Решение № 15128 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15128 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110154336 по описа за 2025 година

Производството е образувано по исковата молба на „М...” ООД със седалище и адрес на управление: гр. С....., представлявано от управителя чрез адв. И. С., с адрес за книжа в гр. С...... спрямо „З....“ АД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление в гр. С....,представлявано от ИД чрез юрисконсулт М.-л.

Излага се, че на 07.08.2022 г., в гр. С....., трето на спора лице М.Т.Т. управлявал ЛА в посока изток-запад като след внезапното изскачане на неправилно пресичащ пешеходец, водачът е загубил контрол и е реализирал ПТП. В резултат на удара по застрахования автомобил настъпили множество щети, надвишаващи 70% от действителната му стойност, които са установени при оглед, извършен от официалния дилър на БМВ за България - дружеството „М....р“ ООД, гр. Пловдив, по възлагане на ответника.

Твърди се още, че към датата на случилото се ищецът е бил собственик на ЛА „BMW“ модел „М4“, с peг. № СВ .... РК и номер на рама № WBS4Y91030AC58872, който е бил застрахован с ИЗ „Пълно Каско“ с полица № 0306X0733712 по опис на ответника и с период на покритие от 08.06.2022 г. до 17.06.2023 г.

Във връзка със случилото се на 08.08.2022 г. ищецът е изпратил уведомление за случилото се до застрахователя, по което е била образувана 1 преписка по щета с № 33022030100869 при „З....“ АД, по която ответникът е избрал метод на репариране на уврежданията по „експертна оценка“.

Твърди се, че с писмо изх. № 100-5376/20.12.2022 г., застрахователното дружество е отказало да изплати дължимото застрахователно обезщетение, което е довело до и до предявяване на настоящия иск.

С оглед горното и постановения отказ ищецът претендира решение, с което желае да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 000 лв., представляващи част от дължимото застрахователно обезщетение в общ размер на 104 516 лв. по договор за имуществено застраховане ведно с дължимата законна лихва за забава от датата на сезиране на съда 26.03.2025г. до окончателното изплащане на вземането. Като се ангажират доказателства и се претендират разноски се желае решение в този смисъл.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който искът се оспорва изцяло. Оспорва се материалната легитимация на ищеца като се излага, че към датата на случилото се не то е било собственик на автомобила, а трето на спора лице. Не се оспорва обаче, че Договор за застраховка „Каско“ за л.а.

„БМВ М4“ с per. № СВ....РК, полица № 0306X0733712, с период на застрахователно покритие от 18.06.2022 г. до 17.06.2023 г. е именно между ищеца „Мина- 21“ ООД и „З....“ АД. Сочи се, че е налице ПТП, което не попада в хипотезата на покрит по полицата риск тъй като не е налице външно, непредвидимо и непредотвратимо от страна на водача/застрахования събитие, довело до настъпването на вредите по застрахованото МПС. Навежда се и неизпълнение на уговорени по договора задължения за застрахования, което дава право на застрахователя да откаже изплащането на застрахователно обезщетение в случай, че се приеме обратното се навежда наличие на предпоставки за намаляване размера на застрахователното обезщетение с 90%. Оспорва се и механизъм на настъпване на исковото ПТП в частта относно внезапната поява на пресичащ пешеходец както и се оспорва наличие на каквото и да е препятствие, довело до отскачане на автомобила.

Излага се, че вина за случилото се носи водача на ЛА, за който е съставен ППТП № 1812807/ 07.08.2022 г., както и АУАН Серия GA № 652413 от същата дата, и от които е видно, че причина за случилото се е поведението на водача.

Твърди се, че според извършените първоначален и допълнителен оглед 2 на застрахованото МПС и съставени два опис-заключение и снимков материал на МПС, които по характер и брой водят до извод, че причина за случилото се е скоростта на движение на ЛА непосредствено преди и при настъпване на произшествието - около 111 км/ч. при максимално допустимата за населено място от 50 км/ч. т.е причина за случилото се е поведение на водача в нарушение на чл. 21 от ЗДвП, което дава основание на застрахователя да приемем, че е проявена груба небрежност, което изключва отговорност на застрахователя по смисъла на ОУ по полицата. Това е и основанието за отказ от изплащане на обезщетение за случилото се ПТП - налице е изключен риск по т. 10.11 от ОУ.

Искът се оспорва и като завишен като некореспондиращ с действителния размер на вредите към датата на настъпване на процесното събитие. Навежда се и че при „тотална щета“ по смисъла на чл. 390 от КЗследва да се вземе в предвид и стойността на запазените части и детайли на МПС. Оспорва се и претенцията за законна лихва тъй като застрахователят не е изпадал в забава. И като се претендират разноски се желае решение на съда втози смисъл.

Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл.395, ал.4 от КЗ във вр. с чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД като страните не спорят само по наличието на застрахователно правоотношение на увредения ЛА при ответника за исковия период, както и не спорят за случилото се.

На база на събраните по делото доказателства, липсата на оспорване на част от фактите по делото и от правна страна съдът намира за установено следното:

Страните не спорят и това се установява от застрахователна полица по застраховка Каско на МПС с № 0306Х0733712 с период на покритие от 18.06.2022г. до 17.06.2023г.и ОУ към нея, че автомобил „БМВ“, модел „ М4 “ с рег. № СВ .... РК и собствен на М.... ООД е бил със застраховка имуществено застраховане при ответника.

Не се спори и досежно настъпване на исковото ПТП като спор има по механизма за неговото възникване.

В тази връзка съдът е събрал писмени доказателства и заключение на вещо лице по СТЕ.

