Решение № 1839 от 05.05.2026, Административен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1839

Хасково, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - V състав, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА административно дело № 20257260701910 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.57а, ал.1, т.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на „ДРИМ - 2020“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя Р. Г., против Заповед № УТ- 560/25.11.2025г. на Кмет на Община Хасково, с която е разпоредено премахване на преместваем обект – фургон за съхранение на продукти, разположен в [ПИ] по КК на [населено място].

С жалбата се претендира издаване на акта в нарушение на материалния закон, при липса на мотиви, при допуснати процесуални нарушения, както и в нарушение принципа на съразмерност. Сочи се липсата на самостоятелни мотиви от страна на органа за издаване на акта, като се посочва преповтаряне в същия становището на ЕСУТ. Акцентира се върху липсата на индивидуална оценка на конкретната ситуация и недоказаност на реална опасност или неотложност за премахване на обекта. В писмени бележки се посочва, че отказът на общината да издаде разрешение за поставяне на описания в заповедта фургон не е съобразен с реалната фактическа обстановка. Претендира се също така неяснота в мотивите на оспорения акт относно същността на постановения за премахване обект, което нарушение само по себе си водело до отмяна на акта. По изложените съображения жалбоподателят моли оспорената заповед да се отмени.

Ответникът - Кмета на Община Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и такива сторени с оглед допуснатата по делото съдебно техническа експертиза.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

С рег.индекс Ж-12/11.10.2024г. до кмета на община Хасково е подадена жалба от Б. К. К., в качеството й на собственик на [ПИ] по КК на [населено място]. В жалбата се посочва, че собственикът на съседния имот с [идентификатор] по КК на [населено място] е поставил без нейно съгласие на общата граница между имотите им два фургона.

Във връзка с подадената жалба служители на Дирекция АГСИ при Община Хасково са извършили проверка на място на 10.12.2024г., като констатациите от проверката са отразили в констативен протокол. Видно от последния /л.33/ в североизточната част на [ПИ] по КК на [населено място], с административен адрес [улица]е установено поставянето на „фургон за съхранение на продукти“ без разрешение от Община Хасково. Посочено е още, че теренът е собственост на „ Р. 63“ ЕООД.

Като част от административната преписка по делото се представя и Договор за наем от 29.05.2023г. между „ Р. 63“ ЕООД и „ДРИМ- 2020“ЕООД, по силата на който първият предоставя на втория за временно и възмездно ползване недвижим имот „Заведение за обществено хранене – закусвалня и кетъринг“, разположено в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място].

Приложено по делото е Заявление с рег. индекс: 53Д 1059-1/09.08.2024г. от „ДРИМ- 2020“ ЕООД [населено място] за поставяне на „фургон за съхранение на продукти“ на [улица]в [ПИ].

Видно от Протокол № 10/05.09.2024г. /л.49/ посоченото заявление на основание Заповед № УТ – 236/17.05.2024г. на Кмета на Община Хасково е разгледано на заседание на ЕСУТ, като по т. 25 е взето решение да не се съгласува схема за поставяне на преместваем обект „Фургон за съхранение на продукти“ находящ се в [ПИ] по КККР на [населено място]. Като основание за постановения отказ за съгласуване е посочено, че посочената от заявителя позиция за поставяне на преместваемия обект е върху предвидените в проекта 1 бр. паркомясто за инвалиди и място за паркиране на 5 бр. велосипеди. За взетото от ЕСУТ решение „ДРИМ – 2020“ ЕООД е бил уведомен с писмо рег. индекс 53Д-1059-1#1/ 31.10.2024г. /л. 48/ издадено от Кмет на община Хасково. С последното се сочи необходимостта от премахване на фургона в 14 дневен срок, както и че при неизпълнение ще бъде предприето производство по издаване на акт по реда на чл. 57а , ал ч от ЗУТ за принудително премахване на обекта.

Със заявление за внасяне на допълнителни документи рег. индекс 53Д-1059-1#2/ 01.11.2024г. /л. 46/ „ДРИМ -2020“ ЕООД уточнява размера на поставяемия обект. Последното заявление отново е разгледано на заседание на ЕСУТ, като с решение по т. 20 от Протокол № 14/19.11.2024г. отново е постановен отказ за съгласуване на схема за поставяне на преместваем обект : „Фургон за съхранение на продукти“ находящ се в [ПИ] по КККР на [населено място], [улица][населено място]. Отказът е съобщен на „ДРИМ – 2020“ ЕООД, чрез управителя Р. Г. с писмо рег. индекс 53Д – 1059-1#3/ 02.12.2024г. /л.43/. С писмото дружеството е уведомено, че ще започне производство по принудително премахван е на обекта, в случай, че последният не се премахне доброволно в 14 дневен срок.

Видно от Констативен акт № 6/27.01.2025г. съставен на основание чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ, работна група към отдел „Контрол по ЗУТ“ , е извършила проверка на преместваем обект – Фургон за съхранение на продукти“ находящ се в [ПИ] по КККР на [населено място], [улица][населено място].

