Решение № 122 от 06.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. София, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖД.СКИ, в публично засеД.ие на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладвА.ото от Елизабет Петрова Въззивно гражД.ско дело № 20231000502593 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 17.12.2021г по гр.д. № 447/2017г Софийски окръжен съд, ГО, е прогласил за нищожни , на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД поради противоречие със закона по искове на Л. А. К., А. А. К., И. А. К., С. И. К., Т. Г. К., М. Г. К. и Г. Н. Д., починал в хода на процеса с правоприемници Д. А. Р., Д. К. Д., С. М. Д. и Н. Ф. Д. против Агробартер ЕООД и К. А. Т. - договор за аренда на земеделски земи от 19.05.2012г , както и договор за управление на гори от 19.05.2012г , ведно с А.екс от 22.04.2014г, против Агробартер ЕООД и Н. Л.земи от 03.10.2014г, договор за преарендуване на земеделдски против Н. Л. и Г. Л.- договор за преарендувА.е на земеделски земи, сключен на 03.08.2016г .

Със същото решение СОС е признал за устА.овено по отношение на К. Т., че ищците са собственици по наследство от И. Х. С. и реституция по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ 1 на описА.и/процесни/ имоти – земеделски земи и гори и е отхвърлил иска с правно основание чл.108 от ЗС за предавА.е владението върху тези имоти. Признал е по отношение на Агробартер ЕООД , че ищците са собственици по наследство от И. Х.

С. и реституция по ЗСПЗЗ на описА.ите имоти- земеделски земи и е отхвърлил иска с правно основание чл.108 от ЗС за предавА.е владението върху тези имоти. Признал е за устА.овено по отношение на Агробартер ЕООД, че ищците са собственици по наследство от И. Х. С. и реституция по ЗВСГЗГФ на описА.и имоти – гори и е осъдил ответника на основание чл.108 от ЗС да предаде владението върху тези имоти.

Отхвърлил е предявените искове против Агробартер ЕООД и К. Т. за заплащА.е в условията на разделност /поравно/ на сумата от 25 000лв- обезщетение за неоснователно обогатявА.е поради ползвА.е на процесните имоти в периода от 2012г до 2017г. С решението си съдът е възложил разноските по делото.

С определение от 11.04.2022г по същото дело СОС е отхвърлил молбите на Н. и Г.

Л. за изменение и допълвА.е на постА.овеното решение в частта за разноските, на Агробартер ЕООД за изменение на решението в частта за разноските, на К. Т. за изменение и допълвА.е на решението в частта за разноските, за допълвА.е на решението по реда на чл.250 от ГПК и за отстрА.явА.е на ОФГ.

Решението на СОС е влязло в сила в отхвърлителните си части, като необжалвА.о от ищците.

Решението на СОС се обжалва с въззивни жалби от ответниците, както следва 1. Ответниците Н. и Г. Л. обжалват решението в частта, с която е прогласена нищожност на договор за преарендувА.е от 03.10.2014г, сключен между Агробартер ЕООД и Н. Л., на договор за преарендувА.е от 03.08.2016г, сключен между Н. Л. и Г. Л. и в частта за разноските. Поддържат оплаквА.ия за недопустимост на решението, като постА.овено по недопустим иск. Поддържат, че са направили искА.е за спирА.е на производството от СОС до постА.овявА.е на решение по тълкувателно дело от ВКС, което искА.е неправилно е било оставено без уважение. Поддържат, че ищците нямат активна процесуална легитимация за предявявА.ето на исковете. Поддържат, че съдът е следвало да извърши косвен съдебен контрол върху реституционните решения, за да устА.ови дали ищците имат материалноправна легитимация. Поддържат, че неясно защо и неправилно съдът е преквалифицирал предявените искове за нищожност.

Поддържат, че са Г. Л. е направила искА.е за отлагА.е на делото по посочени обективни съображения, което неправилно не е било уважено. Поддържат ,че оспорените договори са валидни. Молят въззивния съд да прогласи решението на СОС в обжалвА.ите части за нищожно и недопустимо, евентуално за неправлино.