3

От ППТП от 07.08.2022г. се установява, че водачът на ЛА БМВ М4, собствен на Мина -21 ООД, а именно М.Т.Т. в тъмната част на денонощието около 02.20 часа, е бил участник в ПТП в гр. Стара Загора, в участъка по бул,.Цар Симеон Велики, до номер 11 в посока изток – запад като при управление на лекия автомобил е загубил контрол над него, отклонил се е в дясно по посока на движение и се е блъснал със своята странична дясна част в метален стълб на уличното осветление. Случилото се е с щети по лекия автомобил. Тези обстоятелства се установяват и от издаден АУАН от 07.08.2022г. и НП , връчено на Мариян и в сила , от 02.09.2022г. От това НП се установява още, че за нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП – а именно задължение за водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, е било наложено административно наказание на Мариян – глоба.

Не се спори, че от случилото се за застрахования при ответника ЛА, са възникнали материални щети, а това се установява и от приетото заключение на вещото лице по СТЕ. Съгласно това заключение на исковата дата и час в гр.Стара Загора ЛА „БМВ М 4“, рег.№ СВ....РК, се движил по бул. „Цар Симеон Велики“, с посока от ул. „Димчо Стаев“ към ул. „Капитан Петко Войвода“, и в района пред №11 водачът губи контрол върху управлението на превозното средство, отклонява се вдясно и се удря в метален стълб на уличното осветление. Според експерта в района не се наблюдават поставени пътни знаци като максимално допустимата скорост на движение в населено място е 50 км/ч. От двете страни на платното за движение се забелязва наличие на улично осветление , а изчислената от вещото лице скорост на ЛА съобразно неговите увреждания е около 92 км.ч. В зала в.л. Й. допълва, че не е имало спирачен път за ЛА преди сблъска като вредите са в резултат на този удар и са, както от удара в стълба, така и от последващото отскачане на ЛА с около 23 м. от първоначалния сблъсък. Според експерта причина за случилото се, а и при липса на др. доказателства за наличие на препятствие на пътното платно, е именно поведението на водача на МПС БМВ М4, който с избор си на скорост и органите на управление на МПСто е допуснал загуба на напречната устойчИ.ст и отклонение на дясно. Дал е и заключение за стойността на вредите, които са били в причина връзка със събитието.

Твърдението на ищеца, че причина за случилото се отклонение от 4 траекторията на движение на ЛА е внезапната поява на пешеходец на пътното платно, остана недоказано при липсата на доказателства за това.

От застрахователната полица и ОУ към нея –л.29 до 37 от делото, се установява – чл.10.11 от раздел ‚Изключения“ от ОУ, че застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, причинени при, от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия или бездействия на Застраховащия, застрахования, член на неговото семейство, лице от домашните му, негов служител, трето ползващо МПСто лице, наемател или на др основание лице ползвател , на водача на МПС или превозваните с МПС лица.

При тези факти и от правна страна съдът приема, че искът е недоказан и като такъв неоснователен със следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.405 от КЗ, с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди.

Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл.106 от КЗ.

Предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание по чл.405, ал.1 от КЗ са: 1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск; 3. Изпълнение на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване и в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие. В тежест на ответника – застраховател е да докаже възраженията си за изключен риск, евентуално за неизпълнение на договорно задължение от застрахования, което е основание за отказ на застрахователя да заплати обезщетение, респ. да заплати такова в намален размер.

5

В конкретния случай ищецът успя да установи, че към датата на възникване на исковото ПТП лекият автомобил, увреден от това събитие, е бил с имуществена застраховка при ищеца. Доказа се, че е бил с причинени материални вреди от случилото се, както и тяхната стойност. Установи се и механизма на увреждането, а именно отклонение от пътното платено и удар в стълба поради загуба на управлението над автомобила от водача му, както и причината за това отклонение, а именно несъобразената с пътната обстановка и място скорост от около 100 км.ч.

В тежест на ответника застраховател бе да установи причината, поради която не е изплатено обезщетение и е отказано изплащане на такова, а именно поведение на водача на ЛА, което е груба небрежност и което попада в хипотезата на изключващите застрахователя хипотези от заплащане на щети от застрахователното събитие. Безспорно се доказа, че лице от кръга на посочените в разпоредбата на чл.10.11 от ОУ е довело с поведението си до възникване на исковото ПТП. Съгласно дадените от законодателя разрешения на това, в кои хипотези застрахователят има право да откаже изплащане на обезщетение с оглед разпоредбите на чл. 395, ал. 4 КЗ, вр. чл. 408, т. 3 КЗ, отказът на застрахователя да изплати обезщетение за вреди при настъпил застрахователен риск ще бъде законосъобразен тогава, когато е проявена от водача на ЛА груба небрежност, довела до настъпване на застрахователното събитие. Няма забрана за въвеждане на такива изключения по договора за имущественото застраховане на ЛА, а и такива са предвидени от застрахователя вкл. и за водача на ЛА към датата на събитието и доказвайки това обстоятелство, а именно проявена от третото на спора лице и водач на ЛА Мариян Тенев груба небрежност при управлението на превозното средство – управление на ЛА със скорост повече от почти 50 км.ч. от разрешената за градска среда, за което е и бил санкциониран по ЗДвП, и което е довело до отклонение на автомобила от пътната му траектория и сблъсъка със стълба води до доказване възражението на застрахователя за наличие на причина за отказ от плащане на обезщетение за вреди ерго до неоснователност на исковата претенция. ( в този смисъл Определение № 1102 от 9.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2168/2024 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Десислава Добрева )