и на негово място били образувани нови пет поземлени имота. Спрямо същите била извършена доброволна делба, обективирана в

**********************************, като В. Г. и К. П. придобили при равни права собствеността върху новообразувания ПИ с идентификатор № ***************.

Предвид изложеното се моли да се допусне делба между страните на посочените имоти, както следва: за ПИ с идентификатор *********** по КККР на гр. П., ведно с построените в имота сгради съответно с идентификатор ************** и ************, при квоти *** ид.ч. за ищцата и *** ид.ч. за ответницата, както и на ПИ с идентификатор № ******************* по КККР на с. Б., при равни квоти от по *** ид.ч. от правото на собственост за всеки съделител.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от К. З. П., с който излага съображения за недопустимост на иска за делба, досежно поземления имот в гр. П. и построените в него сгради. Поддържа, че доколкото вече била извършена делба между нея и наследодателката на страните Е. П. спрямо въпросния имот, то нова делба не е допустимо да се извършва. В тази насока счита, че ищцата би черпила права върху имота не от дарението от Е. П. в полза на К. П., намалено по реда на чл. 30 ЗН, а съгласно осъществената съдебна делба, по силата на която обаче, имотът бил поставен в дял единствено на К. П.. Допълнително се излага съображения, че ответницата К.

П. не била взела участие в производството за възстановяване на запазена част и не могла да релевира възражения във връзка с предходната делба, за която поддържа, че представлява последващ акт на разпореждане с имота, което правило решението по иска по чл. 30 ЗН непротивопоставим на нея, респ. че приложение следвало да намери чл. 37 ЗН. По изложените съображения счита, че липсва съсобственост между страните по отношение на ПИ с идентификатор **************** по КККР на гр. П., ведно с построените в имота сгради съответно с идентификатор **************** и **************. Касателно другия делбен имот - ПИ с идентификатор № *************** по КККР на с. Б., то не се възразява срещу твърденията за наличие на съсобственост между страните, начина на възникването й и квотите в съсобствеността, като моли за уважаване на иска в тази му част.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Районен съд - Пловдив, ХХV състав, е сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

Страните не спорят, че е налице съсобственост помежду им при равни права досежно ПИ с идентификатор № ************* по КККР на с. Б. Видно е от *************************, че ***** на страните - Е. П. е призната за съсобственик по наследство при квота ***** ид.ч. от нива с площ от 5698 кв.м., находяща се в землището на с. Б., общ Р., обл. П., местността „***********“, съставляваща имот № ************* по плана за земеразделяне. Е. П. е *************** г., като нейни единствени наследници са ****** й В. Г. и К. П., видно от налично по делото удостоверение за наследници. Последните съгласно н.а. за собственост на недвижим имот ***********************************, са признати за съсобственици в същия имот, вече обозначен като ПИ с идентификатор *********** по КККР на с. Б., при квоти от по *********** ид.ч. за всяка. Впоследствие съобразно скица-проект № *************** г. и н.а. за делба на недвижими имоти ********************************, в общ дял на двете се поставя новообразувания имот ПИ с идентификатор № ************* по КККР на с.

Б., образуван след реалната подялба на общия преди това ПИ с идентификатор ************. Така по силата на въпросния договор за доброволна делба настоящите страни В. Г. и К. П. се легитимират като съсобственици при равни квоти от правото на собственост върху процесния ПИ с идентификатор № *************.

Предвид горното искът по чл. 34 ЗС досежо посочения земеделски имот ще се уважи, като се допусне между страните делба на имота при равни за страните квоти от правото на собственост. Описанието на имота ще се извърши според актуалното му състояние по представените скица.

Спорът между страните се концентрира върху това дали е налице съсобственост помежду им спрямо втория делбен имот - ПИ с идентификатор ************** по КККР на гр. П., ведно с построените в него сгради съответно с идентификатори ************* и *************.

