Решение № 98 от 16.03.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Стара Загора, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20255500500386 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба от Б. П. Д. и Д. П. Д., чрез адв. Д. К. от АК - Стара Загора, против Решение № 10/27.01.2025г., постановено по гр.д. № 319/2022г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което се отхвърля като неоснователен, предявения от Б. П. Д. и Д. П. Д. против К. Т. И. иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание наследство и давностно владение върху 1/6 /една шеста/ идеална част от Двуетажна масивна жилищна сграда с кадастрален № 1 със застроена площ 116 кв. м., построена съгласно одобрен архитектурен проект от 30.01.1976 г., Полумасивна стопанска постройка с площ от 26 кв. м. и масивна стопанска сграда с площ от 42 кв. м., построени в дворно място с площ от 520 кв. м., съставляващо УПИ VIII – 1828; отхвърля се предявения от Б. П. Д. и Д. П. Д. иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по чл.587, ал.2 от ГПК № 190, том.2, рег.№ 225/2019 г.; отхвърля се предявения от Б. П. Д. и Д. П. Д. иск за обявяване на относителна недействителност по отношение на ищците на договор за дарение на недвижим имот НА № 191, том 2, рег. №3894, дело № 226/06.08.2019 г. на Нотариус А.Р.. Присъдени са разноски.

Въззивниците обжалват първоинстанционното решение, като неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Излагат подробни съображения в тази насока. Посочват, че за да отхвърли исковата претенция на ищците с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 76 от ЗН, във вр. с чл.

1

537, ал. 2 от ГПК, първоинстанционният съд в решението се позовал на гласни доказателства - свидетеля Д.И.Н., който освен в съдебно заседание бил и свидетел по нотариалното дело пред Нотариус А.Р. по снабдяването на първоначалните ответници, починали в хода на производството с констативен нотариален акт. Твърдят, че пред нотариуса този свидетел изложил различни и противоречиви факти и обстоятелства от изнесените по делото. Твърдят, че този свидетел веднъж казал, че въззиваемите живеели в гр. Г., а втори път, че всъщност живеели в село П., както и че къщата била строена от общия наследодател К. С. И., а втори път - от ответника Т.К. И.. Считат, че от тези показания съдът направил извода, че въззивниците дошли да живеят за малко, докато си закупят друга къща, от което се налагал извода, че Т.К. И. и С.П.И. придобили ½ /една втора/ ид. част от дворното място в гр. Г., заедно и реално с двуетажната жилищна сграда и стопанските постройки, въз основа на изтекла придобивна давност. Въззивниците считат, че за да постанови решението си, съдът не преценил фактическата и правна обстановка по делото, като не съобразил писмените доказателства, както и гласните такива. Считат, че двамата въззивници, като законни наследници на К. С. И. по никакъв начин не били загубили правото си на собственост от своя дял и че за придобиването по давност било необходимо да бъде установено владение върху един имот.

Твърдят, че въззивникът Б. Д. живеел в този имот повече от 10 години, заедно с жена си и двете си малолетни деца, владеел имота, упражнявал фактическа власт повече от 10 години. От представен разписен лист от Община Г., било видно, че процесният имот е собственост на наследници на К. С. И.. Според въззивниците не можело да бъдат признати за собственици по давност единствено и само въззиваемите по делото, като въззивниците били тези, които владеели постоянно процесния имот, а не въззиваемите.

След уточнение на искането с молба от 19.01.2026г. въззивниците молят съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново решение, с което на основание чл. 124 от ГПК да признае за установено по отношение на ответника К. Т. И., че всеки от двамата въззивници – ищци е собственик на основание наследство и давностно владение върху 1/6 /една шеста/ идеална част от Двуетажна масивна жилищна сграда с кадастрален № 1, със застроена площ от 116 кв. м. - построена съгласно одобрен архитектурен проект от 30.01.1976 г., Полумасивна стопанска постройка с площ от 26 кв. м. и масивна стопанска сграда с площ от 42 кв. м., построени в дворно място с площ от 520 кв. м., съставляващо УПИ VIII – 1828; да отмени на основание чл.

