Определение № 3770 от 09.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3770 гр. Пловдив, 09.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300503139 по описа за 2025 година

Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на адв. Р. Н. Р. , като пълномощник на И. З. К. против Определение № 14055/ 31.19.2025г. постановено по гр. д.№ 15222/ 2025г. по описа на ПРС – 16 гр.с. , с което оставена без уважение молбата на жалбоподателката за освобождаване от ДТ. По изложени доводи в частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата й.

ПОС като взе предвид представени доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Исковото производство е образувано от жалбоподателката чрез настоящия проц. представител чрез предявяване на два осъдителни иска като частични за 10 лева и 100 лева против двама ответници за заплатени без основание по нищожни договори за потр.кредит и предоставяне на поръчителство поради липса на основание, ведно със законната лихва от ИМ до окончателното им изплащане.

Цената на предявените като частични искове се следва да е в минимален размер от 50 лева, съответно възлизаща на 100 лева по двата иска.

С особеното си искане по чл.83, ал.2 ГПК е поискано от ищцата чрез проц. си представител освобождаване от ДТ поради липса на достатъчно средства да ги заплати. С представената декларация ищцата е декларирала като едночленно семейство единствено от доходи от 300 лева от заплата по тр. договор на 2 часа и имущество- 1/6 ид.част от НИ в с. ........................., с множество задължения към финансови институции, управител е на ЕООД без развиване на дейност. Служебната справка на съда е показала от НАП, АВп, Община Пловдив, справка в КАТ показала осигурителен доход при работодател по трудово правоотношение за периода м.1.2022г – м.5.2025г. , вариращ от около 197лв в началото на периода до около 358 лв в 1 края на периода, след което липса на такъв.

При преценка относно наличието на достатъчно средства у ищцата за заплащане на ДТ от общо 100 лева по делото, отчитайки декларираното в представената декларация, в която молителката е посочила добро здравословно състояние, същата е в млада трудоспособна възраст и без задължения за непълнолетни деца, като преценката касае общото материално състояние на ищеца, а социалният статус се преценява само с оглед на конкретния процес, а не въобще като възможност за пълноценно и посрещане на битовите нужди.

Пред въззивния съд, предвид и представените пред настоящата инстанция настоящият случай по представената Справка за множество образувани съдебни дела пред ПРС / общо 37 броя/ по потребителски спорове, както и от извършената от съдебния състав / по в.гр.д.

№3172/2025г/ служебна справка за образувани пред ПОС също множество граждански дела по предявени частични искове от по 10 лева, съответно 100 лева, се налага изводът, че при предявяване на исковете в пълните им размери правата на ищцата могат да се защитят ефективно в едно производство и то при минимален или приблизително такъв размер на ДТ с оглед цената на всеки по отделните искове, при което необходимостта от заплащане на отделни такси по множество дела с идентичен предмет би отпаднала за частта от общата претенция. Отделно от това следва да не отчете, че данните за множество заведени потребителски спорове предполага наличието на финансов ресурс, който създава възможност за поемане и на разхода за заплащане на невисокия размер на държавната такса, от една страна , както и от друга при правилна преценка на ПРС за наличие на фактическа възможност с оглед декларираното пред съда в декларацията за СИС , осигуряваща условия за реализиране и на трудови или други доходи при по-висока трудова ангажираност за целите на материална обезпеченост, въззивният съд намира също, че не са налице предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от ДТ . Що се касае до довода в частната жалба във връзка с множеството заведени дела и общият размер на платимите от жалбоподателската държавни такси / 1850 лв/ , същият е ирелевантен с оглед преценката на защитата на потребителката защитата на нейните права да се реализира по описания по-горе начин за водене на исковите производства.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I вр. с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 14055/ 31.19.2025г. постановено по гр. д.№ 15222/ 2025г. по описа на ПРС – 16 гр., с което оставена без уважение молбата на адв. Р. Н. Р. , като пълномощник на И. З. К. за освобождаване от ДТ.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3