Ответницата К. П. се легитимира като единствен собственик на поземления имот, ведно с наличните в него сгради по силата на дарение, обективирано в ****************************, и последваща доброволна делба, извършена с нейната ****** и дарител по сделката Е. П., съгласно Протокол от 15.07.1991 г. по гр.д. № 4419/1991 г. на ПдРС, 12 гр.с. С въпросното дарение Е. П. е прехвърлила безвъзмездно на К. П. *** ид.ч. от дворно място, представляващо имот № **** в парцел *** от кв. ***, ***************, по плана на гр. П. (сега ПИ с идентификатор ************ по КККР на гр. П.), целият с площ от 320 кв.м., заедно с *** ид.ч. от наличната в дворното място едноетажна жилищна сграда с площ от 107 кв.м. (сага сграда с идентификатор **************** по КККР на гр. П.) и подобренията в имота. Впоследствие със съдебна делба, чието извършване е обективирано в Протокол от 15.07.1991 г. по гр.д. № 4419/1991 г. на ПдРС, 12 гр.с., същият имот е поставен в единствен дял на К. П., която е станала негов едноличен собственик, като е придобила и другата *** ид.ч. срещу задължението да уравни с пари дела на своята ****** за въпросната идеална част. Към момента 3 на одобряване на спогодбата К. П. не е била в брак, видно от приобщените документи относно брачни й статус, поради което придобитата на възмездно основание **** ид.ч. от имота не е в режим на СИО. Така по силата на всяка от двете прехвърлителни сделки ответницата е придобила по **** ид.ч. от имота и сградите, като неоснователно се възразява с отговора, че единствено делбата е придобивното основание, на което се основават правата на К. П. като собственик.

По делото обаче е представен заверен препис от решение № 50/16.05.2014 по гр.д. № 3614/2013 г. на ВКС, І г.о., което е окончателно и с което е уважен иск на В. Г. срещу К. П. с правно основание чл. 30 ЗН, като е намалено дарението, обективирано в ********************************, с *** ид.ч., необходима за възстановяване на запазената част на ищцата Г. от наследството на нейната ********* Е. П., **************** г. В случая въпросното решение легитимира ищцата като съсобственик в имота, притежаваща *** ид.ч. от правото на собственост, доколкото с дарението се прехвърля по *** ид.ч. от правото на собственост върху земята и постройките в нея. Това решение, като окончателно е влязло в сила, същото е задължително за съдилищата по силата на чл. 297 ГПК и на основание чл. 299, ал. 1 ГПК не може да бъде пререшаван въпросът относно разглежданата идеална част, с която е намалено дарението, за да се възстанови запазената част на В. Г. от наследството на ***** й. Ответницата К. П. следва да се съобрази с конститутивното действие на решението по иска по чл. 30 ЗН.

По настоящото дело са изискани за послужване както гр.д. № 4419/1991 г. на ПдРС, 12 гр.с., така и гр.д. № 21467/2010 г. на ПдРС, 4 гр.с., решението по което е било предмет на въззивно проверка и окончателно на конституционен контрол по гр.д. № 3614/2013 г. на ВКС, І г.о. Видно от материалите по второто производство, К. П. е била представлявана от особен представител, което обаче не влияе върху валидността на решението по делото.

При това положение за неоснователни се намират възраженията на ответната страна за липсва на съсобственост по отношение на ПИ с идентификатор **************** по КККР на гр. П. и с построените в имота сгради, както и за недопустимост на делбата поради наличие на предходна делба. Действително К. П. разполага с документи, легитимиращи е като единствен собственик на имот, но по сила на посоченото по-горе решение на ВКС нейните права са били намалени с *** ид.ч. в полза на ищцата В. Г.. От друга страна делбата от ********** г. не е противопоставима на ищцата, доколкото тя черпи права от въпросното решение, с което е възстановена в натура запазената й част от наследството на Е. П., *************** г., а не като универсален правоприемник на ********** си. Макар правата на ищцата Г. да се коренят в настъпилите наследствени правоотношения по повод ********** на Е. П., недопустимост в случая би била налице, ако ищцата искаше делба, основавайки се единствено на качеството си наследник, досежно притежаваната от наследодателя *** ид.ч. към момента на предходната делба. В случая обаче правата й произтичат от решението на ВКС, с което се намаля дарената на К. П. *** ид.ч. от имота. Поради това е налице ново обстоятелство, нов правопораждащ факт, който прави 4 настоящата делба допустима.

Доколкото пък е налице и съсобственост между страните на посочените по-горе основания, то и искът се явява основателен, като ще се допусне делба между страните досежно ПИ с идентификатор ************* по КККР на гр.

П., ведно с построените в имота сгради съответно с идентификатор *************** и ***********, при квоти *** ид.ч. за ищцата В. Г. и *** ид.ч. за ответницата К. П..

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА извършване на съдебна делба м е ж д у В. З. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „****“ № **, ет. **, ап. **, и К. З. П., ЕГН **********, гр. П., ул. „***************“ № ***, на следните недвижими имоти:

- Поземлен имот с идентификатор ***************** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със