Решение № 562 от 26.05.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. П., 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20211720105095 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба „Ти Би Ай банк” ЕАД срещу Л. С.

АНГ., ЕГН **********, гр.П., ж.к. ******* за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на – 1948,78 лева представляващи главница по договор за потребителски кредит *******/10.01.2019 г.

(Договора) ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на задължението; 487,63 лева представляваща договорна лихва за периода от 15.02.2019 г. до 15.01.2021 г.; 575,48 лева представляваща обезщетение за забава считано от 15.02.2019 г. до 04.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 609/2021 г. по описа на Районен съд П..

Конкретно сочи, че размерът на предоставения с този договор кредит бил 1948,78 лева, в която сума се включва размера на отпуснатите средства, 208,80 лева еднократна такса за оценка на риска, 118,80 лева - еднократна застрахователна премия за застраховка „Живот“ и 121,18 лева еднократна застрахователна премия за застраховка „Безработица“. Пояснява, че договореният лихвен процент е 22,43%, като крайното задължение по Договора е 2436,41 лева, разсрочено на 23 погасителни анюитетни вноски в размер на 101,52 лева всяка една от тях и 24-та в размер на 101,45 лева, с падеж 15-о число от месеца. Твърди, че ответникът не е погасил нито една от месечните вноски, поради което е изпаднал в забава и е начислена законна лихва.

С оглед моли съда да признае за установено, че в негова полза съществуват горепосочените притезания.

Претендира разноски.

Ответникът, чрез особения си представител депозира отговор в срок. В защитната си теза оспорва Договора да е подписан от надлежно упълномощен представител на ищеца. Оспорва предявените искове по размер с твърдението, че застрахователната премия е калкулирана два пъти, че в размера на претендираното 1 обезщетение за забава е включено и такова върху застрахователната премия.

Определението не подлежи на обжалване.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозирана е писмена молба, с която поддържа така предявените искове.

Ответникът се представлява, като оспорва исковете и поддържа възраженията си изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото договор за потребителски кредит *******/10.01.2019 г. се установява, че между страните е сключен договор за кредит с конкретни уговорки за връщане на сумата, нейното олихвяване, заплащане на други такси, вкл. застрахователна премия. Постигнато е съгласие размерът на кредита да е 1500,00 лева, към която сума се добавя 208,80 лева - еднократна такса за оценка на риска, 118,80 лева - еднократна застрахователна премия за застраховка „Живот“ и 121,18 лева еднократна застрахователна премия за застраховка „Безработица“ – общо 1948,78 лева.

Договореният лихвен процент е 22,43% и ГПР 40,11%, като крайното задължение по Договора е 2436,41 лева, разсрочено на 23 погасителни анюитетни вноски в размер на 101,52 лева всяка една от тях и 24-та в размер на 101,45 лева, с падеж 15-о число от месеца. В чл. 19 от Договора е предвидено, че застраховките не са със задължителен характер, а съгласно чл. 7.2.2., в случай,, че такива се сключат, застрахователната премия се превежда от

Кредитора по банковата сметка на застрахователя/застрахователен посредник.

Чл. 9 от Договорa общо описва начина на олихвяване, но чл. 9.1 внася яснота, определяйки константна величина от 22,43% за ГЛП за целия срок на Договора.

Съгласно чл. 10 от Договора ГПР и общата сума по кредита са изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания по Приложение № 1 към ЗПК.

В чл. 11.2 от Договора е инкорпориран погасителен план, в който е посочен размерът на всяка една погасителна вноска и падежната ѝ дата, а в чл. 9.4 е договорено, че в случай на забава ответникът дължи мораторна лихва в размер на законна лихва.

Разяснена е възможността за отказ от Договора съгласно чл. 20. 1.

По делото е представен и сключеният на 10.01.2019 г. договор за застраховка по програма „защита живот безработица/хоспитализация“ между ЗК "Уника живот" АД и ответника. Този договор и съпътстващите го документи са със значително по-дребен шрифт от този на договора за потребителски кредит, но поради липса на конкретно възражение това обстоятелство не е изследвано за съответствието му със закона.

