Решение № 13146 от 02.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13146 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110152195 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Т. И. срещу „*** АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 51,13 евро, частичен иск от претенция в общ размер от 5112,92 евро, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, вследствие на ПТП от *** г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – *** г., до окончателното плащане.

Ищецът И. Т. И., твърди, че на *** г. около *** в гр. ***“, е настъпило ПТП по вина на водача Б. А., който при управление на лек автомобил „***“, с рег. № ***, не е успял да спре и удря в задната част спрелия, за да пропусне преминаващи в този момент по пешеходната пътека пешеходци лек автомобил „***, с рег. № ***, управляван от И. И..

Излага, че веднага след инцидента е бил прегледан в спешен кабинет в ***, където след множество прегледи и образни изследвания му била поставена диагноза контузия на шията, предписана му била медикаментозна терапия и били дадени съвети за продължаване на амбулаторна форма на лечение. Поддържа, че вследствие на инцидента изпитвал болки, страдания, затруднения в ежедневното обслужване и психически стрес. Поддържа, че ответникът в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за ПТП водач, следва да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Твърди, че до ответника е изпратена покана за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, но претенцията останала неудовлетворена. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „***, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че към *** г. е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил „***“, с рег. № ***.

Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и твърдяните неимуществени вреди, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил „***“, с рег. № ***. При условията на евентуалност, твърди, че претендираното обезщетение е завишено и не отговаря на принципа на справедливост. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото 1 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки: че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил „***“, с рег. № ***, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск; причинноследствена връзка между това събитие и описаните в исковата молба неимуществени вреди, претърпени от ищеца; размера на неимуществените вреди.

В тежест на ответника е да докаже въведените с отговора на исковата молба правоизключващи възражения, както и да обори презумпцията за вина на лек автомобил „***“, с рег. № *** при процесното ПТП.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото (с доклада) е отделено обстоятелство че към датата на ПТП ответникът е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на автомобил „***“, с рег. № ***.

От приетия като писмено доказателство Констативен протокол за ПТП № *** от *** г., изготвен от мл. инспектор при отдел „***, се установява, че на посочената в него дата около *** е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което лек автомобил „***“, с рег. № *** се движи по ул. „***“, с посока от ул. „***“ към ул. „***“ и срещу бл. ***, водачът реализира ПТП с лек автомобил „***, с рег. № ***, след което се оттгля в неизвестна посока. Протоколът е съставен от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и след посещение на местопроизшествието, поради което същият в частта, в която длъжностното лице, посетило местопроизшествието е удостоверило пряко възприетите от него факти при огледа – местоположението на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието, има характер на официален свидетелстващ документ и обвързва съда с материална доказателствена сила. По отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП протоколът няма материална доказателствена сила, тъй като представлява заключение относно факти, които той не е възприел пряко, поради което съдът не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът на произшествието е елемент от предмета на доказване по делото и подлежи на изследване от съда ( в този смисъл решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. по описа на ВКС, II т. о.; решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 20/22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г. по описа на ВКС, III г. о.; решение № 66/05.08.2022 г. по гр. д. № 1972/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.).

Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло с показанията на разпитания по делото свидетел И. Д. Г., която разказвайки свои лични възприятия за фактите от обективната действителност, споделя, че на *** г. ищецът спрял пред пешеходната пътека на ул. „***“, за да пропусне преминаващите пешеходците, когато внезапно автомобилът бил ударен отзад от ***“. Свидетелката слязла от автомобила, за да откопчае колана на ищеца, тъй като последният бил пребледнял и не реагирал. В този момент видяла, че в лек автомобил „***“ имало 5-ма младежи. Водачът на другия автомобил направил маневра назад и избягал.