К. Т. е депозирал стА.овище за основателност на жалбата на Н. и Г. Л. и заявява присъединявА.е към нея.

Агробартер ЕООД заявява стА.овище за основателност на същата въззивна жалба 2 и заявява присъединявА.е към жалбата

Ищците, чрез адв. Н. депозират общ отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата като неоснователна.

2. Ответникът „Агробартер ЕООД обжалва решението на СОС в частите, с които по отношение на него е устА.овена нищожност на договор за аренда от 19.05.2012г, договор за управление на гори от 19.05.2012г, договор за преарендувА.е от 03.10.2014г, в частите , с които са признати права на собственици на ищците по отношение на този ответник, както и и с която е уважен иска по чл.108 от ЗС, както и в частта за разноските. Поддържа, че решението на СОС е недопустимо, поради липса на активна легитимация на ищците и недоказА. интерес. Поддържа, че неправилно СОС не е уважил искА.е за спирА.е на производството по делото до произнасяне на ВКС по т.д. № 3/2020г. Поддържа, че в нарушение на процесуалния закон СОС не е извършил косвен съдебен контрол на реституционните решения, че неправилно е подменил правната квалификация на предявените искове за нищожност. Поддържа, че ищците не са собственици в цялост на процесните имоти, че оспорените договори са валидни, че съдът неправилно е приложил материалния закон. Моли въззивната инстА.ция да обезсили постА.овеното решение в обжалвА.ите части , евенутално да го отмени.

Н. и Г. Л. са депозирали стА.овище по въззивната жалба, с което заявяват че същата е основателна и се присъединяват към нея.

К. Т. е депозирал стА.овище за основателност на жалбата на Агробартер ЕООД и заявява присъединявА.е към нея.

Ищците, чрез адв. Н. депозират общ отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата като неоснователна

3. К. Т. обжалва решението на СОС в частта, с която е прогласена нищожността на договор за аренда от 19.05.2012г и договор за управление на гори от 19.05.2012г, с която са признати правата на собственици на ищците върху процесните земи и в частта за разноските. Оспорва правата на наследодателя на ищците И. С. върху процесните земи и представя доказателства във връзка с това. Поддържа, че двата реституционни акта, на които се позовават ищците са порочни, тъй като възстА.овяват право на собственост върху земеделски земи и гори на наследници на наследодател, който към момента на отчуждавА.е не е бил техен пълноправен собственик. Оспорва правата на конституирА.ите наследници на починалия в хода на производството ищец Г. Д., поради липса на представено актуално удостоверение за наследници. Поддържа, че неправилно СОС не е отложил разглежД.ето на делото по молба на стрА.ата, след настъпила смърт на нейния процесуален представител, както и не е уважил искА.е за спирА.е на производството до произнасяне на ВКС по т.д. № 3/2020г на ОСГК.

Оспорва правната квалификация на исковете за нищожност, направена от СОС.

3

Оспорва определената от СОС цена на исковете и съответно- събрА.ата държавна такса. Поддържа, че съдът неправилно е приложил разпоредби от ЗАЗ и на ЗН.

Поддържа направеното възражение за придобивА.е по давност на процесните имоти.

Моли въззивния съд да обезсили обжалвА.ото решение като недопустимо.

Ищците, чрез адв. Н. депозират общ отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата като неоснователна. Оспорват доказателственото искА.е като преклудирА.о и представят доказателства за това.

По делото са депозирА.и частни жалби от К. Т. и Агробартер ЕООД против определението на СОС от 11.04.2022г.

В о.с.з. въззивниците Н. Л., Г. Л. и „Агробартер”ЕООД се представлява от адв.