Съгласно клаузите на договора за застраховка, премията е в размер на 239,98 лева и се заплаща еднократно на датата на отпускане на кредита. Ползващо се по нея лице е ищецът до размера на задължението към датата на застрахователното събитие. В преддоговорната информация по договорите за застраховка е упоменато, че ищецът е застрахователен агент.

Ищецът е представил два броя общи платежни нареждания от 12.02.2019 г., съгласно който в полза на ЗК "Уника живот" АД са изплатени суми в размер на 96000,67 лева и 140084,32 лева. Представени са извадки от таблица, в която е упоменат ответника с посочване на личните му данни и са посочени суми, вкл. тяхното разпределение между застраховател и премия за посредник.

По делото е представена и приета ССЕ, неоспорено от страните, която съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на 2 всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи и представени такива от ищеца. Вещото лице е констатирало, че ответникът е усвоил кредита, чрез превод на сумата по банкова сметка, открита при ищеца в размер на 1948,78, от които е осчетоводена сума в размер на 208,80 лева – одобрение и 239,98 лева застрахователна премия. Изчислено е също, че ако се прибавят задълженията освен чистата стойност на отпуснатата главница, задължението на ответника е в размер на 1948,78 лева главница, 487,63 лева договорна лихва и 580,09 лева обезщетение за забава. По задачи на съда вещото лице е изчислило, че задължението е в размер на 1500,00 лева – главница, 375,27 лева договорна лихва и 157,29 лева обезщетение за забава. Вещото лице не е установило ответникът да е погасявал задълженията си по Договора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е при условията пълно и главно доказване да установи: 1) валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит с ответника, предаването на заемната сума на ответника по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва и начисляване на допълнителни такси; 3). изпадане на ответника в забава; 4). размера на вземанията;

5). че е изпълнил задълженията си по договора.

В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията и други правоизключващите си възражения, в случай, че ищецът установи разпределената му доказателствена тежест.

Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било образувано заповедно производство и са събрани данни, че лицето е напуснало адреса, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.

Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат, поради което предявените искове са процесуално допустими.

По иска с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК:

Настоящият състав приема, че страните са обвързани от процесния договор по отношение на задължението за връщане на предадената в заем сума. Съгласно чл. 9, ал.

1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В Договора страните са постигнали съгласие по всички установени в чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 3

ЗПК нормативни изисквания (лихвения процент по кредита, условията за прилагането му - той е фиксиран за целия срок на действие на кредитното правоотношение; ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски), поради което този договор за потребителски (банков) кредит е действителен.

От събраните по делото доказателства се установи, че императивно определеното съдържание на договора е налице, поради което за ответника е възникнало задължението да възстанови получената под формата на кредит сума при условията на Договора в размер на 1500,00 лева.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Съдът прима тези искове за неоснователни. Това е така първо защото клаузата, съгласно която ответникът дължи сума в размер на 208,80 лева за оценка на риска е недействителна. Оценката на риска е задължение на кредитните/финансовите институции, уредено в чл. 8 от Директива 2008/48/ЕО от 23 април 2008 г, поради което той не предоставя на кредитополучателя съответна "услуга", за осъществяването на която се дължи насрещна парична престация. Съдът е длъжен служебно и без да е направено възражение от страна на ответника да извърши преценка за наличие на нищожна клауза, след като ищецът основава вземането си на нея (така Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК). Съгласно чл.

10а, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не и такива за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Доколкото извършването на оценката на риска, респ. "одобряване на кредита" предхожда сключването на договора, както и с оглед на чл. 16, ал. 1 ЗПК, който предписва, че преди сключване на договора за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, включително и такава, представена от потребителя.

Следователно, в действителност се касае за осъществяване на същинска и присъща на банката дейност, за да вземе решение и да даде съгласие ("одобрение") за отпускане на кредита, а не се предоставя допълнителна услуга. В този смисъл, доколкото оценката на риска ("одобряването на кредита") предхожда сключването на договора, тази дейност касае усвояването на кредита, във връзка с което обаче в чл. 10а, ал. 2 ЗПК е предвидена забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за тези действия. Тази сума е недължимо платена - при начална липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД (така Решение № 1396 от 22.12.2021 г. на САС по в. гр. д. № 1601/2021 г.).