Констатирано е, че „Фургон за съхранение на продукти“ находящ се в [ПИ] по КККР на [населено място], [улица][населено място] е собственост на „ДРИМ – 2020“ ЕООД с управител Р. Г., а теренът върху който е поставен е собственост на „Р. 63“ ООД, с управител Р. Г.. След установяване, че описаният преместваем обект е поставен без издадено разрешение за поставяне, е посочено, че същият подлежи на премахване на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Констативният акт е бил изпратен на „ДРИМ – 2020“ ЕООД с писмо рег. индекс Ж- 12 #2/29.01.2025г. и видно от приложеното известие за доставяне, е бил получен от последния на 31.01.2025г.

С рег. индекс 53Д- 1059-1/03.02.2025г. от „ДРИМ – 2020“ ЕООД е подадено възражение срещу Констативен акт № 6/27.01.2025г. на работна група в отдел‚ „Контрол по ЗУТ“ при Дирекция АГСИ. С оглед подаденото възражение, заявление за поставяне на процесния преместваем обект е разгледано отново на заседание на ЕСУТ при Община Хасково, като с решение по т. 23 от Протокол № 03/20.02.2025г. отново се отказва да се съгласува схема за поставяне на преместваем обект : „Фургон за съхранение на продукти“ находящ се в [ПИ] по КККР на [населено място], [улица][населено място]. Отново с писмо рег. индекс 53Д- 1059-1#4/21.03.2025г. „ДРИМ – 2020“ ЕООД е уведомено за постановения отказ и за възможността за издаване на акт за принудително премахване на обекта при липса на доброволно такова в 14 дневен срок. Решението е съобщено на 26.03.2025г. , видно от известие за доставяне /л.22/.

Оспорената Заповед № УТ- 560/ 25.11.2025г. е издадена от Кмет на Община Хасково, с която на основание чл. 57а, ал.3, вр . ал.1, т. 1 от ЗУТ, е наредено да се премахне преместваем обект –„Фургон за съхранение на продукти“ находящ се в [ПИ] по КККР на [населено място], [улица][населено място]. Заповедта е съобщена на адресата на 02.12.2025г., видно от приложеното известие за доставяне.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 15.12.2025г. чрез административния орган.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно и изготвено въз основа на събраните по делото доказателства.

От заключението на експертизата се установява, че процесният обект представлява преместваем фургон (контейнерен тип) с правоъгълна форма и размери в план 2,25 м на 4,28 м, с площ от 9,63 кв.м., разположен в североизточния ъгъл на поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място], на разстояние съответно 31 см от източната и 37 см от северната граница на имота. Обектът е изпълнен от стоманена носеща конструкция със сглобяем характер, с външни стени от сандвич панели, метален покрив и стоманена подова рамка, като е поставен върху дървени подложки без трайно закрепване към терена. Експертизата установява, че фургонът е разположен върху площ, предвидена за озеленяване съгласно одобрената екзекутивна документация, като заема 9,63 кв.м. от тази площ. Същевременно, редуцирано спрямо нормативно изискуемия показател за минимално озеленяване от 20 %, заетата площ възлиза на 0,63 кв.м., като общото озеленяване в имота възлиза на 21,39 %, т.е. надвишава изискуемия минимум. В тази връзка експертизата приема, че се касае за незначително отклонение, което не води до съществено нарушение на устройствените показатели и може да бъде компенсирано чрез обособяване на допълнителна озеленена площ. По отношение на характера на обекта експертизата дава заключение, че същият представлява преместваем обект със самостоятелна конструкция, който не е трайно прикрепен към терена и може да бъде преместен без разрушаване. Установява се още, че за поставянето на процесния фургон в имота не е издадено разрешение от компетентната общинска администрация.

Административен съд Хасково, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оспорената Заповед № УТ-560/25.11.2025 г. е издадена от компетентен административен орган – Кмета на Община Хасково, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 57а, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Актът е постановен в предвидената писмена форма и съдържа необходимите реквизити, включително фактически и правни основания за издаването му. В оспорената заповед са посочени правните основания, на които е издадена, а именно чл. 57а, ал. 1, т. 1 и чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, а изложените фактически обстоятелства дават яснота относно приложените в случая конкретни хипотези от визираните разпоредби. По тези съображения съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви. В заповедта ясно е посочено, че преместваемият обект – „фургон за съхранение на продукти“, е поставен без издадено разрешение за поставяне, което съставлява самостоятелно основание за премахването му по чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Изложените фактически констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства, включително констативен акт № 6/27.01.2025 г., който не е оборен по надлежния ред. Съдът намира за неоснователни и твърденията за неяснота относно предмета на заповедта. В акта достатъчно ясно е индивидуализиран обектът, подлежащ на премахване, чрез неговия вид, предназначение и местоположение, което не създава затруднения при изпълнението му.

Съдът не споделя и довода за допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ, обстоятелствата по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ в 7-дневен срок от констатиране на нарушението, като същият се връчва на собствениците на обектите по ал. 1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му. В административното производство са спазени изискванията на закона – извършена е проверка на място, съставен е констативен акт, същият е надлежно съобщен на жалбоподателя, който е упражнил правото си на възражение. Последното е разгледано от компетентния орган, като въпреки това не са установени основания за промяна на първоначалните констатации.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, за обектите по ал. 1, т. 1, 2 и 5 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по ал. 1, т. 1, 2 и 5. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище.