Решение № 2384 от 16.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2384 гр. Пловдив, 16.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева в присъствието на прокурора Веселина. Р. Николова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330117284 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.530 и сл. ГПК, вр.чл. 19 ЗГР.

Образувано е по молба на А. Я. Р., с която моли съдът да допусне промяна на имената му на Р. Я. И..

В молбата се излагат съображения, че изповядва ислям и произхожда от турска етническа общност. Сочи, че * му е роден с турските имена Я. В. И. и в неговия род традиционно се е носела фамилията И., която отразява турския етнически произход и мюсюлманската вяра. Излага, че по време на т.нар. „възродителен процес“ в България имената на лица от турската етническа общност са били насилствено променяни, като на неговото семейство е наложена българската фамилия Р., която не съответства нито на историческата родова фамилия, нито на тяхното самосъзнание.

Сочи, че в обществото и в близкия му кръг от роднини и приятели се представя с името Р. Я. И. което не е случайно избрано, а е свързано с името на * му – Я. В. И. и отразява принадлежността му към турската етническа общност.

Поддържа, че настоящите му български имена са резултат от исторически процес на насилствена асимилация и не съответстват на неговия етнически произход, религиозна принадлежност и родова фамилна традиция. Твърди още, че живее изключително сред турска етническа общност, изповядва религия „ислям“ и много често пътува до Турция, където винаги се представя с името Р. И..

Изложеното същият обуславя като важни обстоятелства, налагащи промяна на неговите имена – лично, презиме и фамилно име.

От заинтересованата страна – Столична община, не е постъпил в срока по чл. 131 ГПК отговор на молбата за промяна на име.

От контролиращата страна - Районна прокуратура Пловдив, е постъпило становище за 1 допустимост на депозираната молба, в което се правят и доказателствени искания с оглед преценката за нейната основателност.

Съдът, като разгледа молбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени: Удостоверение за раждане на молителя А. Я. Р., видно от което негов * е Я. В. Р., както и Удостоверение за идентичност на лице с различи имена, от което се установява, че Я. В. Р. и Я. В. И. са имена на едно и също лице. Представен е също Акт за раждане на * на молителя - Я. В. И., видно от който негов * е В. Ш. И. /* на молителя/.

По делото са постъпили справки от: ОД на МВР – Пловдив, според която за лицето А.

Я. Р. е имало образувано ЗМ № 10412 от 04.09.2010 г. по описа на РУ – Панагюрище, за проява по чл. 234, ал. 1 - акцизни стоки без бандерол, както и справка от Национална следствена служба, според която към 11.03.2026 г. няма данни за образувани наказателни производства за лицето А. Я. Р., като е приложена кратка справка за производства, които са водени срещу лицето, видно от която на 04.09.2010 г. е било образувано ДП № 412/2010 г. на РУП – Панагюрище, приключено на 29.12.2010 г., с мнение за съд, поради което е образувана прокурорска преписка вх. № 694/2010 г. по описа на Районна прокуратура – Панагюрище, по която е образувано НОХД № 91/2011 г. на Районен съд – Панагюрище, с правна квалификация по чл. 234, ал. 1, пр. 1 – разпространение на акцизни стоки без бандерол, което на 24.01.2012 г. е приключило с одобрено от съда споразумение за прекратяване по чл. 24, ал. 3 НПК.

По делото са постъпили справки от: Окръжна прокуратура – Пловдив, според която към 08.03.2026 г. няма данни за образувани и водени наказателни производства за лицето А.

Я. Р.; както и от Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, според която няма данни за депортиране на лицето А. Я. Р. от друга държава.

По делото са постъпили справки от Дирекция „БДС“ при ОД на МВР относно издаваните на молителя документи за самоличност, видно от които на А. Я. Р. са издадени:

АУАН и НП, съответно от 09.03.2005 г., от 09.07.2008 г., от 20.05.2009 г. и от 31.07.2017 г., за наложени глоби, като е отразено, че всички глоби са заплатени.

Видно от справка от Бюро „Съдимост“ към Районен съд – Пловдив, молителят А. Я.

Р. е осъден по НОХД 28/97 г. по описа на ПРС, с влязла в законна сила присъда на 28.04.1997 г. на 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 във вр. чл. 69 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години; както и по НОХД № 91/2011 г. по описа на РС – Панагюрище, което е приключило с одобрено споразумение, в сила от 24.01.2012 г., с което е осъден да изтърпи наказание лишаване от свобода за една година, чието изтърпяване е отложено за срок от три години на осн. чл. 66, ал. 1 НК.

По делото е приета и справка за сведения за осъждане в чужбина, от която се установява, че молителят е осъждан четири пъти в Германия – с решение от 30.01.2013 г.; с решение от 14.07.2015 г.; с решение от 25.11.2015 г.; с решение от 06.12.2016 г., като наложените му наказания са отразени като „глоби“.

