Решение № 545 от 26.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 545 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100501637 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Д. С. Д., чрез адв. В., срещу решение № 23270/22.12.2024г., постановено по гр. дело № 46680/2023г. по описа на СРС, 178-и състав, с което е отхвърлен предявения срещу ответника Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ, за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено със Заповед № ДН-00-6/21.06.2023г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Жалбоподателят намира, че обжалваното съдебно решение било неправилно и необосновано. Съобразно показанията на св. С. Д. нарушението било докладвано същия ден, предвид на което основателно било възражението на ищеца за неспазен срок по чл. 194 КТ. Свидетелят Д. най-добре можел да установи, кога докладвал нарушението. Показанията му кореспондирали и с останалите писмени доказателства – съществуването на въпросната техническа грешка. Имало и конкретна причина свидетелят да си спомня кога точно докладвал. СРС изобщо не обсъдил тези гласни доказателства и направо приел срокът по чл. 194 КТ за спазен. Неправилно първоинстанционният съд приел, че била спазена и процедурата по чл. 193 КТ и че обстоятелството било безспорно между страните. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо това – предявеният иск по чл. 357, ал. 1 КТ да бъде уважен.

1

Претендира разноски за двете инстанции

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. В хода на въззивното производство оспорва същата като неоснователна. Предвид нормата на чл.

269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Решението на СРС е правилно на поддържаните с въззивната жалба основания, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Законът поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи спазване на преклузивни срокове, изслушването на служителя, мотивиране на заповедта и др. Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя.

С исковата молба ищецът въвел нарочно възражение, че ответникът му наложил дисциплинарното наказание след изтичането на срока по чл. 194, ал. 1 КТ, предвид на което работодателят, чиято е доказателствената тежест, следва да проведе пълно и главно доказване, че спазил същия преклузивен срок.

По делото е представен доклад с рег. № 11-56-3157/21.04.2023г., съставен от св.

С. Д. – началник отдел „Контрол“ към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София, отправен чрез директора на регионалната дирекция Ч.К., до изпълнителния директор на ответната Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – Б.Р.. В доклада си св. С. Д. излага, че като проверявал записите в системата „Роуд контрол“ от 18.04.2023г. и подадения от екипа състоящ се от ст. инспектор Д.Д. и ищеца – инспектор Д. Д., ежедневен отчет, констатирал разминавания, а именно служителите извършили крайпътни проверки, които не били отразени в отчета им за същия ден. Като приложения към доклада описал 1 бр. компактдиск с видеозапис и 1 бр. ксерокопие на ежедневен отчет на инспекторите.

Върху документа е положен ръкописен текст „Съгласен“, подпис на съгласуващия и дата – 21.04.2023г. на съгласуването.

Разпитан св. Д. излага, че бил началник на ищеца. Задълженията му включвали да гледа записите от камерите на всички екипи в специалния софтуер всеки ден, в някакъв часови интервал. В конкретния случай установил несъответствие. В деня на нарушението се докладвало, че било извършено нарушението. Излага, че „ако не се 2 лъже“ уведомил на 19.04.2023г. Смята, че докладът изготвил „може би на същия или на другия ден“. Запомнил датата 19.04.2023г., защото с нея станало объркване – нарушението било на 18.04.2023г., а той написал 19.04.2023г., или било обратното.

Вече не си спомнял, тъй като от тогава минала година и половина (разпит в о.с.з. на 30.09.2024г.). Не си спомнял вече как адресирал доклада – „може би до директора на регионалната дирекция или до изпълнителния директор, или до двамата“.

На 28.04.2023г. Изпълнителният директор на ответната агенция се произнесъл със заповед, с която назначил комисия, със задача да извърши проверка по изнесените в доклада на св. С. Д. данни, за което определил срок до 15.06.2023г. Възложил на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София (Ч.К.) да осигури условия за работата на комисията. Последният, видно от положения върху документа ръкописен текст, се запознал със съдържанието на заповедта на 04.05.2023г.

Преди изтичането на определения краен срок назначената от изпълнителния директор на ответната Изпълнителна агенция комисия депозирала констатациите си в доклад рег. № 11-56-3157/9/12.06.2023г. От доклада на извършилите проверката служители се установява, че приложените от св. С. Д. – началник отдел „Контрол“ при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София, записи от системата „Роуд контрол“ и ежедневен отчет на инспекторите Д. и Д. касаели датата 19.04.2023г., че за констатациите на началника на отдел „Контрол“, бил запознат директорът на Регионалната дирекция София (Ч.К.), видно от поставената резолюция върху доклада (за съгласуване). Комисията провела беседи, снела писмени обяснения от служители – св. С. Д., П.К. – инспектор в ООАА Перник, и ищеца Д., запознала се с материалите, относими към проверката, изискала заверени копия. Изискани били и записите от видеокамерата, монтирана на служебен автомобил с рег.№ ****.

