Решение № 182 от 11.07.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Ботевград, 11.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ П. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ П. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251810200375 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С. К. В., с ЕГН: **********, с постоянен адрес АДРЕС, чрез адв. Ст.Ц. от САК, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № 25-0246000135/23.04.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР София, РУ Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 /две хиляди/лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и представлява се от адв. Ст.Ц., преупълномощен от адв. А.Н. от САК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган – Началник група в ОДМВР София, РУ Ботевград, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

1

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № 3281691/22.03.2025 г., НП № 25-0246000135/23.04.2025 г., заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на МВР, талон за изследване № 109495, докладна записка, справка за нарушител/водач, Заповед за ПАМ № 25-0246-000072/22.03.2025 г., Заповед за ПАМ № 25-0246-000073/22.03.2025 г., справка за собственост на МПС, пълномощни, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите В. И. – актосъставител, К. М., Н. Ц., М. Н., Т. Т.а, Т.Мв и Й.Н, се установява следната фактическа обстановка:

На 22.03.2025 г., около 02,00-02,30 часа, жалбоподателят С. В. бил на мероприятие на ловджиите в ресторант „Роял“ в гр. Ботевград и решил да се прибира в с. Трудовец, където живее, излязъл пред ресторанта да чака такси, но в този момент свид. Й.Н също си тръгвал и му предложил да го закара до с.

Трудовец. Жалбоподателят се съгласил и свид. Ненчев го закарал до с.

Трудовец, като го оставил на центъра на селото, до бензиностанцията. Там се намирал и джипа на жалбоподателя В. – „Сузуки Гранд Витара“, като до джипа стояла свид. Т. Т.а. Тъй като свид. Т.а от доста време чакала жалбоподателя В., за да го откара с неговия автомобил до дома му, а той се забавил, това я изнервило и двамата се скарали, тя потеглила с автомобила му, но тъй като спорът между тях ескалирал, спряла автомобила в глуха уличка, слязла и си тръгнала, а жалбоподателя К. потеглил с автомобила си към своя дом.

По същото време, на 22.03.2025 г., около 02.58 часа, в с. Трудовец, по улица без име с посока на движение ул. Цеко Вълков, зад бившата детска ясла, полицейските служители В. И. и К. М., спрели за проверка с помощта на светлинен и звуков сигнал л.а. „Сузуки Гранд Витара V6“ с рег. № СО5214ВР, управляван от водача и собственик на автомобила С. К. В.. Автомобилът бил с десен волан на управление и при спирането си, водачът се прехвърлил на пасажерското място и излязъл от автомобила от лявата предна врата. Тъй като водачът бил във видимо нетрезво състояние, свид. И. го поканил да му бъде извършена проба с техническо средство, но той отказал и свид. И. му съставил АУАН. Били му издадени и талон за медицинско изследване и 7 броя стикери, 2 като водаът отказал да подпише съставения му АУАН. За съдействие бил повикан полицейски екип в състав свид. Н. М. и свид. М. Н.. При пристигането си на място, полицйските служители М. и Н. били уведомени от колегите си, че С. К. отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство и отказва да подпише издадения му АУАН. Те установили, че водачът В. е извън автомобила си, но не е с поставени белезници, както и това, че същият се държи арогантно. За отказа да му бъде извършена проба за алкохол, свид. И. съставил на водача АУАН № 3281691/22.03.2025 г. за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Били му издадени и талон за изследване и 7 броя стикери, както и Заповед за прилагане на ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, и Заповед за прилагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 м. до 1 год., а именно за 8 месеца, считано от 22.03.2025 г.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН, е издадено от Началник група в ОДМВР София, РУ Ботевград, атакуваното наказателно постановление № 25-0246-000135/23.04.2025 г., в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на жалбоподателя С. К. В., е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите В. И. – актосъставител, К. М., Н. Ц. и М. Н. – полицейски служители, както и от пказанията на водените от страна на жалбоподателя свидетели – Т. Т.а и Й.Н, от съставения АУАН и от всички приложени по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са непротиворечиви с писмените доказателства по делото и съдът ги цени с доверие. Съдът не кредитира показанията на свид. Т.Мв, които противоречат на останалите свидетелски показания и установената от тях фактическа обстановка. Съдът кредитира с доверие показанията на първия полицейски екип – В. И. и К. М., които са се движили непосредствено след автомобила на жалбоподателя и не са го изпускали от поглед, и от които показания се установява, че жалбоподателят е спрял след подаден звуков и светлинен сигнал, и се е намирал на шофьорското място, от дясната страна, тъй като автомобилът е бил с десен волан на управление. На така установеното, 3 показанията на свид. Миков противоречат, тъй като той е наблюдавал от 50 метра и според неговите показания, при идването на полицейския екип, водачът В. не се е движил, автомобилът е бил в спряно състояние и той е излязъл от пасажерското място. Показанията на свид. Т.а и Ненчев допълват фактическата обстановка, тъй като чрез тях се изяснява, че Ненчев е закарал В. до с. Трудовец и го е оставил на центъра на селото, където е бил неговия автомобил и свид. Т.а. От показанията на свид. Т.а се изяснява, че тя е потеглила с автомобила на жалбоподателя В., за да го откара до дома му, но е спряла след възникнал скандал, слязла от автомобила и си тръгнала. И двамата свидетели – Ненчев и Т.а, не са преки свидетели очевидци на случилото се след това – на потеглянето на жалбоподателя В. с личния му автомоби и на извършената му проверка от полицейските служители.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. От свидетелските показания, от АУАН и НП, съдът намира за безспорно установено, че нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, е извършено на 22.03.2025 г., в 02,58 часа, в с. Трудовец.

По нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП:

Лексикалното и логическото тълкуване на нормата на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП води на извода, че нарушението може да се осъществи от водач на МПС при две хипотези, които са взаимно свързани и хронологично произтичат една от друга. На първо място е необходимо водачът да откаже да му се извърши проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, а след това да откаже да изпълни предписанието на компетентните контролни органи за химично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Съобразно предвиденото в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, като неизпълнението на това задължение, с което 4 се възпрепятства извършването на проверката се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. В конкретния случай жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употребата на алкохол, след което не е изпълнил даденото му от контролния орган предписание за химично лабораторно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и по този начин е осуетил преследваната с административно-наказателния състав цел – да се установи евентуалното наличие на алкохол в кръвта.

От текста на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДП е видно, че за да е съставомерен отказа и за да бъде лицето годен субект на нарушението, същото следва да притежава качеството водач МПС. Съгласно легалната дефиниция, дадена в т. 25, § 6 на ДР на ЗДП: "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В процесния случай приложимата хипотеза е именно управлението на МПС, като това обстоятелство е безспорно установено по делото. Съдът намира, че в обстоятелствената част на АУАН и на НП ясно и точно са посочени всички елементи от състава на административното нарушение, както и обстоятелства, при които е извършено, като е дадена съответстваща на описанието правна квалификация- нарушението е извършено на 22.03.2025 г., отразено е точното място на управлението на лекия автомобил – с. Трудовец, по улица без име с посока на движение към ул. Цеко Вълков, зад бившата детска ясла, времето на извършената проверка, направеният отказ на водача за тестване, техническото средство – Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM 0177, и последвалото издаване на талон за медицинско изследване. Тъкмо с наличния отказ за извършване на проверката за употреба на алкохол, жалбоподателят В., е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП. Нарушението е формално, довършено е с отказа да водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол. За съставомерността на нарушението не е необходимо настъпването на допълнителни съставомерни вреди, както и не е необходимо водачът да е управлявал МПС след употреба на алкохол.

От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при пряк умисъл, доколкото е управлявал лек автомобил, съзнавал е, че следва да изпълни указанията на контролния орган и да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, но съзнателно е отказал да стори това.

5

Предвид гореизложеното съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.

Санкционната норма на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП предвижда две кумулативни наказания във фиксиран размер – глоба от 2 000 и наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 24 месеца. При този законодателен подход съдът не намира за нужно да излага мотиви дали АНО се е съобразил с изискванията за индивидуализация на наказанията, т. е. дали правилно е отчел наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единствено следва да се посочи, че наказанията са наложени в размерите, предвидени в ЗДвП, т. е. законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

25-0246000135/23.04.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР София, РУ Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, с което на С. К. В., с ЕГН: **********, с постоянен адрес АДРЕС, със съдебен адрес гр. Ботевград, бул. „България“ № 7, вх. Б, ет. 1, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 /две хиляди/лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, като законосъобразно.