Определение № 480 от 28.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 480 гр. Варна, 28.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502657 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от НОВО ФИНАНС ООД, ЕИК 203806803, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Иван Страцимир 2, срещу разпореждане №41825/11.11.25г., постановено по ч.гр.д.

№11605 по описа за 2025 година на ВРС, в частта, с която е отхвърлено подаденото заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист срещу длъжника Д. С. Ж. за сумата от 4640,31лв – възнаградителна лихва по чл.2.2., б.ж,з,и от договор за заем от 09.02.22г.; сумата от 3250лв-обезщетение за забава по чл.2.9 от договор за заем от 09.02.22г.; сумата от 1625лв-такса юрид.обслужване по чл.2.11 от договор за заем от 09.02.22г; сумата от 60лвтакса по чл.2.2,б.л от договор за заем от 09.02.22г.; сумата от 356,97лв – възнаградителна лихва по чл.2.2., б.ж,з,и от договор за заем от 08.02.22г.; сумата от 250лв-обезщетение за забава по чл.2.9 от договор за заем от 08.02.22г.; сумата от 125лв-такса юрид.обслужване по чл.2.11 от договор за заем от 08.02.22г; сумата от 60лв-такса по чл.2.2,б.л от договор за заем от 08.02.22г.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извода на ВРС за приложимост на разпоредбите на ЗПК, като счита за приложими тези на ЗКНИП, предвид обезпечаване на заема с договорна ипотека. Оспорва извода на ВРС за нищожност на клаузите, от които произтичат вземанията за възнагр.лихва, позовавайки се и на съдебна практика. Излага, че клаузата за лихвените разходи изразява възнаграждението за ползването на предоставената сума по кредита и съставлява основен предмет на договора, поради което и тази клауза може да се преценява като неравноправна само ако не е изразена на ясен и разбираем език. Излага, че в договорите е посочен ГПР, който включва като единствен 1 елемент уговорената възнагр.лихва от 20%, която е фиксирана за целия период на договора. Навежда доводи, че възнагр.лихва представлява печалбата на дружеството за предоставената услуга, която може да бъде договаряна свободно. Съпоставяйки с разрешения размер на ГПР, счита, че договореният размер на лихвата не е нищожен. Излага, че договорената гаранционна вноска е предназначена да гарантира изпълнението на задълженията на заемополучателя и да послужи като обезпечение на изплащането на вноските по кредита за първите месеци от договора. Сочи, че гаранц.вноска е в размер на уговорената годишна възнагр.лихва и покрива последната при неплащане, поради което и не следва да се третира като допълн.разход. Излага, че дружеството е изпълнило всички задължения по предоставяне на информация на потребителя преди сключването на договорите. Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на претендираните заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д.№11605/2025г. на Варненски районен съд, е образувано по заявление на НОВО ФИНАНС ООД, ЕИК 203806803, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д. С. Ж. от гр.Пловдив, за следните суми: 32500лв- главница по Договор за заем от 09.02.2022г.; 4640,31лв – възнаградителна лихва по чл.2.2., б.ж,з,и от договор за заем от 09.02.22г.; 3250лв-обезщетение за забава по чл.2.9 от договор за заем от 09.02.22г.; 1625лв-такса юрид.обслужване по чл.2.11 от договор за заем от 09.02.22г; 60лв-такса по чл.2.2,б.л от договор за заем от 09.02.22г.; 2500лв- главница по Договор за заем от 08.02.2022г.;

356,97лв – възнаградителна лихва по чл.2.2., б.ж,з,и от договор за заем от 08.02.22г.; 250лв-обезщетение за забава по чл.2.9 от договор за заем от 08.02.22г.; 125лв-такса юрид.обслужване по чл.2.11 от договор за заем от 08.02.22г; 60лв-такса по чл.2.2,б.л от договор за заем от 08.02.22г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

За да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение в обжалваната част районният съд е приел, че договорите са недействителни, поради което съгласно чл.23 ЗПК потребителят връщал чистата стойност на кредита.

Преценявайки основателността на подаденото заявление съдът на първо място прави проверка за неговата редовност от външна страна, ръководейки се както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК, така и следи за липсата на отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, като такава преценка се прави и когато е подадено заявление за издаване заповед за изпълнение за вземане, основаващо се на документ, предвиден в чл.417 ГПК. Тъй като се касае за договори за кредит, сключени с физически лица – потребители, обезпечени с ипотека, то приложение следва да намерят разпоредбите на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители / ЗКНИП/. Разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК изрично вменява на съда задължение да извърши проверка дали искането на заявителя 2 не е в противоречие със закона или с добрите нрави, съотв. дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Видно от процесните договори в тях е посочен годишен процент на разходите (ГПР) от 20% / чл.2.2 б.м/, който формално не нарушава императивната забрана на чл.29, ал.9 от ЗКНИП. Съгласно чл.29, ал.1 от с.з. годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на предоставения кредит, като дефиницията за "Общ разход по кредита за потребителя " е дадена в §1, т.17 от ДР на ЗКНИП. Жалбоподателят сочи, че единственият елемент, включен в ГПР, е уговорената възнагр.лихва от 20%, която е фиксирана за целия период на договора. В процесните договори е предвидено, че заемополучателят дължи гаранционна вноска в размер на 20% от стойността на заемната сума, която служи за обезпечаване на кредита и лихвите по него през първите 12 месеца от неговото действие, като тази вноска не представлява предплатена лихва. Предвидено е, че гаранц.вноска следва да бъде внесена по сметка на заемодателя в срок до 5 дни от подписването на договора, като това действие е условие да бъде отпусната заетата сума.

