Решение № 1669 от 30.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1669 гр. П., 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220103850 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Х. Ф.“ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление село Н. с., област П., ул.“О.“№1, представлявано от управителя А. С. Б. срещу „П. К. Г.“ЕООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление град П., ул.“М.“№2,представлявано от И. П. М. в обстоятелствената част на която се твърди, че ищцовото дружество е производител на селскостопанска продукция, а ответникът също е търговец в този икономически сектор. Между страните били създадени трайни търговски връзки по покупко-продажба на свежи земеделски продукти. През настоящата пролетно-лятна кампания между тях е сключена търговска сделка за продажба от страна на ищеца на 4 550 кг череши, които ответникът е приел да закупи при цена 1.44лв. с ДДС. Стоката му била предадена в два поредни дни: на 24.06.2024г 2 350 кг/ 124 кашона, 3 палета/ и на 25.06.2024г – 2200кг/ 118 кашона, три палета/. Предметът на сделката е получен от ответника. За извършената покупко-продажба ищецът издал на ответника фактура №10567/25.06.2024г на стойност 6 552 лв. с ДДС. Фактурата е осчетоводена от ответника, който на 26.07.2024г е заплатил 3 000лв. от стойността и. След този момент управителят на ищцовото дружество многократно е канил контрагента си да заплати остатъка от цената на сделката, а именно сумата от 3 552 лв.Представителят на ответника давал многократни обещания, че задължението ще бъде изпълнено, но без резултат. Според ищеца съгласно чл.303а, ал.3 от ТЗ ако не е уговорен срок за плащане паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14 дневен срок от получаване на фактурата или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата , срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или 1 услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. Твърди се, че в случая са налице доказателства както за деня н получаване на стоката / завършва на 25.06.2024г с подписване на втората стокова разписка , така и самото получаване на фактурата – най късно на 26.07.2024г., защото на тази дата ответникът е направил частично плащане по нея. Налице е неизпълнение от страна на ответника.

Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 3552 лв. с ДДС , представляваща неплатен остатък от цена за продажба на 4 550кг череши при цена на сделката в общ размер на 6 552 лв., за която ищецът е издал фактура №10567:25.06.2024г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска до окончателното плащане. Претендират се сторените по делото разноски.

В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.

В съдебно заседание от ищцовото дружество, чрез пълномощника му, е направено на основание чл.232 от ГПК оттегляне на претенцията за главницата. Поради десезиране на съда по отношение на главницата в размер на 3 552 лв. производството по делото в тази част е прекратено. Висяща е останала претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.В съдебно заседание се поддържа и искането за сторени по делото съдебно- деловодни разноски.

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител и не изразява становище по исковете.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на ищеца и обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл.12 и чл.235 от ГПК прие за установено следното:

От представените по делото писмени доказателства- фактура №10567/25.06.2024г и потвърждение за получен превод/ неоспорени от ответника/ е видно ,че страните по делото са в договорна обвързаност по продажба на череши. Между страните не е било спорно, че ищцовото дружество е предало описаната в процесната фактура стока на ответника, а именно - 4 550 кг.череши на цена 1.44лв с ДДС за килограм както и че това е станало съответно на датите 24.06.2024г и 25.06.2024г.Дължимата за доставката цена е посочена във фактурата и възлиза общо на 6 552.00лв. с ДДС.Вземането за заплащане на цената е станало изискуемо към момента на предаването, респективно получаването на стоката по процесната фактура. Няма данни за друга договорка между страните. От съдържащото се на лист 9 от делото потвърждение за получен превод се установява, че на 26.07.2024г ответникът е извършил частично плащане по фактурата в размер на 3 000лв.

Видно от данните по делото претендираната от ищеца сума по процесната фактура е за остатъка от стойността и в размер на 3 552лв. и същата е платена от ответника в хода на висящото съдебно производство, видно от представеното по делото платежно нареждане от 2

03.10.2024г., съдържащо се на лист 43 от делото.

При така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявен е осъдителен иск по чл.327, ал.1 във вр.с чл.318 от ТЗ.

Безспорно се установи, че страните по спора с оглед качеството им на търговци са били облигационно обвързани въз основа на валиден договор за търговска продажба, обективиран в процесната фактура №10567/25.06.2024г. Ищецът в качеството му на продавач е изпълнил задълженията към своя съконтрахент по доставка на стоката. Ответното дружество- купувач към датата на завеждане на исковата молба частично е било изпълнило насрещното си задължение по заплащане на цената на стоката, което задължение е било изискуемо към датата на предаване, респективно получаване на стоката/ 25.06.2024г/ предвид липсата на други уговорки между страните.

Страните не спорят, а и този релевантен факт бе доказателствено обезпечен от ответника, че след депозиране на исковата молба ответникът е извършил процесното плащане в размер на 3 552лв., което от своя страна даде повод на ищеца да десезира съда за главната си претенция и производството по делото по отношение на главницата бе прекратено на основание чл.232 от ГПК поради оттегляне на иска.

Основателно е искането на ищцовата страна за заплащане на законна лихва върху главницата от 3 522 лв. от датата на подаване на исковата молба 11.09.2024г до 02.10.2024г./ датата, предхождаща плащането на главницата, извършено на 03.10.2024г./, която изчислена от съда по реда на чл.162 от ГПК чрез електронен калкулатор www.calculator.bg възлиза на сумата от 29.59лв.

По разноските:

Ищцовото дружество своевременно/ още с исковата молба/е направило искане за присъждане на сторените по делото разноски. Това искане се поддържа и в хода на устните състезания. Ищецът ангажира доказателства за действително сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.Внесъл е държавна такса по делото в размер на 142лв. както и 5 лв. държавна такса за обезпечителната заповед. Общо сторените разноски възлизат на сумата от 647лв.

Съгласно общото правило на чл.78 от ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяването на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск.

Следователно логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната, което неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната страна вреди , когато неправомерно е засегната нейната правна сфера. В настоящия случай ответникът е дал повод за завеждане на делото – по делото се установи, че в негова тежест е възникнало претендираното парично задължение в размер на 3552лв., като погасяването му, довело до десезиране на съда чрез оттегляне на иска, е извършено в хода на висящото съдебно 3 производство, след подаване на исковата молба , а изискуемостта му е била възникнала няколко месец преди завеждане на иска. Ето защо следва на общо основание ответникът да понесе отговорността за направените от ищеца разноски в настоящото исково производство като същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 647лв.разноски по делото.

Така мотивиран Пазарджишкият районен съд:

РЕШИ:

ОСЪЖДА „П. К. Г.“ЕООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление град П., ул.“М.“№2, представлявано от И. П. М. да заплати на „Х. Ф.“ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление село Н. с., област П., ул.“О.“№1, представлявано от управителя А. С. Б. сумата от 29.59лв./ двадесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща законна лихва върху платената в хода на делото главница от 3 552лв. по фактура №10567/25.06.2024г., считано от датата на подаване на исковата молба 11.09.2024г до 02.10.2024г./ датата, предхождаща плащането по фактурата/ ОСЪЖДА „П. К. Г.“ЕООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление град П., ул.“М.“№2, представлявано от И. П. М. да заплати на „Х. Ф.“ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление село Н. с., област П., ул.“О.“№1, представлявано от управителя А. С. Б. сумата от 647лв., сторени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4