Решение № 139 от 12.06.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Кюстендил, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20261500500211 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435, ал. 2, т. 7. от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на длъжника М. Т. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д, ул. „*********“ № **, чрез адвокат К. Й. Д., вписана в АК – Кюстендил, с личен номер: *********, с адрес на упражняване на дейността: град Д., ул.

„***********“ № **, насочена срещу постановлението за разноските по изпълнението, инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение изх.№ 1386/09.03.2026 г. по изпълнително дело № 20251510402107 по описа на СИС при Районен съд – Дупница за 2025 г.

В жалбата са наведени доводи, че с поканата за доброволно изпълнение на жалбоподателя е вменено задължение да заплати разноски по изпълнителното дело в размер на 207.59 евро, включващи такси, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение на взискателя, макар че в изпълнителния лист не се съдържали каквото и да е парични задължения, нито осъждане за заплащане на разноски. В съставения протокол за реално разпределение от 11.02.2025 г. не били вписани никакви разноски, а жалбоподателят не го подписала и възразила срещу направените измервания. Липсата на мотивиран акт с яснота относно размера и вида на разноските, както и отсъствието на надлежно уведомяване извън самата покана, нарушавала принципите на състезателност и прозрачност в изпълнителното производство по чл. 8, чл. 9 и чл. 10 ГПК и противоречала на задължителното тълкуване по практиката на ВКС, която изисквала произнасянето по разноските да бъде ясно и обосновано (цитира ТР № 3 от 2017 г. на ВКС). „В случай, че СИ не конкретизира по основание и размер разноските, не мотивира защо те се възлагат на длъжника и не съобщи отделен акт освен самата покана, се нарушават чл. 8-10 ГПК и ТР № 3/2017 г. ОСГТК на ВКС, 1 което е основание за отмяна на погрешното възлагане.“.

Отправено е искане съдът да:

1. Отмени Покана за доброволно изпълнение изх. № 1386/09.03.2026 г. в частта за възложените разноски по ИД № 20251510102107/2025 г. на ДСИ по описа на РСДупница, представляващи държавна такса, адвокатски хонорар и възнаграждение на вещо лице, като незаконосъобразни, необосновани и недължими по мотивите, изложени по-горе;

2. Да приеме, че по делото липсва изпълняемо парично задължение, включително за разноски, в тежест на жалбоподателя, а направените разходи остават изцяло за сметка на взискателите поради липса на повод за изпълнението, отказ за доброволно уреждане и иницииране на изп. производство от тяхна страна;

3. Да осъди взискателите да заплатят направените разноски за настоящата жалба, включително заплатено адвокатско възнаграждение (при представени разписка и списък по чл. 80 ГПК), на основание чл. 78, ал. 1-3 ГПК и ТР № 6/2013 г.;

4. Да разпореди спиране на изпълнението до произнасяне по жалбата по чл. 438, ал.

2 ГПК;

5. Да приеме, че разноските по настоящото изпълнително дело следва да останат изцяло в тежест на взискателите, при условията на чл. 78, ал. 2 ГПК и чл. 114 ЗЗД;

6. При условията на евентуалност - ако съдът приеме, че длъжникът дължи част от разноските (примерно възнаграждение на вещо лице), то да бъде определена само сума, съразмерна с реално дължимото и съразмерно поведението на двете страни, но не да се възлагат адвокатско възнаграждение и държавна такса, доколкото изпълнението е инициирано по обективно неизбежна съдебна процедура и без вина на длъжника.

Към жалбата не са приложени доказателства.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК по делото не е постъпило становище от другата страна по изпълнителното производство – взискателите.

По реда на чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител не е изложил писмени мотиви по обжалваните действия.

След като се запозна с жалбата и с приложените към нея писмени доказателства, съдът констатира следното:

От фактическа страна е установено, че с молба от 25.07.2025 г. взискателите Р. и А. М.и са поискали да бъде образувано изпълнително дело срещу М. Т. К.. Към молбата са били приложени: Изпълнителен лист № 204/24.07.2025 г., издаден по гр.д.

№ 2581/2024 г. на ДРС, въз основа на постановено протоколно определение, с което е било одобрена спогодба между страните в настоящото изпълнително производство, за разпределение на ползването на съсобствен между тях недвижим имот, пълномощни, както и заверен препис от подписана от съда скица, приложена по делото.

За образуването на делото вискателите за заплатили държавна такса в размер на 240 лв.

За реализиране на принудителното изпълнение е било назначено вещо лице – инж. А. Д., като е насрочена дата за реалното разпределение на ползването.

Видно от приобщения протокол на л.29 от изпълнителното дело, на 11.02.2025 г. са направени измервания от вещото лице в присъствието на страните, като е разпределено ползването на имота на страните. Протоколът не е подписан от 2 настоящия жалбоподател, която е отказала да стори това, като в жалбата твърди, че има несъгласие с извършените измервания.

На вещото лице е определено възнаграждение в размер на 102,26 €, която сума е била заплатена от взискателите, видно от платежния документ на л. 33 от делото. Те са заплатили и 3,07 € за извършване на справи от НАП за регистрирани трудови договори на длъжника в изпълнителното производство.

Видно от платежния документ на л. 39 от изпълнителното дело на взискателите е била върната сумата от 125,78 € от внесената държавна такса в размер на 240 €.

С Покана за доброволно изпълнение – на л. 45 от изпълнителното производство, е прието, че длъжникът следва да заплати 64,43 € разноски по изпълнителното дело, както и таксата по чл. 53 от ТДТССГПК от 15,34, както и други суми, дължими до този момент в общ размер 127,82 €, като е посочено и общо задължение в размер на 207,59 €.

