Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 467 от 22.08.2023, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 478/2023
Вид
Решение № 467
Подписан
22.08.2023
В сила
14.08.2023
Състав
Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 282, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 419, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 420 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 420, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 432 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 432, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 467 гр. София, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20231800500478 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.

Софийският окръжен съд е сезиран с жалба на Ю. Д. Т. от гр. С. – взискател срещу Постановление от 29.03.2023 год. на ЧСИ Радост Горанова - Чолакова с рег. № 925 по изп. дело № 20169250400264, с което е спрял изпълнението, на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 от ГПК вр. чл. 420 и чл. 423 от ГПК.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпило възражение от длъжника М. К. Ц..

Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл.436, ал.3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.

Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното дело е образувано пред ЧСИ Иван Чолаков рег. № 783 на основание изпълнителен лист от 17.01.2015 год., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК по гр.д. № 1017/2015 год. по описа на СРС, с която М. К. Ц. е осъден да заплати на Ю. Д. Т. сумата 5800 лева, ведно със законната лихва за периода от 09.01.2015 год. до изплащане на вземането и 1116 лв. разноски. Видно от приложената заповед за изпълнение, същата е издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК /ред. Д.В. бр. 98 от 28.11.2014 г./ – запис на заповед от 27.03.2012 год., като е допуснато незабавно изпълнение на заповедта. По искане на взискателя делото е преобразувано по описа на ЧСИ Радост 1

Горанова-Чолакова под № 20169250400264 и принудителното изпълнение е насочено по отношение на собствен на длъжника недвижим имот, находящ се в с. А.. В резултат на друг приложен способ за принудително изпълнение – запор на трудовото възнаграждение, са събирани суми по специалната сметка на ЧСИ, които са разпределени и изплатени. На 04.08.2021 год. в кантората на ЧСИ се е явил лично длъжника, като се е запознал с делото.

На 18.07.2022 год. е подадена молба от длъжника за спиране на изпълнителното производство, поради подадено възражение от него по чл. 414 от ГПК. Съгласно приложеното по делото определение № 18909/27.07.2022 год. по гр.д. № 24439/2022 год. на СРС, образувано по искова молба по чл. 422 от ГПК за признаване за установено съществуването на процесното вземане, производството по това дело е прекратено поради липса на правен интерес за ищеца с оглед обстоятелството, че възражението по чл. 414 от ГПК не е подадено в срок от длъжника – заповедта е връчена на 03.08.2021 год., а възражението е подадено на 30.09.2021 год. Прекратителното определение от 27.07.2022 год. е обжалвано, но няма данни да е влязло в сила. Видно от разпореждане № 10729/25.01.2023 год. по гр.д. № 24439/2022 год. на СРС след прекратяване на производството районният съд е определил възражението на длъжника да се разгледа като такова по чл. 423 от ГПК, като липсват данни производството по приемане на възражението да е приключило.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата срещу постановлението, с което ЧСИ е спрял изпълнителното производство, е допустима, съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Основанията за спиране на изпълнителното производство са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 432 от ГПК, като в случая не е налице нито едно от посочените основания за спиране, като не е налице и хипотезата по т. 7 – „в други случаи, предвидени в закон“. Видно от приложените в изпълнителното дело доказателства, изпълнителното производство е започнало въз основа на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК – запис на заповед. В този случай изпълнението се спира по силата на закона, по арг. от чл. 420, ал. 1 от ГПК /ред. Д.В. бр. 98 от 28.11.2014 г./, но само при подадено в срок възражение от длъжника по чл. 414 от ГПК. Когато заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед или менителница, достатъчно е да бъде подадено възражение като предпоставка за спиране на незабавното изпълнение, без да е нужно да са налице другите предпоставки на чл. 420 ГПК. Спирането на изпълнението на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, респективно и на образуваното пред ЧСИ изпълнително производство, настъпва с факта на подаване на възражение по чл. 414 във връзка с чл. 419, ал.2 ГПК.

Независимо, че спирането настъпва по силата на закона с подаване на възражение в срок, длъжникът не може да удостовери това пред съдебния изпълнител без акт на съда.

Поради това е необходимо да бъде издадено определение, с което да бъде прогласено 2 спирането на изпълнението (вж. Определение № 700 от 19.11.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№ 713/2009 г., II т. о., ТК). В случая такъв съдебен акт не е налице. Напротив, с определение № 18909/27.07.2022 год. по гр.д. № 24439/2022 год. на СРС е прието, че възражението по чл.

414 от ГПК не е подадено в срок от длъжника, поради което същото следва да се разгледа като такова по чл. 423 от ГПК. Според чл. 423, ал. 2 от ГПК подаването на възражение пред въззивния съд не спира изпълнението на заповедта. По искане на длъжника съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 от ГПК. По делото липсват твърдения и доказателства за постановен съдебен акт за спиране на изпълнението. С оглед това и обжалваното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на ЧСИ за продължаване на изпълнителните действия.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 29.03.2023 год. на ЧСИ Радост Горанова - Чолакова с рег. № 925 по изп. дело № 20169250400264, с което съдебният изпълнител е спрял изпълнението, на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 от ГПК вр. чл. 420 и чл. 423 от ГПК, по подадената жалба от взискателя Ю. Д. Т. от гр. С. и ВРЪЩА изпълнителното дело на ЧСИ Горанова-Чолакова за възобновяване на производството и продължаване на изпълнителните действия.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3