Определение № 22665 от 19.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22665 гр. София, 19.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110124912 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК

Образувано е по искова молба, подадена от „***, ЕИК: ****, седалище и адрес на управление: гр. ***, чрез юрк. ***, срещу „***, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, с която са предявени:

1. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на 18 бр. договори поради невъзможен предмет, както следва:

Договор за цесия от 18.04.2022 г., сключен между ***, ЕГН: ********** и „***;

Договор за цесия от 18.04.2022 г., сключен между ***, ЕГН: ********** и „***;

Договор за вземания от финансови институции от 20.10.2021 г., сключен между ***, ЕГН: ********** и „***;

Договор за цесия от 04.05.2022 г., сключен между ***, ЕГН: ********** и „***;

Договор за цесия от 04.05.2022 г., сключен между ***, ЕГН: ********** и „***;

Договор за вземания от финансови институции от 20.10.2021 г., сключен между ***, ЕГН: ********** и „***;

Договор за вземания от финансови институции от 20.10.2021 г., сключен между ***, ЕГН: ********** и „***;

Договор за цесия от 22.06.2022 г. сключен между ***, ЕГН: ********** и „***;

Договор за вземания от финансови институции от 12.11.2021 г., сключен между ***, ЕГН: ********** и „***;

Договор за цесия от 04.05.2022 г., сключен между ***, ЕГН: ********** и „***;

Договор за цесия от 15.04.2022 г., сключен между ***, ЕГН: ********** и „***;

Договор за цесия от 04.05.2022 г., сключен между ***, ЕГН: ********** и „***;

Договор за цесия от 04.05.2022 г., сключен между *** ЕГН: ********** и „***;

Договор за цесия от 21.04.2022 г., сключен между ***, ЕГН: ********** и „***;

Договор за цесия от 04.05.2022 г., сключен между ***, ЕГН: ********** и „***;

1

Договор за цесия от 04.05.2022 г., сключен между ***, ЕГН: ********** и „***;

Договор за цесия от 04.05.2022 г., сключен между *** ЕГН: ********** и „***;

Договор за вземания от финансови институции от 12.11.2021 г., сключен между ***, ЕГН: ********** и „***.

2. както и съединени в условията на евентуалност с исковете по т. 1, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за прогласяване на нищожността на горепосочените 18 бр. договор поради привидност на същите.

При служебна проверка за допустимостта на предявените искове съдът констатира, че те са недопустими по следните съображения:

Страни по договора за цесия са цедентът и цесионерът. Този договор не създава нови права и/или задължения в правната сфера на длъжника, като само се променя лицето, на което той трябва да изпълни. Поради това длъжникът не е страна по договора за цесия, макар и той да е от значение за него, с оглед надлежното изпълнение на задължението и освобождаване от отговорност. Затова той не може да иска унищожаването на договора, развалянето му или прекратяването му, тъй като това са права, които законът е предоставил на страните по него. Тези права биха могли да се упражнят от трети спрямо договора лица (какъвто е и длъжникът) само по силата на изрична правна норма, каквото не е налице по отношение на договора за цесия.

