Акт от 24.02.2020, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- 344/2019
- Подписан
- 24.02.2020
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.262 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 ал.1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 ал.1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
24.02.2020 год., гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, І-ви въззивен граждански състав на 24 февруари 2020 година в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ ИВАНОВ
2. ВЕСЕЛА СПАСОВА секретар като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева възз.гр.дело № 344 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД – гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл. 53Е, вх.В, чрез пълномощника - юрисконсулт К.Е.С., против Решение № 54/10.09.2019г. постановено по гр.д.№ 107/2019г. по описа на РС-Тополовград, с което са отхвърлени предявените от въззивното дружество против В.Д.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, искове по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.240 ал.1 и 2 от ЗЗД вр.с чл.79 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на съдлъжника В.Д.В., че същият дължи на дружеството сумата както следва: 9333,39 лв. – главница по Договор за потребителски кредит №********** от 17.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 25.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение №38/25.01.2019 г. по ч.гр.д. №30/2019 г. по описа на ТРС. Със същото решение не е уважено искането на въззивника - ищец на основание чл.78 ал.1 ГПК въззиваемия - ответник да бъде осъден да му заплати направените разноски по първоинсатнционното исково производство, както и искането за заплащане на присъдените разноски в заповедното производство.
С въззивната жалба решението на ТРС се атакува изцяло, с твърдения, че е неправилно. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания, въз основа на които се иска отмяна на решението на ТРС и постановяване на ново, с което да се приеме за установено, че ответника В.В. дължи сумата 9333,39 лв., представляваща неизплатено задължение по ДПК №**********, ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете инстанции.
Доказателствени искания с въззивната жалба не са направени.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от В.Д.В., в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на решението. Съображения не са изложени. Доказателствени искания с отговора на въззивната жалба не са направени.
С Определение от 16.12.2019 г.
(без номер) въззивния съд е оставил без движение исковата молба на въззивника-ищец „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД – гр.София, като на същия са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите по исковата молба като уточни обстоятелствата, на които основава претенцията си, като посочи как е формирана исковата претенция за сумата от 9 333.39 лв. - какви вземания по пера включва (главница, възнаградителна лихва, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги) и в какъв размер е всяко от тях; с платените от длъжниците суми, погасяващи частично кредита и лихви за забава, кое от отделните вземания по погасителния план, по кои вноски и в какъв размер е било погасено вземането на ищеца-въззивник.
В изпълнение на дадените указания въззивника - ищец „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД – гр.София депозирал молба, вх.№82/08.01.2020 г., в която уточнил следното: Претендираното от дружеството задължение по договора е в размер 9333.39 лв., което включва отделни неизплатени задължения, както следва: 4342.54 лв. - главница, представляваща отпуснатата сума по заема;
1913.82 лв. - договорно възнаграждение; 3077.03 лв. - възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. Отпуснатата на длъжника по ДПК №********** главница е в размер на 4600.00 лева, като по нея е погасена сума в размер на
257.46 лв. и остава да бъде заплатена сума в размер на 4342.54 лв. Съгласно чл.4 от Общите условия към ДПК №********** на дружеството се дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит, което е предварително определено в погасителния план в размер на 2225,12 лв., от него е погасена сума в размер на 311.30 лв. и остава да бъде заплатена сума в размер на 1913.82 лв. Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл.15 от Общите условия по ДПК, длъжникът дължи възнаграждение в размер 3450.00 лв., от което е заплатена сума в размер на 372.97 лв. и остава да бъде заплатена сума в размер на 3077.03 лв. C оглед на изложените обстоятелства въззивника-ищец моли за постановяване на решение, с което да бъде установено съществуването на вземане в полза на дружеството срещу длъжника В.Д.В. възникнало на основание Договор за потребителски кредит №**********, в размер на 9333.39 лева, включващо главница в размер на 4342.54 лв., договорно възнаграждение в размер на 1913.82 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3077.03 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Препис от молба, вх.№82/08.01.2020 г. е изпратена на въззиваемия - ответник със срок за отговор по чл.131 ГПК и е надлежно връчена на последния на 17.01.2020 г. В дадения от съда срок въззиваемия - ответник не е упражнил правото си на отговор по молбата - уточнение.
Съгласно разпоредбата на чл.267 ГПК, в закрито заседание въззивният съд следва да извърши проверка на допустимостта на жалбата, при съответно прилагане на чл.262 ГПК, да се произнесе по допускане на посочените от страните нови доказателства и да насрочи делото за разглеждане в открито заседание.
В изпълнение на горепосочените задължения и като съобрази изискванията на чл.262 ГПК, ЯОС намери въззивната жалба за допустима, като подадена в предвидения в закона срок и от легитимирана страна, поради което следва да бъде разгледана в о.с.з. В конкретиката на процесния случай, въззивния съд следва да приеме и направеното уточнение на исковата молба. Тъй като уточнението на исковата претенция е относно това как е формирана сумата от 9 333.39 лв. - какви вземания по пера включва (главница, възнаградителна лихва, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги) и в какъв размер е всяко от тях, не е необходимо даване на нови указания на страните за събиране на доказателства.
Доказателствени искания страните не са направили.
Водим от изложеното и на осн. чл.267 ГПК, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА направеното от въззивника-ищец „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД – гр.София уточнение на исковата молба, обективирано в молба, вх.№82/08.01.2020 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 21.04.2020 г. от 10,00 ч., за която дата и час да се призоват страните.
Съобщава на страните доклада по делото, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.