Определение № 26287 от 22.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26287 гр. София, 22.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510397 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.121 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на В. Й. К. срещу определение от 26.06.2025 г. по гр.д. № 2809/2025 г. на СРС, ГО, 159 състав, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по местна подсъдност на Районен съд – Велинград. Жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност на определението. Твърди, че местната подсъдност следвало да се определи по мястото на провеждане на интервюто, от което ищецът претърпял неимуществени вреди. Интервюто било проведено в гр.София в БНР, за което били изложени твърдения в исковата молба и в допълнително становище с вх. № 185365/28.05.2025 г. Съдът следвало да даде указания за отстраняване на нередовности на исковата молба за установяване на мястото на провеждане на интервюто, ако твърденията в исковата молба не били достатъчно ясни. Моли съда да отмени обжалваното определение и да се върне делото на СРС за продължаване на производството по него.

Ответникът по жалбата Й.А.М. не изразява становище.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:

Частната жалба е допустима – подадена е при спазване на срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от активно легитимирана страна, срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по настоящия процесуален ред.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред Софийския районен съд е образувано по искова молба на В. Й.

К. от гр.Велинград против Й.А.М. от гр.Велинград с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД за 1 заплащане на сумата от 5001 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 07.10.2024 г., чрез излъчване на видеоматериал в платформа УouTube.com със заглавие: „Защо поръчаха кандидат депутат на Величие !“ и през м.октомври 2024 г. чрез излъчване на интервю по БНР „Хоризонт“, озаглавено „Водачът на Величие 13-ти МИР в безмилостен дебат с водачи на БСП и Възраждане за София и Пловдив“.

Ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на делото. Позовал се е на чл.105 от ГПК. Посочил е, че неговият постоянен адрес е в гр.Велинград, както и постоянният адрес на ищеца също е в гр. Велинград. Заявил е още, че изявленията, на които се позовава ищецът(видео в YouTybe и интервю по БНР), са публикувани от гр. Велинград, което означава, че предполагаемото непозволено увреждане е извършено на територията на гр.Велинград, в юрисдикцията на Районен съд-Пазарджик, ТО – Велинград. Мястото на извършване на деянието - публикуването на процесните изявления - е гр. Велинград, тъй като видеата са качени от устройство, намиращо се в гр. Велинград.

С определение № 27644/26.06.2025 г. по гр.д. № 2809/2025 г. на СРС е прекратено производството по делото и същото е изпратено за разглеждане на Районен съд – Велинград.

В мотивите към определението съдът е приел, че е сезиран с иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД и в срока за отговор ответникът е направил възражение за местна подсъдност на делото пред Софийски районен съд, предвид факта, че постоянният адрес на ответника е в гр.

Велинград. Съдът се е позовал на чл. 105 ГПК, като е приел, че искът е подсъден по постоянния адрес на ответника, който се намира в гр.Велинград. В мотивите е посочено още, че по делото няма ангажирани доказателства, нито изложени твърдения, че интервюто е направено на територията на гр. София, на адреса на БНР, на бул. „Драган Цанков“ №4. В исковата молба се твърди, че адресът на медията е в гр. София, но не и че интервюто е дадено на този адрес. Съдът е приел, че е общоизвестен фактът, че националното радио има кореспонденти на територията на цялата страна, които вземат интервюта, излъчвани в национален ефир, липсват твърдения ответникът да е провел процесното интервю в сградата на БНР в гр. София. При тези мотиви съдът е приел, че делото следва да бъде разгледано от Районен съд- Велинград.

Определението е правилно.

Предявеният иск е с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД. Исковата молба е подадена от ищец, който е с постоянен адрес в гр.Велинград, срещу ответник, който е с постоянен адрес в гр.Велинград. В срока за отговор своевременно ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на делото. Съгласно чл.105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника, а съгласно чл.115, ал.1 от ГПК, иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието. Изборът между тези две възможности е на ищеца. Съдебната практика приема, че под местоизвършване на деянието законът има предвид мястото, където е извършено противоправното деяние, а не мястото, където са се проявили последиците от това деяние.