Изрично е посочено, че ако тази вноска не бъде внесена, то действието на договора се прекратява, като заемополучателят дължи на заемодателя всички произтичащи от договора лихви, такси и неустойки, ведно с предоставената заемна сума, съобразно последиците и неустойките, произтичащи от клаузите на договора, свързани с неговото прекратяване. Съгласно договорите заемодателят има право да прихваща дължимите за първите 12 месеца месечни вноски от гаранц.вноска, както и дължимите лихви, неустойки и такси, дължими при прекратяване на договора поради връщане в цялост на заетата сума през първите 12 месеца от договора. Предвидено е, че неизползваната част от гаранц.вноска подлежи на връщане след изтичане на 12 месеца от срока на договора.

Въз основа на тези уговорки въззивният съд формира извода, че предоставянето на гаранц.вноска е поставено като задължително условие за отпускане на сумите по договорите за заем. Начинът, по който тази вноска е уговорена, реално представлява едно намаление на реалната сума, която заемодателят предоставя по договорите. Уговаря се един размер на заемна сума, с която заемополучателят би следвало да разполага, а на практика сумата, която му се предоставя се намалява с тази гаранционна вноска. С така договореното заемополучателят реално се лишава от възможността да ползва сумата, която му се отпуска в пълен размер. Уговорено е евентуално възстановяване на тази гаранционна вноска, като изтече една година от срока на договора. Сключването на договора за заем от страна на заемополучателят е обусловена от нуждата от парични средства именно към момента на сключване на договора, а не в един последващ момент. Следва да се отбележи, че за този период, в който се задържа гаранционната вноска, заемодателят начислява дължимата възнаградителна лихва върху пълния размер на отпуснатия заем. Това обстоятелство, според настоящия въззивен състав, налага да се приеме, че е налице още един допълнителен разход за заемополучателя, свързан със сключването на договорите за заем и усвояването на сумите по тях, който по дефиницията на разпоредбите на чл.29, ал.1 - ал.4 от ЗКНИП следва да бъде съобразен при изчисляването на ГПР. А както бе посочено по-горе при изчисляването на ГПР е включена 3 единствено възнаградителната лихва. В този смисъл съдът намира, че процесните договори за заем не отговарят на изискването на чл.24, ал.1, т.9 от ЗКНИП, съгласно който в договора следва да бъде посочен годишен процент на разходите по кредита, заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя.

Неспазването на това изискване е сред лимитативно изброените в чл.38 от ЗКНИП пороци, водещи до нищожност на договорите, в който случай потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на осн. чл.39 от ЗКНИП.

По тези съображения съставът на въззивния съд приема, че разпореждането на ВРС в обжалваната му част като краен резултат е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №41825/11.11.25г., постановено по ч.гр.д.№11605 по описа за 2025 година на ВРС, в частта, с която е отхвърлено заявление, подадено от НОВО ФИНАНС ООД, ЕИК 203806803, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Иван Страцимир 2, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист срещу длъжника Д. С. Ж. от гр.Пловдив за сумата от 4640,31лв – възнаградителна лихва по чл.2.2., б.ж,з,и от договор за заем от 09.02.22г.; сумата от 3250лв-обезщетение за забава по чл.2.9 от договор за заем от 09.02.22г.; сумата от 1625лв-такса юрид.обслужване по чл.2.11 от договор за заем от 09.02.22г; сумата от 60лвтакса по чл.2.2,б.л от договор за заем от 09.02.22г.; сумата от 356,97лв – възнаградителна лихва по чл.2.2., б.ж,з,и от договор за заем от 08.02.22г.; сумата от 250лв-обезщетение за забава по чл.2.9 от договор за заем от 08.02.22г.; сумата от 125лв-такса юрид.обслужване по чл.2.11 от договор за заем от 08.02.22г; сумата от 60лв-такса по чл.2.2,б.л от договор за заем от 08.02.22г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 480 гр. Варна, 28.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502657 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от НОВО ФИНАНС ООД, ЕИК 203806803, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Иван Страцимир 2, срещу разпореждане №41825/11.11.25г., постановено по ч.гр.д.

№11605 по описа за 2025 година на ВРС, в частта, с която е отхвърлено подаденото заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист срещу длъжника Д. С. Ж. за сумата от 4640,31лв – възнаградителна лихва по чл.2.2., б.ж,з,и от договор за заем от 09.02.22г.; сумата от 3250лв-обезщетение за забава по чл.2.9 от договор за заем от 09.02.22г.; сумата от 1625лв-такса юрид.обслужване по чл.2.11 от договор за заем от 09.02.22г; сумата от 60лвтакса по чл.2.2,б.л от договор за заем от 09.02.22г.; сумата от 356,97лв – възнаградителна лихва по чл.2.2., б.ж,з,и от договор за заем от 08.02.22г.; сумата от 250лв-обезщетение за забава по чл.2.9 от договор за заем от 08.02.22г.; сумата от 125лв-такса юрид.обслужване по чл.2.11 от договор за заем от 08.02.22г; сумата от 60лв-такса по чл.2.2,б.л от договор за заем от 08.02.22г.