Нищожността е съществен порок на сделките и на нея може да се позове всеки, включително и трето, неучастващо в договора лице, каквото се явява и длъжникът по договора за цесия. Възможността за такова позоваване обаче е ограничена от наличието на интерес в третото лице за прогласяване на нищожността. Такъв е налице, когато третото лице цели да отрече съществуването на право на страна по оспорваната сделка, което е противопоставимо на негово право, засяга или ограничава същото, или когато по силата на закона сделката поражда задължение за това лице, макар и то да не е страна по нея. Такъв интерес не може да се породи при сключването на договора за цесия, доколкото единствената предизвикана от него промяна в правната сфера на длъжника е смяната на кредитора. На новия кредитор могат да бъдат противопоставени всички възражения, които длъжникът е имал към стария кредитор въз основа на прехвърленото вземане, включително тези за нищожност, унищожаемост или разваляне на договора, от който произтича вземането. След като е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД от предишния кредитор за извършената цесия, длъжникът може да извърши валидно изпълнение на новия кредитор и това изпълнение ще има валиден погасителен ефект. Законът не е вменил в задължение на длъжника да извършва проверка дали новият кредитор е придобил вземането валидно, поради което за валидността на изпълнението е без значение дали договорът за цесия страда от пороци и какви са те. Обратното би означавало при спор за надлежността на изпълнението да се поставят въпросите за това как и в какъв обем следва да се извършва преценката от длъжника за валидността на договора за цесия и дали е положена дължимата се грижа за установяване на правата на новия кредитор. Също така ще следва да се 2 преценява и това дали при позоваването на нищожността на договора за цесия длъжникът действа добросъвестно – да охрани интереса на предишния кредитор или цели да избегне изпълнението на новия такъв, като наред с това не изпълни и на предишния. По отношение на тези въпроси липсва изрична нормативна уредба, поради което при евентуална нищожност на договора за цесия, ако длъжникът е изпълнил след надлежно уведомление по чл. 99, ал. 4 ЗЗД на новия кредитор, той се освобождава от задължението си, а първоначалният кредитор следва да насочи претенциите си към новия кредитор. Затова длъжникът няма интерес да оспорва валидността на договора за цесия след получаване на уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, а такъв интерес липсва и преди този момент, тъй като изпълнението на новия кредитор може да бъде отказано само поради липсата на уведомление. Предвид на това длъжникът не е легитимиран да оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане, освен в предвидените от закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично установени условия, които не са спазени (така решение № 60256/07.03.2022 г. по гр. д. № 3590/2020 г. на ВКС, IV г. о.).

В случая ищецът извежда правния си интерес от предявяване на исковете за нищожност на договорите за цесия от следните обстоятелства:

Твърди, че през 2021 г. и 2022 г. физически лица – негови клиенти по договори за потребителски кредит – са сключили с ответника „*** договори за цесия, по силата на които са му прехвърлили вземания срещу банката, представляващи суми, които според тях били платени без основание по съответните договори за кредит. След сключването на тези цесии ответникът е предявил срещу банката осъдителни искове, с които претендира заплащане на цедираните вземания, въз основа на които било образувано гр.д. № 41923/2022 г. на СРС, 76 състав. В рамките на това производство съдът е допуснал събиране на доказателства относно договорните отношения между банката и нейните клиенти – информация, която представлява банкова тайна. Разкриването й пред трето лице (ответника) поставял банката в риск от нарушение на регулаторните задължения. Поради това ищецът счита, че има правен интерес да иска прогласяване нищожността на договорите за цесия, сключени между неговите клиенти и ответното дружество, тъй като именно тези договори са довели до съдебно производство, в което банката е принудена да разкрива защитена информация и да поема регулаторен риск.

Настоящият съдебен състав счита, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на настоящите искове за прогласяване нищожността на договорите за цесия, сключени между съответните физически лица (с които ищецът има сключени договори за потребителски кредит), от една страна като цеденти, и ответника „***, от друга страна като цесионер.

Ищецът, като кредитна институция, е длъжен да спазва режима на банковата тайна, но същевременно е правно задължен да изпълнява разпорежданията на съда в рамките на висящо производство. Разкриването на информация, представляваща банкова тайна, когато е изискано от съдебен орган, не съставлява нарушение на регулаторните изисквания, тъй като законът изрично допуска предоставянето на такава информация по силата на съдебно 3 разпореждане. Следователно банката ще изпълни указанията на съда и това изпълнение не може да се квалифицира като противоправно поведение или неизпълнение на нормативни задължения.

Отделно от това, договорите за цесия са сключени между физическите лица и ответника, като ищецът се явява трето лице по тях. Договорите не засягат пряко правната сфера на банката, тъй като не променят съдържанието на договорите за кредит и не създават нови задължения за банката Съдът, като взе предвид конкретните доводи, изложени в исковата молба, с които ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на настоящите искове и като съобрази горецитираната съдебна практика, намира, че в случая за ищеца „*** не е налице правен интерес от предявяването на исковете.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 154168/02.05.2025 г. на „***, ЕИК: ****, седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу „***, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, поради недопустимост на предявените искове, на осн. чл. 130 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 24912/2025 г. по описа на СРС, 30 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4