Определение № 1211 от 14.08.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1211 гр. Плевен, 14.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500651 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.278 вр. с чл.121 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба, депозирана от М.

В. П., ЕГН:********** чрез процесуалния й представител адв. Д. Н. К. от АКПлевен срещу Определение №2820 от 03.06.2025г., постановено по гр.д.

№3588/2024г. по описа на РС-Плевен, с което производството по делото е прекратено, като делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Плевен.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Частният жалбоподател поддържа, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е развил твърдения, че вследствие на проявена груба небрежност по време на изпълнение на трудовите си задължения ответницата е причинила ПТП, което намира правното си основание в разпоредбата на чл.203, ал.1 от КТ, а не в тази на чл.203, ал.2 от КТ. В заключение прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна ДП „Български спортен тотализатор“, ЕИК: 202766380 е депозирала отговор, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага се становище за правилност и законосъобразност на съдебния акт. Прави се искане съдът да потвърди изцяло обжалвания съдебен акт.

Плевенски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна с право на обжалване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, ЧАСТНАТА ЖАЛБА е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, депозирана от 1

ДП „Български спортен тотализатор“, ЕИК: 202766380 срещу М. В. П., ЕГН:********** с искане съдът да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 34 800лв. ведно със законната лихва върху главницата, представляваща обезщетение за причинени от ответницата имуществени вреди на държавното предприятие.

С определение №1481/21.03.2025г., постановено по гр.д.№3588/2024г. по описа на РС-Плевен съдът е приел, че възприетата правна квалификация по чл.203, ал.1 от КТ не е съобразена с фактическите твърдения на ищеца в исковата му молба и заявения въз основа на тях петитум. Според първоинстанционния съд в настоящото производство няма твърдения за предприети от работодателя действия по реализиране на ограничена имуществена отговорност и издадена заповед по чл.210, ал.1 от КТ, тъй като твърденията са за наличие на основания за пълната имуществена отговорност, за реализиране на която чл. 211 от КТ препраща към общия ред. Поради това съдът е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца да отстрани констатираните нередовности, като изрично посочи дали твърди наличие на основания за реализиране на ограничена имуществена отговорност по реда на чл.203, ал.1 от КТ, във вр. с някоя от хипотезите на чл.206 от КТ, във вр. с чл.210 от КТ и съответно предприел ли е действия по осъществяването й по реда на чл.210 от КТ или твърди наличие на основания за реализиране на пълна имуществена отговорност по реда на чл. 203, ал. 2, вр. чл. 211 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД. Съдът е указал, че първата от горепосочените хипотези, спора е трудов и с оглед посочената в исковата молба цена на иска подлежи на разглеждане от районния съд; във втората хипотеза – при предявен иск по чл. 203, ал. 2, вр. чл. 211 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД, спора не е трудов и с оглед посочената в исковата молба цена – 34 800лв. е родово подсъден на окръжен съд. Искът и в този случай би бил подсъден на районен съд, в случай, че ищеца, при съобразяване събраните вече в производството доказателства посредством изслушаната съдебно-оценителна автотехническа експертиза, уточни цена на иска в по-малък размер от сочената в исковата молба, определяща родова подсъдност на районен съд, като в този случай, съдът ще измени доклада по делото и при липса на доказателствени искания ще реши спора. Съдът е указал, че в случай, че се поддържа от ищеца, че цената на иска е в размер на 34 800лв. и при уточнени обстоятелства, обосноваващи правна квалификация по чл.203, ал.2 от КТ, делото ще бъде изпратено по подсъдност на окръжен съд.

В предоставения едноседмичен срок ищецът е депозирал молба с вх.

№16315/23.05.2025г., в която прави уточнението, че твърди наличие на основания за реализиране на пълна имуществена отговорност по чл.203, ал.2 вр. чл.211 от КТ вр. чл.45 от ЗЗД.

С Определение №2820 от 03.06.2025г., постановено по гр.д.

№3588/2024г. по описа на РС-Плевен първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, като същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Плевен.

Настоящият въззивен съдебен състав счита, че постановения от първоинстанционния съд акт е правилен и законосъобразен.

С уточняваща молба от 23.05.2025г. ищеца е посочил, че твърди наличието на основания за реализиране на пълна имуществена отговорност по реда на чл.203, ал.2, вр. чл.211 КТ, вр. чл.45 ЗЗД и поддържа петитума с цена 2 на иска 34 800лв. Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.2 от КТ в този случай отговорността се определя от гражданския закон по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД.

В този случай, настоящият въззивен съдебен състав с мнозинство приема, че спорът не е трудовоправен по смисъла на чл. 357 от КТ, а гражданскоправен, поради което подсъдността на иска за заплащане на обезщетение се определя по общото правило на чл. 104, т. 4, пр. 1 от ГПК според това, дали цената на иска е под или над 25 000 лв.

В случая ищеца поддържа претенцията си за сумата от 34 800лв. и по правилата на родовата подсъдност, делото се явява подсъдно на ОС – Плевен.

Поради гореизложеното, съдът счита, че правилно първоинстанционният съд служебно е приложил общата разпоредба на чл.105 от ГПК и правилно е изпратил делото по подсъдност на ОС-Плевен като родово компетентен съд да разгледа делото и да извърши собствена преценка по допустимост и основателност на исковата претенция.

Първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на делото, не подлежи на обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 278 вр. чл. 118 от ГПК, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2820 от 03.06.2025г., постановено по гр.д.№3588/2024г. по описа на РС-Плевен, с което производството по делото е прекратено, като делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Плевен.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3