Решение № 483 от 31.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. Пловдив, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330109317 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град *****бул. „*****” № ***против А. Б. Б. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***** УЛ.**** общ.**** обл. **** и Длъжникът С.

Б. А. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П****, УЛ.****, ет.*****, общ. *****, обл. ***** и длъжникът Н. Б. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр.***** УЛ.*****, ап*** общ. *****, обл.

***** с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че всеки от тях разделно дължи следните суми, а именно: по 807,93(осемстотин и седем лева и 93 ст.) лева за главница за периода 10.03.2011 г. до 06.03.2023 г. и по 303,22(триста и три лева и 22 ст.) лева обезщетение за забавено плащане за периода 31.05.2011 г. до 28.02.2023 г., както и държавна такса в размер на 22,22(двадесет и два лева и 22 ст.) лева, ведно със законна лихва върху главниците, считано от 05.04.2023 г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №4870/2023 г. по описа на ПРС, по която е допусната очевидна фактическа грешка с Разпореждане от 20.07.2023 г.

Ищецът твърди, че за периода от 10.03.2011 г. до 06.03.2023 г. за обект, находящ се в гр.

*****ул*****“ № **** има задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер на 2423,78 лв., като всеки от ответниците, като наследник на Б. И. А. – собственик на имота, дължи по 1/3. Претендира се и законна лихва за забава.

Ищецът посочва, че съгласно чл. 198 ЗВ предоставянето на ВиК услуги на потребителите се 1 извършва от ВиК оператора срещу заплащане по реда на ЗРВКУ. Ответникът фигурира в базата данни на оператора като потребител с № 0101134639, а отношенията между експлоатационното дружество и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Посочва се, че отчетниците имат качеството потребители на ВиК услуги, като наследници на собственика на водоснабдения имот.

В имота се сочи, че услугите се отчитат и заплащат по реда на чл. 26 от Общите условия, доколкото измервателното устройство в имота не е отговаряло на изискванията, като на потребителя е връчено известие за нередовен водомер. Начислявано е количество вода за 2ма обитатели по 5 куб.м. или общо 10 куб.м.

Относно вписания водомер с номер в карнетите се твърди, че същият представлява системен номер към партидата.

Претендират се законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление до окончателното плащане и разноските в настоящото и заповедното производство.

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от ответниците, като в депозираните възражения по чл. 414 ГПК са оспорени претендираните суми, като недължими поради погасяването им по давност, както и поради плащане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия процес, ищецът следва да установи твърдените в исковата молба факти, от които произтича претендираното вземане и съответно да ангажира доказателства за неговия размер да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество, количество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, както и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия, а в тежест на ответника е да установи възникването на правопогасяващи и правоизключващи факти.

Условията и редът за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и взаимоотношенията между експлоатационните предприятия «В и К» и отделните абонати в процесния период са регулирани от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Съгласно чл. 8, ал. (1) получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост "общи условия", се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите, като в случая не се спори, че ответникът е 2 собственик на процесния имот, поради и което съдът приема, че се установява качеството й на потребител на ВиК услуги по смисъла на общите условия.

Не се оспорва, че ответниците имат качеството на потребители на ВиК услуги, като наследници на Б.И. А. като всеки от тях по наследство е придобил по 1/ 3 от вземанията и задълженията. Това обстоятелство се потвърждава и от приетите писмени доказателства.

На 01.06.2023 г. след издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е подписано между ищеца и С. Б. А. споразумение за разсрочване на задължението.

Същото е подписано от А. Б., като липсват както твърдения, така и доказателства по делото по така сключеното споразумение освен първоначалната вноска да са заплатени и други суми.

Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите, но съгласно чл. 33, ал. 2 от същата Наредба при констатирана повреда представителят на оператора дава на потребителя предписание и срок за отстраняване на повредата на водомера. Дори от дружеството да са установили повреди или несъответствия, съгласно чл.33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., представител на оператора е следвало да направи предписание за отстраняване на повредата на водомера и да укаже срок за това.

Не се оспорва от страна на ответниците и от приетото по делото известие за нередовен водомер, връчена на 01.10.2019 г. на Борис Андонов се установява, че са налице предпоставките за начисляване на доставено количество ВиК услуги при неизправен водомер.

