Решение № 16216 от 17.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16216 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110114071 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, вр. чл. 310, ал. 2 ГПК.

З. В. С. е предявил срещу ЕТ „Й.В. - Влади“ искове по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 245, ал. 2 КТ за сумата от 3600 лева – неплатено трудово възнаграждение за периода м.04.2021 г. – м.12.2021 г., вкл., по трудов договор № 712/10.06.2013 г., сключен на основание чл. 111 КТ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (12.03.2024 г.) до окончателното плащане, и за сумата от 1184,64 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за общ период на забавата 30.04.2021 г. – 11.03.2024 г.

В исковата молба е поискано също така съдът да признае за установено, че през 2023 г. ответникът едностранно не изпълнява императивни трудовоправни задължения. Съдът приема, че така предявеният иск е недопустим, защото не е налице правен интерес от установяване на това правно твърдение, поради което в посочената част исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.

Ищецът твърди, че на 10.06.2013 г. сключил с ответника трудов договор за допълнителен труд на основание чл. 111 КТ за извършване на работа извън установеното за ищеца работно време по основното трудово правоотношение. Първоначално размерът на основното трудово възнаграждение бил уговорен на 300 лева, като впоследствие на основание чл. 118, ал. 3 КТ той бил увеличен на 400 лева и такъв бил дължимият размер на възнаграждението през процесния период.

Ищецът твърди, че за процесния период ответникът не му е заплащал дължимото трудово възнаграждение под предтекст за изпитвани финансови затруднения, задълбочени и от икономическите условия след ковид -кризата. Ищецът проявил търпение спрямо работодателя и не искал да го злепоставя пред останалите работници. При повдигнат въпрос относно преустановеното изплащане на трудовото възнаграждение управителят на предприятието Й.В. му заявил, че причината се състои във финансови затруднения, като на работодателя се налагало да ползва заемни парични средства, за да посреща текущите си разходи за отглеждане на 1 селскостопанска продукция. Ищецът получил уверение от ответника, че когато започне да продава готовата земеделска продукция, ще му бъдат заплатени трудовите възнаграждения за 2021 г.

Ищецът проявил разбиране, като изчакал реализацията на произведената продукция и в същото време добросъвестно изпълнявал служебните си задължения. Въпреки че ответникът започнал успешно пазарно предлагане на отглежданите земеделски стоки, той не изпълнил задължението си да плати вече натрупаните неизплатени трудови заплати срещу подпис върху ведомост или срещу разписка, конкретно сочеща основанието за плащането. Ищецът периодично получавал уверение от ответника, че след като изпълни останалите си задължения и след като получи плащания по програми за финансиране и приходи от реализираната продукция, ще изплати дължимото на ищеца трудово възнаграждение заедно с допълнителен бонус/премия. Претендираните в настоящия процес трудови възнаграждения останали неплатени.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете. Възразява, че през процесния период дължимите трудови възнаграждения на ищеца са заплатени, ведно с бонуси за добре свършена работа. Не оспорва, че между страните е сключен трудов договор от 10.06.2013 г. на основание чл. 111 КТ, като към началото на процесния период размерът на основното трудовото възнаграждение е 400 лева. Съгласно заповед от 19.07.2021 г. за месец юли 2021 г. на ищеца бил начислен бонус в размер на 1000 лева, като нетният му размер от 775,98 лева бил платен на ищеца по банков път на 13.08.2021 г. Съгласно заповед от 01.11.2021 г. за м.11.2021 г. на ищеца бил начислен бонус в размер на 1000 лева и неговият нетен размер от 775,98 лева бил платен по банков път на ищеца на 22.12.2021 г. Възразява, че всички дължими трудови възнаграждения на ищеца са ежемесечно начислявани и изплатени, като върху тях били начислени и внесени дължимите данъци и осигурителни вноски. Съгласно правилата за формиране на работната заплата на работниците и служителите в предприятието трудовите възнаграждения се изплащали до края на месеца, следващ месеца на начисляването им, поради което лихви върху трудовото възнаграждение евентуално се дължали след края на месеца, следващ начисляване на трудовите възнаграждения. За процесния период на ищеца ежемесечно при явяването му в офиса на работодателя му било изплащано нетното трудово възнаграждение лично от управителя или от Ц.П., назначена на длъжност “оператор, въвеждане на данни”. Ответникът сочи, че през 2021 г. ищецът бил освободен от работа по основното трудово правоотношение с Нов български университет на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, като след това поведението на ищеца се променило и през процесния период под различни предлози последният избягвал да полага подпис върху ведомостите за получено трудово възнаграждение. Възразява, че процесния период не е изпитвал финансови затруднения и изпълнявал всички свои парични задължения спрямо работниците /служителите си и спрямо съконтрахентите си. Аргумент в полза на това било и обстоятелството, че е заплащал и бонуси на служителите си. Освен това ответникът подпомагал финансово ищеца при посрещане на разходи за лечение на болната му майка и при издаване на негова книга на юридическа тематика.

