Определение № 8074 от 23.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8074 гр. София, 23.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Гражданско дело № 20251100102681 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от Б. Н. К. против ВСС за сумата от 5 000 000 – обезщетение за неимуществени вреди, които ищецът е описал по следния начин:

1/ вреди, претърпени от него и неговите родители, които съдебната система навремето е развела, но на практика не ги е развела, защото оставила майка му да се грижи за него в една от стаите в жилището на баща му;

2/вреди, причинени от осъждането му преди около 5 години да заплати такси вход за негова квартира, без да се е защитил и да е дал каквито и да било показания; твърди, че е бил осъден, макар да е бил невинен, и са били запорирани банковите му сметки за 800 лв.

4/ вреди, причинени от съда в Дупница, който му откраднал 40 лв. за някакви такси по граждански иск и му изгубил времето.

Исковата молба е недопустима и нередовна. Съдът намира, че не е необходимо исковата молба да бъде оставена без движение за отстраняване на нередовности на предявените искове, тъй като същите са изначално недопустими.

Недопустимо е ищецът да търси обезщетение за вреди, претърпени от неговите родители. Съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закон случаи.

Недопустимо е ищецът да претендира обезщетение за вреди от влязло в сила съдебно решение, за което твърди, че е неправилно, и по него е започнало принудително изпълнение.

Съгласно чл.297 от ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Влезлите в сила съдебни решения се ползват със сила на пресъдено нещо и подлежат на принудително изпълнение. Не се твърди да е било извършено престъпление от съдията, постановил съдебното решение, нито да е бил признат за виновен с влязла в сила присъда.

1

Недопустимо е ищецът да претендира вреди, причинени от дейността на РС-Дупница по събиране на такса за образувано дело. Съгласно чл.132, ал.2 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Не се твърди съдията, който е събрал таксата, да е извършил престъпление, нито се твърди спрямо него да е постановена присъда. Дали постановеният от съдията акт по събиране на такса е законосъобразен се проверява по реда на инстанционен контрол. В настоящото производство съдът не може да осъществи контрол за законосъобразност на този акт и искове, основани на подобни твърдения, са недопустими.

Тъй като исковете са изначално недопустими, на основание чл.130 от ГПК, производството по тях следва да бъде прекратено, без да е необходимо да се дават указания на ищеца за отстраняване на нередовности на исковата молба.

Мотивиран така, на основание чл.130 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА ИМ вх.№ 28420/07.03.2025 г. на Б. Н. К. и прекратява производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2