В синхрон със събраните по делото писмени доказателства и гласни такива, е и експертното заключение по съдебно-автотехническата експертиза, неоспорено от страните и което съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че от техническа гледна точка може да се направи извод, че причината за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на лек автомобил „***“, с рег. № ***, който е управлявал превозното средство със 2 скорост, при която не е могъл да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение с намиращия се пред него лек автомобил „***, с рег. № ***. Според вещото лице водачът на лек автомобил „***, с рег. № ***, не е имал възможност да предотврати удара, тъй като същият се е намирал в спряло състояние. Съобразно доказателствата по делото, експертът е приел, че контактът между двете МПС-та е настъпил по дължината на платното за движение – на ул. ***“, в района на бл. ***, непосредствено пред пешеходната пътека, а по широчина на пътното платно – в дясната пътна лента за движение, считано по посока на ориентацията на двете превозни средства.

От изложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на лек автомобил „***“, с рег. № ***, който е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗдвП, като е управлявал превозното средство без необходимата дистанция и с несъобразена с пътните условия скорост, в резултат на което е блъснал отзад правилно спрелия пред пешеходна пътека лек автомобил „***, с рег. № ***, управляван от ищеца. Неговото виновно поведение е в пряка причинна връзка с настъпИ. сблъсък.

Доводите на ответника в отговора на исковата молба за липса на доказателства за механизма се опровергават изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на изслушаната съдебно-автотехническа експертиза. Фактът, че в констативният протокол не е отбелязано наличието на пострадали, е изяснен логично от показанията на св. Г., която сочи, че след инцидента с ищеца се прибрали първоначално вкъщи, но впоследствие поради оплакване от ищеца, че го боли врата и ръцете са му изтръпнали, свидетелката му предложила да отидат да го прегледат в болница.

Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 2 КЗ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на превозното средство.

В случая от събраните по делото писмени доказателства – договор за наем № *** г., декларация, вх. № *** г., докладна записка, вх. № *** г. от мл. Инспектор при отдел „***, както и гласни такива, чрез разпит на свидетеля З. Р. С., се установява, че водачът на процесния лек автомобил, собственост на „***“ ЕООД е ползвал същия на валидно правно основание – договор за наем. Отделно, независимо дали посоченото в договора лице е участвал в пътния инцидент или друго лице, доколкото по делото не са събрани доказателства към процесната дата автомобилът „***“, с рег.№ ***, противоправно да е управляван, гражданска отговорност за събитието носи ответното дружество.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, изготвено въз основа на представените медицински документи, се установява, че в резултат на ПТП на *** г. ищецът е претърпял следното травматично увреждане: контузия (навяхване) на шията, което реализира медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертът изяснява, че такива увреждания при водач на автомобил, ударен отзад от друг автомобил се получават по механизма на т.н. „камшичести увреждания“ – главата на шията първо се извива назад, а после напред. Според вещото лице процесното увреждане добре отговаря да бъде получено от водач на автомобил, при ПТП – блъскане на автомобила отзад от друг автомобил. Вещото лице посочва, че от представените доказателства по делото се установява, че на пострадалото лице е проведено медикаментозно лечение – 1 ампула аналгин през устата и една банка глюкозен серум вътревенно. Изяснява още, че такива 3 увреждания преминават за срок от 2 до 3 седмици. По делото няма медицинска документация за настъпили евентуални усложнения.

Съдът кредитира заключението по съдебномедицинската експертиза, тъй като същото е обективно изготвено от специалист в съответната област, като вещото лице е отговорило изцяло на поставените задачи.

За установяване състоянието на ищеца след инцидента и търпените от него неимуществени вреди в производството за събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. Д. Г., лице живеещо във фактическо съжителство с ищеца. Свидетелката разказва, че след инцидента посетили ***“, където ищецът бил прегледан, направени му били изследвания и вливания, и бил изписан. Уточнява, че непосредствено след инцидента ищецът не могъл да ходи и брат му го занесъл до болницата, а след това и вкъщи. Сочи, че възстановителния период продължил около два-три месеца, през които ищецът изпитвал болки във врата, поради което се налагало да пие болкоуспокояващи – аулин. Поддържа, че и към настоящия момент изпитва страх като спре на пешеходна пътека някой да не го удари отзад.

Съдът, преценявайки показанията на свидетеля И. Г., с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, кредитира същите изцяло като житейски достоверни, кореспондиращи с констатациите на експертното заключение по съдебно-медицинската експертиза и възпроизвеждащи непосредствените впечатления на лице, което е било непосредствено до ищеца в ежедневието му.