Поканата е връчена на длъжника на 16.04.2026 г.

Жалбата е депозирана на 24.04.2026 г.

При тези установени обстоятелства съдебният състав приема следното от правна страна:

Доколкото съдебната практика приема, че срещу възложените му разноски по изпълнението длъжникът може да се защити чрез обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК, вкл. и тези, посочени в призовката за доброволно изпълнение - така т. 2 на Тълкувателно решение № 3/2015 г. от 10.07.2017 г., постановено по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, този съдебен състав приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и срещу действия на съдебния изпълнител по определяне на такси и разноски по изпълнението, подлежащи на обжалване от длъжника по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, в законоустановения срок, респ. е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Досежно правилността на обжалвания акт съдът е обвързан от посоченото във въззивната жалба – спр. чл. 269, ал. 2 от ГПК.

В случая като основание за недължимост на посочената сума са изтъкнати съображения, че в изпълнителното основание разноски в тежест на длъжника не са били възложени, че разноските са направени по инициатива на вискателите, макар да не е бил налице отказ за изпълнение, поради което се сочи, че длъжникът не е станал причина за завеждането на делото и не дължи разноски. Сочи се, че в поканата не било посочено основанието за дължимост на разноските, като не била обоснована и необходимостта от извършването на разноски.

При наведените доводи следва да се посочи, че изпълнителното производство представлява самостоятелен и детайлно регламентиран в Гражданския процесуален кодекс процес, свързан с принудителното изпълнение на постановени осъдителни съдебни решения, съдебните решения с които се въвежда във владение съответното лице на посочен движим или недвижим имот, респективно се предават на правоимащия движими вещи, включително и извършване на въвод във владение по отношение на части от имоти с влезли в сила решения по чл.32 ал.2 от ЗС и други. За всяко едно изпълняемо право, което е свързано с необходимостта същото да се реализира по пътя на принудителното изпълнение, независимо дали е установително, конститутивно или осъдително, следва да бъде издаден изпълнителен лист. С особена 3 сила това важи и за съдебните решения по чл.32 ал.2 от ЗС, които макар да представляват акт на съдебна администрация всъщност разрешават със сила на присъдено нещо начина, по който ще се ползва една съсобствена вещ от отделните съсобственици. В този смисъл доводите, че в процесния изпълнителен лист липсва осъдителен диспозитив, са без правна стойност. Изпълнителен лист № 204/24.07.2025 г. е издаден по гр.д. № 2581/2024 г. на ДРС, въз основа на постановено протоколно определение, с което е била одобрена спогодба между страните в настоящото изпълнително производство, за разпределение на ползването на съсобствен между тях недвижим имот. Той е издаден един месец след влизане в сила на посоченото определение, което е индиция, че длъжникът не е осъществил нужната активност, наред с взискателите тук, да приведе в изпълнение одобрената спогодба. Това се възприема като основание той да бъде приведен в изпълнение непосредствено след издаването му, с което и и М. К. е придобила качеството на длъжник по изпълнението, макар и да няма качеството на осъдена страна по изпълнителния титул.

Образуването на изпълнителното дело и движението на изпълнителното производство, предполагат заплащането на такси и разноски, които се внасят предварително от взискателя, но са за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание чл. 433 ГПК – арг. от разп. на чл. 79 от ГПК. Това следва от указаното в чл. 73а от ГПК, като сборът от всички такси по изпълнението не може да надвишава посочените в т. 1-6 размери. Ал. 2 на тази норма предвижда, че в общия сбор на таксите по изпълнението не се включват таксите във връзка с администриране на жалби срещу действия на съдебния изпълнител, както и за уведомяване на присъединени взискатели и за присъединяването им.

В раздел II на Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК (ТДТССГПК), са посочени конкретните размери на следващите се държавни такси в изпълнителното производство.

С оглед посоченото по-горе дължимите такси и разноски за образуваното изпълнително производство са, както следва: таксата за образуване на изпълнителното дело според посоченото в чл. 30 от тарифата е стандартна – в размер на 10,23 €.

Дължима е била такса по чл. 49 от тарифата, която не може да бъде по-малко от 102,26 €. Следва се и таксата по чл. 32 от тарифата в размер на 2,56 € за извършване на справка за длъжника и неговото имущество. Налични са доказателства, че за реализирането на принудителното изпълнение е ползвано вещо лице, чието възнаграждение е определено в размер на 102,26 €. Или общият размер на таксите в изпълнението е в размер на 217.31 €. В кориците на изпълнителното дело се съдържат доказателства, че взискателите за заплатили предварително суми за такси и разноски в общ размер от 446 лв./228,03€, като от тях са им възстановени от ДСИ суми в размер на 125,78 €. При тези обстоятелства и на основание чл. 73а от ГПК, таксите и разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. В постановлението за разноските, материализирано в призовка за доброволно изпълнение с изх. № 1386/09.03.2026 г., са посочени такива в общ размер на 207,59 €, в т.ч.64,43 € , такса по чл. 53 от ТДТССГПК в размер на 15,34, както и сторени разноски до този момент в размер на 127,82€. Вярно е, че липсва прецизност в изписването на основанията, по силата на които се следва заплащането на такси и разноски, но т.к. посоченият общ размер на разноските, посочен в поканата е 207,59 €, а установият дължим такъв, предвиден от регламента на закона и тарифата, е в размер на 217,31 €, не се съзират условия за отмяна обжалваното действие. Необходимо е да се посочи също, че 4 адвокатско възнаграждение не е включено в дължиме по поканата суми.