Настъпването на вредата обаче е завършващият елемент на непозволеното увреждане. Към настоящия момент в своята практика ВКС приема/определение № 165/25.07.2022 г. по чгр.д.

2

№ 2476/2022 г. на ВКС, I г.о, определение № 50216/29.09.2022 г. гр.д. № 2972/2022 г. на ВКС, I г.о./, че когато деликтното деяние се израява в разпространение на изявления или информация в интернет пространството, това деяние се отличава от обичайните деликти.

При него липсва пространствена връзка между деянието и точно определено географско място. Разпространените изявления или информация стават достъпни веднага от всички географски точки с достъп до мрежата на интернет, а те са почти неограничени по брой и се намират на територията на целия свят. Поради особеностите на електронната среда и многобройните възможности за намеса в нея чрез публикации, единствената сигурна връзка на такива деяние с физически определено пространство е мястото на настъпване на вредите, което най-чето и обичайно съвпада с местопребиваването на пострадалия – там, където той е възприел направените в интернет изявления на ответника или разпространената в тази виртуална среда информация. Тази връзка е изведена и в решение на съда на ЕС (голям състав) от 25.10.2011 г. по съединени дела C-509/09 и C-161/10 при тълкуване на чл.5, т.3 от регламент 44/2021, според което по дела, относно гражданска отговорност, деликт или квазиделикт, специална компетентност притежават съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие. Аналогична е нормата н а член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 г. /в сила от 10 януари 2013, приложима от 10 януари 2015 година/, според която по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт компетентни са съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие. При тълкуване на тази норма, в отговор по преюдициално запитване, в решение на Съда на ЕС от 17.10.2017 г. по дело С-194/16 е посочено, че „мястото където е настъпило или може да настъпи вредоностното събитие“ се свързва едновременно с настъпването на събитието и настъпването на вредата и е обосновано с това, че така ще се улесни събирането на доказателства, а и интензивността на въздействие е най-голяма, т.е. вредата е настъпила в най-голяма степен. При това тълкуване е отречена възможността лице, което твърди, че неговите права са били нарушени чрез публикуването на отнасящи се до него неверни данни в интернет и чрез незаличаването на коментарите за него, да може да предяви претенция пред юрисдикциите на всяка държава членка, на чиято територия е достъпна или е била достъпна публикуваната в интернет информация, а такава претенция следва да бъде предявена само пред компетентната юрисдикция, т.е. пред съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие; там, където засегнатият, твърдящ увреждане, е възприел направените в интернет изявления на ответника или разпространената в тази виртуална среда информация.

В настоящия случай ищецът е избрал да предяви иска си пред Софийски районен съд п о място на извършването на деянието. По смисъла на чл.115, ал.1 от ГПК мястото на извършване на деянието, осъществено чрез публикация в интернет, е мястото, където ищецът е възприел публикацията. Счита се, че това е станало там, където е неговото местопребиваване, съгласно горепосочената практика на ВКС и на СЕС, поради което местно компетентен да разгледа предявения иск е РС – Велинград. В исковата молба се твърди, че вредите са причинени, освен чрез публикация в интернет пространството, и чрез интервю, излъчено чрез БНБ. Настоящият състав счита, че по отношение на интервюто, 3 излъчено чрез БНБ, са приложими същите съображения, които са приложими и към публикации в интернет пространството, тъй като излъчването на интервюто по радиоефир става достъпно веднага от всички географски точки с достъп до радиоефира на националното радио на територията на цялата страна. В този смисъл мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие, разпространено чрез радиоефир, е тясно свързано с настъпването на вредата за пострадалия, поради което е обосновано да се приеме, че там ще се улесни събирането на доказателства и интензивността на въздействие е най-голяма, а в конкретния случай това е мястото на местопребиваване на пострадалия/гр.Велинград/ – там, където, той е възприел разпространаната чрез радоиефира информация.

По изложените съображения, компетентен да разгледа предявения иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД е Районен съд – Велинград.

Тъй като изводите на въззивния и на първоинстанционния съд съвпадат, подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 107601/18.09.2025 г., подадена от В.

Й. К., ЕГН **********, против определение № 27644/26.06.2025 г. по гр.д. № 2809/2025 г. на СРС, ГО, 159 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4