Решение № 28 от 02.02.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. ХАСКОВО, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600500027 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК, образувано по жалба, подадена от С. Д. Ч., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Г. Г., против Постановление за присъждане на разноски в изпълнително производство от 03.11.2023 г., издадено от Владислав Линев ДСИ при PC – Свиленград, по изпълнително дело № 72/2020 г. по описа на СИС при РС - Свиленград, в частта, с която на жалбоподателя са присъдени разноски за държавна такса в размер на 35.00 лева, съгласно чл. 30 и чл. 36 от ТДТССГПК, които да заплати с другия длъжник по изпълнителното дело – Б.

Д.Ч..

В жалбата се релевират доводи за това, че ДСИ неправилно е приел, че разноските следва да бъдат за сметка на длъжниците по аргумент от чл. 79, ал. 2 от ГПК, като приложение следва да намери разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 433, ал. 1, т 4 от ГПК и такси не следва да се събират нито от длъжника, нито от взискателя. Жалбоподателят моли съдът да отмени като неправилно обжалваното постановление. Претендира разноски.

В срока по чл. 436 ал. 3 ГПК не е постъпило възражение от взискателя по изпълнителното дело.

1

В мотивите си ДСИ Линев, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, излага тезата, че разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от ГПК се явява специална спрямо ал.

1 на същия член от ГПК и урежда случаите именно когато таксите не са внесени от взискателя, тъй като е освободен на основание чл. 83 или чл. 84 ГПК от внасянето на такси.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, констатира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице – длъжник, против акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тьлк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Преценена по същество жалбата е основателна, поради което следва да бъде уважена. Направеното от жалбоподателя с жалбата искане за присъждане на разноски не следва да бъде уважено.

От приложените преписи на документите, съдържащи се в изп.д. № 72/2020 г. по описа на СИС при РС – Свиленград, се установява, че изпълнителното производство е образувано въз основа на обезпечителна заповед от 28.07.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 682/2020 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, с която се допуска обезпечение на искове на КПКОНПИ срещу С. Д. Ч. и Б. Д. Ч., чрез налагане запор върху МПС-та.

По иска на КПКОНПИ е образувано г.д. №925/20 г. по описа на ОС Хасково, прекратено на 25.09.2023 г. след оттегляне на иска от страна на КПКОНПИ. С Определение №260500/04.10.2023 г., постановено по ч.гр.д.

№682/2020 г. по описа на ОС-Хасково, съдът е отменил допуснатото обезпечение на иска на КПКОНПИ.

По искане на взискателя КПКОНПИ и с оглед на постановеното определение за отмяна на обезпечителните мерки, ДСИ при РС- Свиленград е прекратил ИД №72/2020 г. Приел е, че на основание чл. 84, т. 1 от ГПК взискателят КПКОНПИ, като държавно учреждение, е освободен от внасянето на държавни такси, а именно 20.00 лева за образуване на изпълнително дело съгласно чл. 30 от ТДТССГПК и 15.00 лева - налагане на 2 запор МПС, съгласно чл. 36 от ТДТССГПК.

Издадено е обжалваното Постановление за разноски от 03.11.2023 г. с което на основание чл. 79, ал. 2 ГПК и чл. 78, ал. 6 ГПК са присъдени на С. Д.

Ч. и Б. Д. Ч. държавни такси в общ размер на 35.00 лева, съгласно чл. 30 и чл.

36 от ТДТССГПК.

Тезата на ДСИ, че разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от ГПК, се явява специална по отношение на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК, не се споделя от настоящия състав на съда. По аргумент от последната разпоредба когато делото се прекрати съгласно чл. 433 разноските по изпълнението не са за сметка на длъжника. Именно такъв е настоящият случай - изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Изложеното формира извод, че длъжникът не дължи разноски в изпълнителното производство. По аргумент от чл. 84, т. 1 от ГПК взискателят – КПКОНПИ, също е освободен от заплащане на държавна такса. След като и длъжникът, и взискателят не дължат такава, не съществува възможност за ДСИ да я присъди в тежест на една от страните.

Поради изложените доводи постановлението на ЧСИ следва да бъде отменено съобразно мотивите на настоящия акт .

С жалбата е направено искане за присъждане на разноски, което следва да бъде оставено без уважение от съда, с оглед спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител.

Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим. Допълнително следва да се посочи, че производството по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски в рамките на изпълнителното производство. Следователно това е производство относно дължимостта и размера на разноските. Съдебната практика (в този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3926/2017 г. на IV г.о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2845/2018 г. на IV г.о. ВКС) безпротиворечиво приема, че не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“.

3

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление за присъждане на разноски в изпълнително производство от 03.11.2023 г., издадено от Владислав Линев - ДСИ при PC – Свиленград, по изпълнително дело № 72/2020 г. по описа на СИС при РС Свиленград, в частта, с която на С. Д. Ч. с ЕГН ********** са присъдени разноски за държавна такса в размер на 35.00 лева, съгласно чл. 30 и чл. 36 от ТДТССГПК, които да заплати с другия длъжник по изпълнителното дело – Б.

Д. Ч..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4