В хода на делото е разпитана свидетеля М. С. Р. /* на молителя/, от чийто показания се установява, че молителят е известен с името си Р. Я. И. Заявява, че * му се е казвал Я., * му се е казвал В.. Сочи, че молителят, заедно със семейството си живее в Германия, идва си рядко в България, но цялото семейство си говорят почти само на турски език. Твърди, че всички в семейството му, както в Германия, така и в България, го наричат с името Р., защото всички в махалата и в дома им са с турски имена. Сочи още, че молителят си е кръстил * с турското име М.. Твърди още, че всички са с турски имена - * на * й се казва Г., детето на нейната * се казва В.. Сочи, че всички са мюсюлмани и изповядват ислям. Всички в махалата се обръщат към молителя с името Р..

2

Съдът кредитира изложеното от свидетеля, предвид, че същата излага лични впечатления, като показанията й намират опора и в събраните писмени доказателства.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Молбата се явява процесуално допустима, доколкото изхожда от легитимирана страна и е депозирана пред местно и родово компетентен съд.

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Съдът намира, че са налице основанията за исканата промяна в имената на молителя, визирани в чл. 19, ал.1 ЗГР. Съобразно посочената разпоредба промяна на собствено, бащино и фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересования, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В случая съдът намира, че са налице важни обстоятелства, налагащи промяна на имената на молителя.

Името е част от личното самоопределяне на лицата, поради което субективното желание на дадено лице да носи определено име също може да се квалифицира като „важно обстоятелство“ по смисъла на ЗГР. Правото да се промени името е лично право и в съдебното производство по реализацията на това право, решаващият съд следва да съобрази, наред с обективните основания, и личното субективно желание и причини на лицето за промяна на неговото име. Съдебната практика на ВКС - Решение № 19 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 486/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 1426 от 10.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 396/2008 г., V г. о., ГК, Решение № 138 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6115/2007 г., II г. о., ГК и др. - също приема, че от понятието „важни обстоятелства“ не следва да се изключва субективното желание на лицето да носи определено име. В тази насока е константно и разбирането на ЕСПЧОС, че определянето на името попада в личната сфера, защитена по чл. 8 от ЕКЗПЧОС.

Съгласно разпоредбата на чл. 12 от Закона за гражданската регистрация собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане. Разпоредбата на чл. 13 ЗГР предвижда, че бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на * и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на * не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. Според чл. 14 от закона, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на * с наставка -ов или -ев и окончание, съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.

В случая, видно от приетите по делото писмени доказателства, като собствено, бащино и фамилно име на молителя са записани имената А. Я. Р., в съответствие и с правилата на чл. 13 и чл.14 ЗГР.

Важни обстоятелства, съобразно чл. 19, ал. 1 ЗГР са и тези, които са лично и обществено значими, между които и известността на лицето в обществото с името, с което се идентифицира (така Решение № 507/22.10.2010 г. по гр.д. № 227/2010 г. на ВКС, 3 ГО).

От приобщените по делото доказателства се установи, че молителят е известен с имената Р. Я. И., с което той се представя в обществото.

От съществено значение за уважаване на молбата е и обстоятелството, че посочените от молителя имена, които същият иска да носи, не са случайни.

По отношение на бащиното и фамилното име, исканата промяна не е произволна и напълно съответства на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 ЗГР. В тази насока съдът съобрази, че * на молителят е известен в обществото като Я. В. И., а * му по * линия е с бил имена В.

Ш. И., поради което смяната на * и фамилното име на молителя на Я. И. ще удовлетвори 3 изискванията на закона и ще бъде в унисон с явно изразеното желание на молителя. От гласните доказателства може да се направи извод, че цялото семейство на молителя е с турска етническа принадлежност като изповядва мюсюлманската религия. Следователно исканата промяна на имената е оправдана.

Действително по делото се установи, че молителят е бил осъждан два пъти в Република България – с Присъда, влязла в сила на 28.04.1997 г. и Споразумение, влязло в сила на 24.01.2012 г., чиито срокове за изтърпяване на наказания са изтекли още преди повече от десет години, както и четири пъти в Германия – с решения, с наложени санкции: глоби, които са заплатени.

За да допусне промяната съдът съобрази и постъпилите по делото писмени доказателства, от които се установява безспорно, че по отношение на молителя, няма данни за други последващи осъждания, поради което не се пораждат съмнения, че с исканата промяна се цели избягване на наказателно преследване.

Предвид гореизложеното исканата промяна в трите имена на молителя, следва да бъде допусната.

Доколкото молбата се уважава, на основание чл.537, ал.1 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР по молбата А. Я. Р., ЕГН **********, промяна в собственото му, бащиното му и във фамилното му име, съответно от досегашните А. Я. Р. на новите Р. Я. И..

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на Община Пловдив за отразяване в регистрите на населението, до служба „ГРАО” на областно ниво, до Бюро „Съдимост” при Районен съд Пловдив, както и до ОД на МВР гр. Пловдив за отразяване на допуснатата промяна.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 2384 гр. Пловдив, 16.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева в присъствието на прокурора Веселина. Р. Николова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330117284 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.530 и сл. ГПК, вр.чл. 19 ЗГР.

Образувано е по молба на А. Я. Р., с която моли съдът да допусне промяна на имената му на Р. Я. И..