537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт 190, том II, peг. № 3892, дело № 225/ 2019 г на Нотариус А.Р., за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, с който Т.К. И. и С.П.И., и двамата с постоянен адрес: с. П., *** са признати за собственици на описаните по-горе жилищни и стопански постройки, в частта за идеалните части, притежавани от ищците; да обяви за относително недействителен по отношение на ищците, договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 191, том II, peг. № 3894, дело № 226/ 06.08.2019 г на Нотариус А.Р., вписан в Службата по вписванията 2 с вх. peг. № 793/06.08.2019 г, акт № 65, том III, дело № 285, с който Т.К. И. и С.П.И. приживе са дарили на сина си К. Т. И. идеалните части на ищците от недвижими имоти, представляващи жилищни и стопански постройки, подробно описани по-горе, до размера на притежаваните от ищците идеални части от имота. Претендират за направените разноски във въззивното производство за държавна такса и адвокатски хонорар.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна К. Т. И., чрез адв. А. К. от АК - Стара Загора, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита обжалваното решение за валидно, допустимо, правилно и кореспондиращо със събраните по делото доказателства. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата.

Моли съдът да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното първоинстанционно решение. Претендира присъждане на сторените разноски във въззивната инстанция.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и становището на другата страна, предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Ищците Б. П. Д. и Д. П. Д. твърдят, че са наследници по право на заместване от починалата си майка Т.К.К. на дядо си К. С. И., който оставил законни наследници - дъщеря и син: Т.К.К. - тяхната майка, която е починала на 18.03.1999г. и Т.К. И. - негов син и първоначален ответник, /починал в хода на производството на *** г. В хода на производството е починал и другият ответник С.П.И., на *** г., а на мястото на починалите ответници е конституиран наследникът им - К. Т. И. - първоначален ответник по делото./ През 1961 г. общият наследодател К. С. И. закупил празно дворно място в гр.

Г., *** с площ от 880 кв. м., представляващо парцел XII - дванадесети в квартал 86. В дворното място били построени сгради, а именно - двуетажна масивна жилищна сграда със статут - търпима на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ към дата 2005 г. и две стопански постройки - подобрения в имота, за които нямало данни да са търпими. Ищците твърдят, че наследодателят К. С.

И. починал на *** г., но приживе - през месец януари 2005 г., започнал да се снабдява с документи от Община Г. и видно от издаденото тогава удостоверение за търпимост на сгради и скица, собственик на имота - земя и сгради бил К. С. И.. Твърдят, че след смъртта на майка им Т.К.К. /починала на 18.03.1999 г./, като нейни законни наследници декларирали в общината, че притежават земя и сгради - по 1/4 идеална част от дворно място с площ от 520 кв. м. и по 1/4 /една четвърт/ идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда с кадастрален № 1 и стопански постройки. Твърдят, че редовно заплащали данъците си за земя и сгради, като ищецът Б. П. Д. заплащал изцяло и ел.енергията за целия имот, а останалите съсобственици Т.К. И. и съпругата му С.И. не заплащали разходите за ел. енергия. Сочат, че ответникът К. Т. И. живеел на втория етаж, а ищецът Б. Д. с жена си и децата живеели на първи етаж в двуетажната масивна жилищна сграда. Съсобствениците Т. И. и С.И. не живеели в този имот, а пребивавали постоянно в с. П.. Твърдят, че 3 през месец август 2019 г. разбрали, че двамата ищци Б. и Д. притежавали само по 1/4 /една четвърт/ идеална част от дворното място, а като собственик на всички постройки и на 1/2 /една втора/ идеална част от дворното място бил братовчед им К. Т. И., който придобил имота, чрез дарение от неговите родители - Т. И. и С.И.. Без тяхно знание и съгласие, Т.К. И. на 06.08.2019 г. се снабдил с Нотариален акт, чрез извършване на обстоятелствена проверка, били признати той и съпругата му за собственици на 1/2 ид. част от дворното място, съставляващо УПИ VIII - 1828, кв. 86 по плана на град Г. и всички постройки в имота - двуетажна жилищна сграда и стопански постройки. На същата дата - 06.08.2019 г. дарили 1/2 ед. част от дворното място на сина си К.