С възражението по чл. 414 ГПК е въведено възражение за погасяване по давност на претенциите, което съдът на основание т.11 а от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2013, гр.София, 18.06.2014 год. по описа на ОСГТК на ВКС е длъжен да разгледа.

На 25.04.2017 г. след издаване на заповед за прекъсване на водозахранването в имота, в протокол, подписан от свидетел е отразено, че е отказан достъп за прекъсване на водозахранването.

Приетите като писмени доказателства карнети не са оспорени от ответниците, като видно от същите, в тях е отразено, че в исковия период са начислявани по 10 куб.м. по Тарифа.

Доколкото отразеното в карнетите не се оспорва от отчетниците, като същите не оспорват основанието за начисляването на сумите, то съдът приема, че от събраните по делото писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка се установява, че предявените искове са доказани по основание.

Следва да се пристъпи към разглеждане на възражението за погасяване по давност на исковите претенции.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011год от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва 3 през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В случая се касае именно за периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на кратката тригодишна давност, или погасени по давност са всички претендирани вземания за главница и лихви за периода преди 05.04.2020 г., предхождащ с три години подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4870/2023 г. на ПРС.

От приетата по делото като писмено доказателство справка се установява, че задълженията за периода от 05.04.2020 г. до 05.2023 г. са както следва: 827,80 лв.- главница и 92,32 лв. лихва т.е. задължението на всеки от ответниците за три години преди датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е 275,93 лв.- главница и 30,77 лв. До тези размери предявените искове следва да се уважат, а за разликата до пълните претендирани размери да се отхвърлят, като погасени по давност т.е. исковете следва да се отхвърлят за сумите от по 532 лв. главница за всеки от ответниците и за сумите от по 272,45 лв.- лихва за всеки от отчетниците, както и за периодите от 10.03.2011 г. до 04.04.2020 г. и за периода от 31.05.2011 г. до 04.04.2020 г.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по съразмерност в заповедното и исковото производства. Ищецът представя доказателства за направени разноски в заповедното производство в размер от 66,67 лв. – държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение или обща сума в размер от 32,67 лв. В исковото производство е заплатена държавна такса в размер на 83,33 лв. и съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв., от кои0,то съразмерно на уважената претенция следва да се присъди сумата от 51,33 лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. Б. Б. с ЕГН:

********** и адрес: гр. *** УЛ.****, общ. **** обл. *, ***С. Б. А. с ЕГН: ********** и адрес: гр. **** УЛ.*** 25, ет.***, ап.***, общ. *** обл. ***и Н. Б. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр. *** УЛ.****, ап.***, общ. ****, обл. *** дължат на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град ****, бул. „*** № *** следните суми, а именно: по 275,93 лева за главница за периода 05.04.2020 г. до 06.03.2023 г. и по 30, 77 лева обезщетение за забавено плащане за периода 05.04.2020 г. до 28.02.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от 05.04.2023 г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №4870/2023 г. по описа на ПРС, по която е допусната очевидна фактическа грешка с Разпореждане от 20.07.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ, като погасени по давност, предявените искове от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД 4 против А. Б. Б., С. Б. А. и Н. Б. И. за разликата до пълните претендирани размери, а именно за сумите и периодите, както следва: по 532 лв. главница за всеки от ответниците за периода от 10.03.2011 г. до 04.04.2020 г. и по 272,45 лв.- лихва за всеки от ответниците за периода от 31.05.2011 г. до 04.04.2020 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от 05.04.2023 г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №4870/2023 г. по описа на ПРС, по която е допусната очевидна фактическа грешка с Разпореждане от 20.07.2023 г.

ОСЪЖДА А. Б. Б. с ЕГН: ********** и адрес: гр. *****, УЛ******, общ. ****, обл. *****, С. Б. А. с ЕГН: ********** и адрес: гр. *****, УЛ.*****, ет.****, ап.***, общ.****, обл.

***** и Н. Б. И. с ЕГН: ********** и адрес:*** гр. *, УЛ.*******, ап.*** общ. **** обл.

**** да заплатят на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град * ***бул. „**** № ***разноски, съразмерно на уважените претенции в размер на 32, 67 лв. по ч.гр.д. №4870/2023 г. по описа на ПРС и 51,33 лв. по гр.д. № 9317/2023 г. по описа на ПРС.