Решение № 2284 от 03.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2284 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20251100510328 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20139177/15.04.2025 г., постановено по гр. д. № 55523/2016 г. по описа на СРС, 165-и състав е осъден Г. К. А. да заплати на ищеца К. Т. М. сумата от 5001 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от накърняване на честта, достойнството и доброто име в резултат на разпространение на клевети от изложени твърдения за ищцата за интимна връзка и осъществени сексуални контакти в статия, публикувана на 01.10.2011 г. в „Телеграф“ със заглавие „Кандидат-кметица в порноафера“ с автор И.Е. К., ведно със законна лихва.

Със същото решение са отхвърлени предявеният иск от ищеца срещу П.

К. и И. К. (наследници на И. К.) за сумата от 5001 лв. касателно горепосочената статия, за която се твърди в исковата молба, че е написана от И. К..

Настоящият съд е сезиран с въззивна жалба вх. № 25007598/02.06.2025 г. от Г. А. чрез адв. Б. срещу решение № 20139177 от 15.04.2025 г., постановено по гр.д. № 55523/2016 г. на СРС в частта, в която съдът е уважил предявения срещу него иск за сумата от 5 001 лв. Счита, че решението е 1 неправилно, тъй като не ставало ясно как се установявало, че именно ответникът е разпространил видео файлът със сцени от интимен характер между двете страни. Оплакванията касаят неправилните изводи, направени от съда при съобразяване на събраните доказателства. Моли решението в тази част да бъде отменено. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на въззивна жалба вх. № 25011725/11.09.2025 г . от К. М.. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Не са отправени доказателствени искания.

Съдът е сезиран и с въззивна жалба вх. № 25007651/03.06.2025 г. от К.

М. /ищец/ чрез адв. К. срещу решение № 20139177/15.04.2023 г. на СРС по гр.д. № 55523/16 г. в частта, в която предявеният иск е отхвърлен срещу И. и П. К.и. Моли за отмяна на решението в тази му част.

Постъпил е и отговор на въззивна жалба с вх. № 252704/22.07.2025 г. от П. К. и И. К.. Молят жалбата да бъде отхвърлена, а решението потвърдено.

Не са отправени доказателствени искания.

Постъпил е отговор на въззивна жалба вх. № 25010649/05.06.25 г. от Г.

А.. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

СРС е бил сезиран с искова молба от К. М. срещу Г. К., И. К. и „Телеграф медиа“ ЕООД, като след уточнения на исковата молба /л.225, т. 1/, срещу журналиста И. К. и деликвента Г. А. за сумата от общо 5001 лв. при солидарност. В открито съдебно заседание на СРС от 27.11.2024 г.

2 производството по делото е било прекратено по отношение на „Телеграф медия“ ЕООД, като прекратено ЮЛ без правоприемник. Твърди се, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от статия във в. Телеграф със заглавие „кандидат-кметица в порноафера“, автор на която е била И. К.. Твърди, че изразите от статията, които накърняват достойнството й са: „кандидаткметица в порноафера“, „секскомпромат взриви предизборната кампания във Варна“; „се появи клипче на кандидата за кмет арх. К. П. в компрометираща поза с мъж на име Г. К.“; „а самата П. прави движения, наподобяващи орална любов“; „следващите показват ка лицето на П., прикрито с косата й, се навежда надолу към скута на мъжа, чийто панталон е разкопчан“; „самият акт“; „ама като ми каза, че ти харесва“. Твърденията са, че видеоклипът, предмет на статията, е бил качен в интернет от Г. А. и, че статията е публикувана с дадени данни от Г. А.. Посочва, че в действителност е имала отношения с него, като позволявала той да я ухажва, но твърденията в статията не са верни.

Ответникът А. е оспорил това твърдение, тъй като липсвали доказателства той да е публикувал или разпространявал видеоклипа или друга информация в медиите и социалните мрежи, с която да клевети ищеца. Отрича той да е предоставял информацията за статията.

Ответникът К. посочва, че написаната от нея статия не съдържа оценъчни думи и изрази, с които да се унизи честта и достойнството на лицето. Твърди, че клипът е бил достъпен в платформата YouTube, като във връзка с него имало и други статии. Посочва, че преди публикуването на статията е проведен разговор с ищеца, като нейни думи от разговора са били публикувани и в самата статия.

В хода на производството пред СРС е починал ответникът И. К., като на нейно място са конституирани наследниците й – П. К. и И. К..

По делото са приети множество писмени доказателства, представляващи извадки от други информационни източници, в това число сайтове, статии от вестници, от които е видно, че темата, разгледана в процесната статия, е била обект на журналистически публикации от множество източници, като статиите касаят въпросният клип, включително с хиперлинкове към него в съответната платформа, в която е бил публикуван.

По делото е приет амбулаторен лист от 09.10.2018 г., л.262, с анамнеза за 3 влошаване през 2011 г. на заболяването „витилиго“, от което е страдала ищцата с давност от 1997 г.

По делото е проведен разпит на В.П. – бивш съпруг на ищеца. Той посочва, че една от основните причини за развода им е била „една статия във вестник“ Телеграф. Разказва, че очевидно видеото е монтирано и на него не е ищцата. Нагнетила се семейната обстановка, много от клиенти, познати и семейство се били отдръпнали. След статията не била работоспособна, появило се витилиго. Според него отразеното в статията не било вярно.

Проведен е разпит на А. А., познат на ищцата. Не познавал ответника Г..

Споделяла, че имала контакти с М.М., а за Г. А. казала, че я е поканил в хотел Галерия, за да говорят по служебни въпроси, като малко след срещата им била излязла публикацията. Статията се отразила съществено на нейния имидж.