Констатациите на комисията са подробно изложени в доклада за датата 19.04.2023г. по часове. Сочи се, че екипът на ищеца Д. и ст.инсп. Д. бил назначен съгласно седмичното разпределение на задачите на инспекторския състав (Приложение № 9 към доклада), със служебен автомобил с рег.№ ****. Във въпросния ден задачите на екипа били крайпътни проверки в гр. Перник – от 06.00 часа до 10.00 часа и АМ „Струма“ от 10.00 часа до 14.00 часа. В ежедневния отчет (Приложение № 3 към доклада) инспекторите Д. и Д. отразили 7 извършени проверки – 6 на товарни автомобили и 1 на лек таксиметров автомобил. Представили 7 броя протоколи от крайпътна техническа проверка.

Съпоставката на видеозаписите и съставените от инспекторите протоколи от крайпътни технически проверки и ежедневен отчет от 19.04.2023г. показала, че от 10 спрени автомобила в часовия диапазон от 06.00 часа до 10.00 часа на територията на гр. Перник, двамата служители съставили 2 протокола от крайпътна техническа проверка и само тези 2 проверки вписали в ежедневния отчет. В доклада проверките са 3 подробно описани по часове и характеристики на спряното ППС. В часовия диапазон от 10.00 часа до 14.00 часа, на АМ „Струма“, 15 км в посока гр. Перник, екипът от тези двама инспектори спрял 11 бр. ППС, като протоколи били съставени и в ежедневния отчет били вписани 5 от тях. Такива не били съставени за 15 осъществени от двамата служители проверки, а по отношение на две от тях проверки служителите извършили при наличие на спряно в същия момент друго ППС, подробно описани в доклада на комисията.

Комисията обсъдила и допълнително събраните от св. С. Д. сведения с рег. № 11-56-3157/6/17.05.2023г., тези на ищеца с рег. № 67-00-00365/08.06.2023г., изложеното от П.К. – инспектор в ООАА Перник. Посочена е и причината, поради която не били събрани сведения от участвалия в проверявания екип ст.инсп. Д. – продължително отсъствие поради отпуск поради временна неработоспособност.

По-нататък комисията посочила разпоредбите, които намира, че двамата служители нарушили. Изложила и други констатации, приела основателност на изнесените от св. С. Д. данни в доклада му от 21.04.2023г. и направила предложения, вкл. за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца Д. и колегата му ст.инсп. Д..

На 14.06.2023г. изпълнителният директор на ответната Изпълнителна агенция информирал ищеца за образувано спрямо него дисциплинарно производство във връзка с доклада на св. С. Д. с рег. № 11-56-3157/21.04.2023г. и с този на извършилата проверката комисия с рег. № 11-56-3157/9/12.06.2023г. По делото е представен и протокол от 15.06.2023г., за връчване на ищеца на запис на СД диск от видеокамерата на служебния автомобил, заповедта за сформиране на комисия, която да извърши проверка и др., удовлетворена била и молбата на ищеца за продължаване на срока за даване на писмени обяснения.

След като по реда на чл. 193 КТ били изискани обяснения от ищеца и такива съответно били дадени на 20.06.2023г., била издадена оспорваната заповед № ДН-006/21.06.2023г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, връчена на ищеца на 22.06.2023г.

Предвид нормата на чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Краткият срок тече от откриване на нарушението - узнаването му от субекта на дисциплинарна власт. Откриване на нарушението по смисъла на чл. 194, ал.

1 КТ означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Именно в рамките на двумесечния срок от откриването 4 на нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши, ако прецени за необходимо, съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая. Той е длъжен и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, за да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му.

Настоящият съдебен състав напълно споделя извода на СРС, че носителят на дисциплинарната власт – изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ узнал извършеното от ищеца Д. нарушение на трудовата дисциплина на 21.04.2023г., с гореобсъдения от св. С. Д. – началник отдел „Контрол“ към Регионалната дирекция „Автомобилна администрация“ – София, доклад с рег. № 11-56-3157/21.04.2023г., към който били приложени компактдиск с видеозапис и копие на ежедневния отчет на двамата служители.

Извод в друг смисъл не извежда от показанията на св. Д.. На първо място св. С.

Д., макар и да заявява в показанията си, че „се докладвало в деня на извършване на нарушението“, не твърди в същия ден да докладвал направо на носителя на дисциплинарна власт – изпълнителния директор Р.. На следващо място спомените на свидетеля не са ясни. Свидетелят твърди, че помнел датата 19.04.2023г., заради объркването което станало. Видно от показанията, смята, че нарушението било от 18.04.2023г., а той написал 19.04.2023г. или обратното. Ето защо смятал, „ако не се лъже“, че уведомил на 19.04.2023г. Изразът „ако не се лъжа“ сочи, че свидетелят допуска, че е възможно посочената от него дата да не е точната такава. Свидетелят не си спомня също дали на същия или на другия ден изготвил доклада – използвал израза „може би“. Не знае дори до кого конкретно адресирал писмения си доклад, като допуска („може би“), че го адресирал до директора на регионалната дирекция (Ч.К.), или до изпълнителния директор (Р.) или и до двамата.