Т. И. и всички постройки в имота. Твърдят, че към датата на признаването им за собственици Т. и С.И. не упражнявали самостоятелно фактическо владение върху процесния имот, спокойно и непрекъснато в продължение на 10 години.

Сочи се, че ищецът Б. Д. живеел в този имот повече от 10 години, заедно с жена си и двете си малолетни деца. Ищците твърдят, че били израснали от деца в процесния имот. Позовават се на Строително разрешение от 1976 г., съгласно което било разрешено на К. С. И. и Т.К. И. да построят една жилищна сграда върху 102 кв. м. на собственото си място - парцел XVII 1317, т. е. строителното разрешение не било издадено само на Т.К. И., а и на К. С. И., а те били негови законни наследници и притежавали идеална част от построената жилищна страда в дворното място, което било общо с площ от 519 кв. м. Видно от всички документи, които били издавани за този имот от Община Г., а именно за жилищната постройка, същата била собственост на К.

С. И. и впоследствие на наследници на К. С. И.. Тази къща била строена от дядо им К. И. и баба им, както и от техния баща П., който понастоящем е починал. Считат, че било налице добросъвестно, непрекъснато и необезпокоявано владение в предвидения от закона срок. Твърдят, че Т. И. и С.И. не били владяли имота еднолично и изобщо не го владяли. Владял го техният син К. Т. И., заедно с ищците.

Молят съда да постанови решение, с което: да признае за установено, че всеки от тях двамата ищци е собственик на основание наследство и давностно владение върху 1/6 /една шеста/ идеална част от Двуетажна масивна жилищна сграда с кадастрален № 1 със застроена площ от116 кв. м. - построена съгласно одобрен архитектурен проект от 30.01.1976 г., Полумасивна стопанска постройка с площ от 26 кв. м. и масивна стопанска сграда с площ от 42 кв. м., построени в дворно място с площ от 520 кв. м., съставляващо УПИ VIII – 1828; на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмени Нотариален акт 190, том II, рег. № 3892, дело № 225/ 2019 г. на Нотариус А.Р. за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, с който Т.К. И. и С.П.И. са признати за собственици на описаните по- горе жилищни и стопански постройки, в частта за идеалните части, притежавани от ищците; на основание чл.76 ЗН, са обяви за относително недействителен спрямо ищците, договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 191, том II, рег. № 3894, дело № 226/ 06.08.2019 г на Нотариус А.Р., вписан в 4

Службата по вписванията с вх. рег. № 793/ 06.08.2019 г, акт № 65, том III, дело № 285, с който Т.К. И. и С.П.И. са дарили на сина си К. Т. И. недвижими имоти, представляващи жилищни и стопански постройки, подробно описани по – горе до размера на притежаваните от ищците идеални части. Претендират разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците Т.К. И., К. Т. И. и С. П. И. с които оспорват исковата молба като неоснователна. В хода на производството ответникът Т.К. И. е починал на *** г., Починал Е и другият ответник С.П.И., на *** г., а на мястото на починалите ответници е конституиран наследникът им - К. Т. И.. Ответниците твърдят, че през 1961 г. общият им наследодател К. И. закупил празно дворно място от 880 кв. м., представляващо към онзи момент парцел XII /дванадесети/ в квартал 86 - /осемдесет и шести/ по плана на града. Със заповед № 623/20.07.1970г. бил одобрен регулационен план, съгласно който за гореописания парцел били отредени следните два парцела: VII-1317 в кв. 86 в площ 360 кв.м. и XVII - 1317 в кв. 86 с площ 519 кв.м. с нанесено застрояване само върху УПИ VII - 1317, отбелязано като 2мж (двуетажно масивно жилище). Съгласно сега действащия план, приет със заповед № 440/ 2004г. новообразувано УПИ VIII-1828, кв.86, с площ от 519 кв.м било идентично с УПИ XVII - 1317 в кв. 86 по плана от 1970г., а новообразувано УПИ IX – 2208, с площ от 360 кв.м. било идентично с УПИ VII-1317 в кв. 86 по плана от 1970г.