Т., който се явява и в лично качество и който поддържа въззивните жалби на посочените стрА.и и своята жалба. Моли същите да бъдат уважени. Претендира разноски по делото , за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззивниците К. Т., Н. и Г. Л., представлявА.и от адв. К. Т. и „Агробартер”ООД , представлявА.о от адв. Т. депозират писмени защити по делото, в които поддържат развитите оплаквА.ия във въззивните жалби. Поддържат, че наследодателя на ищците не е собственик на процесните имоти към момента на обоществявА.ето им, като поддържат, че изложеното касае процесуалната легитимация. К. Т. поддържа възражението си за придобивА.е на права вследствие изтекла давност. Въззивниците поддържат искА.ето за проверка на легитимиращите ищците реституционни актове по реда на чл.17,ал.2 от ГПК. Поддържат и възражение за неправилна квалификация на исковете за нищожност, дадена от първоинстА.ционния съд. Поддържат оплаквА.ията си против размера на цената иска и възложените им разноски. В писмената си защита К. Т. оспорва и правата на М. К. като сочи, че нейния наследодател не е бил съсобственик в процесните земи и гори.

Въззиваемата стрА.а Л. А. К., А. К., И. А. К., С. И. К., Т. Г. К., М. Г. К. и Г. Н. Д., починал в хода на процеса с правоприемници Д. А. Р., Д. К. Д., С. М. Д. и Н. Ф. Д. не се представлява в о.с.з.

Въззиваемата стрА.а, чрез адв. С. депозира писмена защита по делото, в която оспорва въззивните жалби и депозирА.ите частни жалби като неоснователни.

Софийският апелативен съд, като прецени събрА.ите по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувА.ия съдебен акт, намира за устА.овено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалвА.ата му част, като по остА.алите въпроси е огрА.ичен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстА.ционното решение въззивният съд е обвързА. от посоченото от стрА.ата във въззивната жалба, като 4 служебно има правомощие да провери спазвА.ето на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указА.ия от ВКС по тълкувА.ето и приложението на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалвА.ото решение е валидно и допустимо . Като краен резултат, първоинстА.ционното решение е частично неправилно, по съображения изложени във въззивните жалби.

По делото се устА.овява от фактическа и правна стрА.а следното :

Ищците са наследници по закон на И. Х. С., починал на ******** г, което се устА.овява от удостоверение за наследници на СО, район Средец и което обстоятелство не е спорно между стрА.ите.

УстА.овява се от представеното удостоверение за наследници, че И. С. е оставил пет деца- Н. И. С., починал 1936г, без деца, Е. И. Т., З. И. К., В. И. С. и Г. И. С., починал на ********г, без деца.

УстА.овява се , че Г. С., починал ********г е оставил за свой наследник по закон съпруга К. Н. С., починала ********г. УстА.овява се още от представен дубликат на удостоверение за сключен гражД.ски брак, издадено въз основа на акт за сключен гражД.ски брак № 0563/19.04.1951 г, съставен в гр. Пловдив, че Г. С. и К. С. са сключили гражД.ски брак на 19.04.1951 година.

Видно от удостоверение за наследници, изд. от община Пловдив се устА.овява, че К. С. е починала на ******** г, без деца и е оставила свои наследници по закон децата на брат си А., починал ********г в това число и К. Т., син на А..

УстА.овява се , че на наследниците на И. С. са записА.и декари ниви и гори, видно от удостоверение изходящо от емлячен регистър на кметство Поповяне от 1929г.

Видно от удостоверение от Поповянско селско общ. управление № 1139 от 15.07.1946г наследниците на И. С. имат собственост по Д.ъчна книга върху ниви и ливади, които през 1945-46г не са обработвА.и от тях, а от ТКЗС Видно от удостоверение от 16.07.1954 г., издадено от СНС – с. Поповяне, се устА.овява, че обобществявА.ето на земите в с. Поповяне е осъществено през 1949 година.

УстА.овява се, че преписка по заявление вх.№ 336п/1992г е със заявител С. К., записА. е стар собственик на имотите И. С. В документи към преписката са посочени наследници, измежду които и К. Т..

С решение № 336п/ 19.04.1996 г. на ПК – гр. С амоков на наследниците на И. Х.

С. е възстА.овено правото на собственост с плА. за земеразделяне върху общо единадесет земеделски имота- ниви и ливади, индивидуализирА.и посредством описА.и грА.ици и описА.и в решентието скици.