Решение № 1035 от 23.05.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1035 гр. Пловдив, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай З. Петров при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно наказателно дело № 20225330202110 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш К № 4739006, издаден против Т. Т. Ч. с ЕГН:********** с което му е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50/петдесет/ лева за извършено от него на 15.04.2021г. в 19:07 часа на Републикански път II-64, км. 49+800, в посока с. Труд нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адв.А., който поддържа жалбата и моли за разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалвания електронен фиш. Претендира разноски и намаляване на възнаграждението за защитника ако е над предвидения в наредбата минимум.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбоподателят е бил санкциониран за това, че същият като собственик на когото е регистрирано МПС ,,Мерцедес Ц180‘‘ с рег. № ** е извършил нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП като на 15.04.2021г. в 19:07 часа на Републикански път II-64, км. 49+800, в посока с. Труд при максимално 1 разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26 и при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч и установена с техническо средство Кордон-М 2 се е движел със скорост от 78 км/ч, като превишената стойност на скоростта е 18 км/ч.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване се установява, че процесното техническо средство тип е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. се установяват посочените в него обстоятелства.

От справка за собственост на МПС се установява, че същото е собственост на жалбоподателя.

Съдът е на мнение, че има извършено от жалбоподателя нарушение, доколкото същото се установява от събраните по делото писмени доказателства.

Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че обжалваният електронен фиш е издаден в нарушение на правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, който гласи, че „за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш“. Необжалваемият минимум по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, към който се препраща, е в размер от 50 лева. Граматическото тълкуване на разпоредбата чрез употребата на предлога „над“ води до ясен и единствен възможен извод, че действащата нормативна уредба допуска контролните органи да осъществяват административнонаказателната отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ, единствено когато налагат глоби в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН съдържа общо правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при който след като нарушението е било установено с АТСС, отговорността се реализира чрез налагане на глоба с електронен фиш. Същевременно, както е изяснено в практиката на касационната инстанция, макар посочената разпоредба да се намира в общия закон ЗАНН, тя се явява специална спрямо чл. 182 от ЗДвП. Това е така, защото с разпоредбите на чл. 182 от ЗДвП е регламентирано задължението на водачите на ППС да не превишават посочената максимално разрешена скорост и са предвидени следващите се при неизпълнение неблагоприятни последици. Видът и размерът на административните наказания са диференцирани в чл. 182 от ЗДвП в зависимост от специално качество на субекта, от мястото на извършване на нарушението и от размера на превишаването на разрешената максимална скорост. Самата разпоредба на чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа особени 2 правила за начина, по който ще бъде реализирана отговорността – чрез съставяне на АУАН и въз основа на него издаване на НП, чрез издаване на електронен фиш или чрез фиш по чл. 186 от ЗДвП, а дава общата правна рамка за определяне на наказанията при нарушенията за скорост.

Следователно всякога, когато е извършено такова административно нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл. 182 от ЗДвП досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН обаче урежда специално правило за поведение, тъй като поставя допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.

Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на определени наказуеми деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на забраната по чл. 11, ал. 2, изр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или на забраната наказанията по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП (при които кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права) да се налагат чрез електронен фиш. Така, както в практиката си наказващият орган съблюдава другите, посочени по-горе, изключения пред издаването на ЕФ, то следвало е да съобразява и правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Същото има императивен характер и неспазването му винаги се цени за процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като се достига до налагане на наказание с електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично изключено от действащото законодателство. Недопустимо е по съображения за процесуална икономия и улеснение в дейността на наказващия орган той да осъществява дейността си в нарушение на императивни правила на процесуалния закон.

Същественият характер на нарушаването на забраната по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната инстанция. В актуалната си практика в Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1789/2020 г. на Административен съд – Пловдив изрично е прието, че: „нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и несъобразяването й е самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш, тъй като изключва издаването му“. Съдебната практика следва да бъде оценена и като трайна, тъй като указанията по приложението на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН са дадени още с Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по к.а.н.д. № 2342/2013 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 488 от 16.03.2015 г. по к.а.н.д. № 170/2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

Законосъобразният ред за ангажиране на отговорността на дееца е бил чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Относимо тук е и Решение от 23.07.2015 г. по к.а.н.д. № 162/2015 г. на Административен съд – Габрово, в което съдът е разгледал казус, при който наказанието глоба в размер на 50 лева по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено с НП и е прието за неоснователно възражението, че същото е следвало да бъде наложено чрез електронен фиш.

3

Така констатираното нарушение на процедурните правила не може да се санира едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда – нарушението е съществено и неотстранимо, като производството изначално е опорочено чрез налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е изрично изключено от закона.Ето защо електронния фиш се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото.При така сключения договор за правна помощ възнаграждението е договорено в размер на 100лв и същото е платено в брой.Същото е под минимума в наредбата и се дължи изцяло.Ето защо с оглед изхода на делото ще следва ОД на МВР-Пловдив да бъде осъдено да заплати адвокатското възнаграждение на жалбоподателя Ч. в размер на 100лв.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш К № 4739006, издаден против Т. Т. Ч. с ЕГН:********** с което му е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50/петдесет/ лева за извършено от него на 15.04.2021г. в 19:07 часа на Републикански път II-64, км. 49+800, в посока с. Труд нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив с БУЛСТАТ 129 009 870 да заплати на Т.Т. Ч. с ЕГН:********** сторените по делото разноски в размер на 100/сто/лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в

Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на

Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4