С молба от 08.10.2024 г. (л. 223) ответникът е навел довод за недействителност на процесния договор за допълнителен труд, считано от 08.04.2021 г., на която дата било прекратено основното трудово правоотношение на ищеца с Нов български университет. Трудовият договор между ищеца и Нов български университет бил сключен на 12.10.2001 г., т.е. преди трудовия договор за допълнителен труд с ответника. След като узнал, че основното трудово правоотношение на ищеца е прекратено, ответникът уведомил ищеца, че трудовият договор помежду им следва да бъде преобразуван в основен, но ищецът отказвал да даде съгласие за това с мотив, че възнамерява 2 да заведе дело срещу бившия си работодател. С оглед изложеното ответникът поддържа, че считано от 08.04.2021 г. договорът за допълнителен труд е недействителен. Развита е тезата, че трудовият договор за допълнителен труд не може да съществува, ако не съществува и основното трудово правоотношение. Прекратяването на основния трудов договор не водело автоматично до превръщане на договора за допълнителен труд в основен трудов договор.

Сoфийският районен съд, след като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е бил в трудово правоотношение с ответника, че ищецът е полагал труд при ответника, както и размера на дължимото трудово възнаграждение.

От приетия като доказателство трудов договор № 00000712/10.06.2013 г. (л. 8) се установява, че на 10.06.2013 г. между ищеца З. В. С. и ответника ЕТ “Й.В. - Влади” е сключен трудов договор на основание чл. 111 КТ, като по възлагане на ответника ищецът е приел да изпълнява длъжността “юрисконсулт”. Уговорена е продължителност на работния процес 5 дни в седмицата, 4 часа на ден при 8 часа законоустановено работно време (т. 4 от трудовия договор).

Уговорен е размер на брутното трудово възнаграждение от 300 лева.

Страните не спорят, че през процесния период (м.04.2021 г. - м.12.2021 г., вкл.) дължимият размер на основното брутно трудово възнаграждение на ищеца е 400 лева, който размер е бил едностранно увеличен от работодателя (арг. чл. 118, ал. 3 КТ).

По довода на ответника за недействителност на процесния договор за допълнителен труд, считано от 08.04.2021 г. (дата на прекратяване на основното трудово правоотношение), съдът намира следното:

Недействителността на трудовия договор може да се предяви с отделен иск (вкл. инцидентен установителен), както и с довод или възражение на страните за преюдициално произнасяне по обусловен от нея трудов спор. Страните не могат да се позовават извънсъдебно на недействителността на трудовия договор и на последиците й. Те се прилагат в отношенията им след като съдът я е обявил (признал) по предявен за това иск по реда на чл. 18 от КТ - с диспозитива на решението, което се връчва на страните, или се зачитат за обусловеното от недействителността право, когато е предявена в спор за него с довод или възражение на страните - така е прието в решение № 650 от 17.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1573/2009 г., III г. о., ГК. решение № 581 от 10.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 869/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 448 от 1.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2115/2025 г., IV г. о., ГК.

Съгласно пар. 1, т.12 от ДР на КТ "основно трудово правоотношение" е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. Процесният трудов договор е такъв за допълнителен труд при друг работодател (външно съвместителство). Договорът за допълнителен труд е втори по ред трудов договор, по който работникът/служителят полага труд извън установеното за него работно време по основното трудово възнаграждение. Разпоредбите по чл.

110 КТ (вътрешно съвместителство) и чл. 111 КТ (външно съвместителство) съдържат забрана за паралелно съществуване на две трудови правоотношения със съвпадащо работно време, затова и по договорите за допълнителен труд трудовите усилия се престират във време, в което работникът/служителят не работи по основното си трудово правоотношение при спазване на изискванията за минимална междудневна и междуседмична почивка. Когато основното трудово 3 правоотношение бъде прекратено, договорът за допълнителен труд остава действителен и продължава да обвързва страните по него. Обстоятелството, че след прекратяване на основното трудово правоотношение договорът за допълнителен труд не се трансформира автоматично (т.е. без изрично съгласие между страните - арг. чл. 119 КТ) в основен трудов договор, не означава, че договорът за допълнителен труд става недействителен. Договорът за допълнителен труд и основното трудово правоотношение са независими един от друг, като прекратяването на основния трудов договор не рефлектира върху действителността на договора за допълнителен труд.

Договорът за допълнителен труд е втори по ред трудов договор (извън установеното за първия трудов договор работно време), но неговата валидност или действие не са поставени в зависимост от съществуването на основно трудово правоотношение. Прекратяването на трудовия договор по основното трудово правоотношение не рефлектира върху трудовия договор за допълнителен труд така е прието в решение № 169/06.07.2015 г. По гр.д. № 427 по описа за 2015 г. На ВКС, III ГО, решение № 512/12 от 14.01.2013 г. По гр.д. № 1464/2011 г. На ВКС, IV ГО. При това неоснователно е възражението на ответника, че след като основното трудово правоотношение е било прекратено, то сключеният на основание чл. 111 КТ трудов договор е недействителен. В допълнение следва да се посочи, че ответникът е завел отделен иск за прогласяване на недействителността на процесния договор за допълнителен труд, като производството по делото е било прекратено на основание чл.

232 ГПК с определение от 12.08.2025 г. оо гр.д. № 64180 по описа за 2024 г. на СРС, 57 - ми състав (л. 339, том II).

Предвид горното съдът приема, че през процесния период страните са били валидно обвързани от процесния трудов договор, сключен на основание чл. 111 КТ.

Със заповед от 29.07.2021 г. (л. 159) на основание Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда и чл. 6, ал. 8 и ал. 9 ВПРЗ работодателят е наредил да се изплатят парични премии на негови служители, сред които и ищецът, като определеният размер на паричния бонус на ищеца е 1000 лева. Със заповед от 01.11.2021 г. (л. 160) работодателят е наредил на негови служители, сред които е и ищецът, да се изплати паричен бонус, като определеният размер на паричния бонус на ищеца е 1000 лева.