Решение № 4102 от 17.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4102 гр. Пловдив, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330122386 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба от А. В. срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, Твърди се сключен договор за кредит от 24.01.2024 г. със заемна сума от 5 000 лв. Твърди се, че предоставената на потребителя информация не отразява обективната действителност. Съгласно чл. 5 следвало да се предостави поръчителство от „Мултитюд Банк“. Съгласно СЕФ размерът на ГЛП е различен от този, посочен в договора. Посочено е също, че очакваните разходи при избор на обезпечение чрез гаранта, предложен от кредитора, са в размер на 5300 лв. Ищцата счита, че договорът за кредит е недействителен, тъй като се нарушават чл. 10 и чл. 11 ЗПК, и поконкретно правилата за общо дължима сума и ГПР. В случая при определяне на ГПР не бил посочен разходът за обезпечение, поради което договорът само формално отговарял на чл. 11, ал. 1, т 9 и 10 ЗПК. Уговорката за заплащане на поръчителство ищцата счита, че не отговаря на изискванията за добросъвестност и съставлява неравноправна клауза. Моли за прогласяване нищожността на договора.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът счита иска за неоснователен, сочи, че поръчителството не е задължително условие за сключване на договора, а потребителят можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Счита, че договорът за гаранция е отделно облигационно отношение. Поръчителят е избран от ищеца чрез електронен формуляр и същият е потвърдил желанието си да сключи договора чрез СМС.

Счита, че не е налице заблуждаваща търговска практика, нито са нарушени правилата на ЗЗП. Намира, че разходът по договора за гаранция не се включва в ГПР, тъй като услугата е незадължителна. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

1

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 22 вр. чл. 10 и чл. 11 ЗПК, както и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 138, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на иска следва да се установи наличието на сключен договор и основания за неговата нищожност.

За безспорно между страните е обявено сключването на договора за кредит и сключването на договор за гаранция с „Фератум Банк“ с последващо наименование „Multitude Bank, както и невключването в ГПР на възнаграждението за гаранта

Установява се от представения договор за кредит, съгласно т.5 от същия, че кредитът се обезпечава с поръчителство от това чуждестранно юридическо лице, както и че потребителят потвърждава, че е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител.

От установените факти следва изводът, че потребителят има право да избере начина на обезпечаване на кредита, но конкретно избраното юридическо лице не е предложено от него, а е предложено от самия кредитор.

Това личи от т. 5 от Договора. Следователно, потребителят може или да предложи поръчител, който подлежи на одобрение от кредитора, или да избере предложения от самия кредитор гарант. Въпреки че ответникът твърди, че потребителят има избор за вида на обезпечението, на практика този избор е предварително повлиян от самия кредитор. Докато предлаганият от потребителя поръчител ще подлежи на одобрение и може да не бъде одобрен, то предлаганият от кредитора гарант е предварително одобрен, доколкото се предлага от самия кредитор. В такъв смисъл изборът на това обезпечение дава по-голяма сигурност на длъжника, че ще получи кредита и в този смисъл дава приоритет за получаване на заема пред другите видове обезпечения. По този начин предлаганото от кредитора обезпечение има значение на допълнителна услуга по договора за кредит.

Доколкото обезпечението чрез „Multitude Bank“ се предлага от самия кредитор като допълнителна услуга и дава приоритет за получаване на кредита, възнаграждението за него в размер на 5300 лв. съставлява разход по кредита, който следва да е включен в ГПР. Установи се обаче, че този разход не е включен в ГПР, в нарушение изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Въз основа на изложените факти съдът счита, че договор за предоставяне на потребителски кредит №1320512/24.01.2024г. е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Искът подлежи на уважаване.

При този изход от спора, право на разноски има ищецът. Следва да се присъдят: държавна такса в размер на 482 лв., както и платено адвокатско възнаграждение до размер на 1300 лв. Ищецът е поискал и доказал плащането за хонорар в размер на 1800 лв., но ответникът е навел възражение за 2 прекомерност, което се явява основателно с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото и проведеното едно съдебно заседание. С оглед цената на иска възнаграждението не следва да се намалява под сумата от 1300 лв.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Фератум

България“ ЕООД, ЕИК:200599406, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост“ 3, бул.

„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет.9, офис 20, по предявения от А. Д. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11 от ЗПК, че сключения между тях Договор за предоставяне на потребителски кредит №1320512/24.01.2024г., е недействителен, поради нарушаване изискванията за посочване на годишния процент на разходите по кредита в договора.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406, да плати на А. Д. Ш., ЕГН **********, сумата от 482 лв. за държавна такса и сумата от 1300 лв. за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3