Статията била използвана, за да настройват съпруга й срещу нея, което довело и до техния развод, разказва свидетеля. Твърди, че смята, че по-късно е имала проблеми в психически аспект – подтисната, изтормозена. Имала кожно заболяване, което се изострило след статията. Посочва, че статията я е спънала в по-нататъшната и кариера.

Проведен е разпит на Е.Б. – позната на ищцата. Разказва, че К. била срината след статията, депресирана, плачела, като твърдяла, че твърденията от статията не са верни. В много от медиите се появили статии относно този клип.

Съдът е допуснал снемане на обяснения от ответника Г. А. по реда на чл.

176 ГПК с предварително посочени от ищцата въпроси. Видно от молба л.

368, т. 2 от 27.11.2024 г. от Г. А., последният е посочил, че има финансови затруднения да се яви в гр.София на дело, като е подал в писмен вид отговор на въпросите, посочвайки, че не е вярно, че е източник на информацията от статията. Впоследствие лицето е подало молба, че може да бъде разпитан по делегация, като в открито съдебно заседание съдът е указал на страната, че поради неявяването й ще приложи разпоредбата на чл. 176, ал. 3 ГПК като приеме, че е доказано, че източник на информацията е Г. А..

От правна страна съдът намира следното:

Предявени осъдителен с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу всеки от ответниците при условията на солидарна отговорност. Фактическият състав на чл. 45 ЗЗД включва доказване на съставът на непозволеното 4 увреждане, който включва противоправно поведение, вреда, причинноследствена връзка между деянието и вредоносния резултат и вина на дееца, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага.

Съгласно константната съдебна практика, отговорността по чл. 45, ал. 1 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни и клеветнически изявления, които накърняват личните права и интереси на ищеца.

Съгласно чл. 39, ал. 1 КРБ всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Втората алинея от тази разпоредба поставя границата при упражняването на това право – то не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Чл.

41, ал. 1 КРБ прокламира правото на всеки да търси, получава и разпространява информация, но съгласно втората алинея осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Възможната колизия между посочените конституционно защитени ценности, свободата на словото и доброто име на гражданите, се разрешава конкретно за всеки случай като целта е да бъде правилно определен балансът между тях.

Ето защо е допустимо изразяването на всякакви твърдения и оценки за дадена личност, ако те не засягат честта и достойнството й. Ако лицето се коментира с оглед неговия пост, дейност или занятие, то изразяването на мнения с негативна оценка, които са връзка с тях, не съставлява противоправно поведение. Оценъчните съждения, насочени към лицето, не подлежат на проверка за вярност, защото те представляват коментар, мнение за факти, а не възпроизвеждат обстоятелства от обективната действителност.

Истинността на твърденията може да бъде обект на проверка само ако те накърняват доброто име на личността, тъй като в този случай верността им освобождава автора им от отговорност (така Решение № 62 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. дело № 1376/2011 г., IV г. о.).

Следва да се има предвид, че в разпоредбите на чл.39, ал.2, чл.40, ал.2, чл.41, ал.1, изр.2 от Конституцията на Република България, чл.10, ал.2 от 5

ЕКПЧ и чл.19, ал.2 от Международния пакт за граждански и политически права /МПГПП/ правото на изразяване е прогласено за принцип, а неговите ограничения – за изключение от принципа. По този начин се извежда задължение за ограничително тълкуване на всяко ограничение, включително на това, което е допуснато за защита на неприкосновеността на личността /в това число нейните чест, достойнство и добро име/. До каква степен отива това тълкуване е ясно установено от ЕСПЧ в решение от 07.12.1976 г. на ЕСПЧ по делото „Хендисайд срещу Обединеното кралство”.

Като взе предвид теоретичните и приети от практиката постановки, касателно свободата на изразяване на словото и съотнесе към настоящия случай, съдът намира, че така публикуваното в статия съждение не представлява нито обидна, нито клеветническа информация. По тези съображения въззивната жалба на К. М. се явява неоснователна, а приетите с атакуваното решение изводи относно отхвърлянето на иска срещу И. К. – правилни.

Конкретно настоящия съд разгледа статията, приложена по делото. Не се спори между страните, че е била публикувана във вестник Телеграф и, че авторът и е И. К.. Следва да се отбележи и, че между страните не е спорно, че в интернет платформа е съществувало въпросният обсъждан клип. Това се потвърждава от показанията на всички свидетели, от изложеното в исковата молба, отговорите. Като взе предвид това съдът намери, че единственото, което се излага в статията е преразказ на това, което се вижда на заснетото видео. Авторът на публикацията не е направил негативни оценки, дори напротив, неколкократно, обсъждайки клипа, се посочва, че кадрите са размазани и не се вижда добре лицето на ищцата, въпреки че се твърди, че на клипа е тя. Посочва се, че „самият акт не се вижда, но е запечатана женска глава, която се движи“, в статията се казва още, че „клипчето продължава с далечни кадри на съблечения левент“. Посочва се, че информацията за връзка между ищцата и Г. А. е изведена от варненски сайт, в който самият А. заявявал, че има връзка с К.. Съдът намира и, че в действителност статията няма за цел да злепостави и унижи ищцата, като авторът и е направил и опит да се свърже с ишцата, за да публикува и нейната гледна точка, което е и направил. В статията се отразява освен преразказ на какво се вижда на клипа, с изрично посочване, че кадрите са размазани и неясни и не се вижда добре дали е ищцата, но е отразено и нейното мнение, че видеото е монтаж.