Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 95 от 20.08.2026, Районен съд - Костинброд

Съд
Районен съд - Костинброд
Дело
Административно наказателно дело 35/2026
Вид
Решение № 95
Подписан
20.08.2026
В сила
19.09.2026
Състав
Стефан Марков Стойков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Костинброд, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20261850200035 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на „Стефи Експрес“ ЕООД, ЕИК ***, подадена чрез упълномощен представител - адв. К. И. А., против Наказателно постановление № 232500638/21.01.2026 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 800 евро за извършено нарушение на 262, ал. 1, т. 2, вр. чл. 128, т. 1 от КТ.

Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП, като твърди, че е незаконосъобразно, поради противоречието му с материално-правните норми, че е издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в разрез с целта на закона.

Твърди се в жалбата, че наказателното постановление е порочно, тъй като е допуснато нарушение на изискванията на член 57, алинея 1 от Закона за административните нарушения и наказания, в каквато изтъква, че не е посочено мястото, на което е извършено нарушения, нарушението, поради което счита, че е нарушено правото на защита. В същата насока твърди, че не е описано ясно извършеното нарушение, че не са посочени доказателствата, както и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Счита, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение.

Твърди се, че с обжалваното наказателно постановление се прави опит да се реши въпроса дали е положен труд през почивните дни на месец юли 25 година от лицето М.М., в какъв обем и какво е дължимото възнаграждение, като счита че това е трудово правен спор който се решава в исков процес между работник и работодател, каквато насока се е позовала 1 на практика на ВАС, че преценка на всички обстоятелства по трудовото правоотношение може да се извършва само в рамките на производството по разглеждане на трудовите спорове по реда на ГПК.

Оспорва позоваването от АНО на разпечатка от системата за обработване на пратки от *** експрес, без да е изяснена каква е връзката между това дружество и жалбоподателя, както и по какъв начин разпечатката е относима към административно-наказателното производство. Твърди, че справката не установява реално положен труд отработени часове и дължимо възнаграждение, както и времевия диапазон на работа. В същата насока твърди произволно приемане от АНО, че е полаган труд от работника през цялото работно време на обекта, като се позовава на представени графици, показващи точния брой часове работа и неотчитане на тези доказателства от АНО.

Твърди се нарушение, изразяващо се в липса на произнасяне от наказващия орган защо не счита нарушението за маловажно, в каквато насока счита, че липсата на такава преценка опорочава издаденото наказателно постановление до степен. незаконосъобразност и неправилност.

Счита, че размерът на наложената санкция противоречи на описаната фактическа обстановка, в каквато насока се позовава на липсата на констатация, дали нарушението е извършено за пръв път.

Счита, че размерът на наложената санкция не съответства на целта на наказанието по член 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят.

В съдебно заседание жалбоподателя се представлява представител, който поддържа жалбата. Претендира разноски от упълномощения

Въззиваемата страна – Директор на ДИТ Софийска област се представлява от юрк.

И., който иска оставяне на жалбата без уважение. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, като е подадена в законоустановения 14-дневе срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като обжалваното НП е връчено е на жалбоподателя на 28.01.2026 г., което е видно от представено копие от известие за доставяне с идентифицирано в него НП, докато жалбата е постъпила в регистратура на ДИТ на 03.02.2026 г., тоест в цитирания срок.

Обжалваното НП е издадено на основание АУАН № 23-2500638/26.11.2025 г., съставен срещу жалбоподателя, за това, че в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в периода от 12.08.2025 г. в обект на контрол: Офис на ***, находящ се в гр. С., бул. „З.“, ***, стопанисван от жалбоподателя, като и по документи в сградата на ДИТ на 18.08.2025 г. и на 26.11.2025 г., е установено, че жалбоподателя не е начислил с увеличение положения извънреден труд през месец юли 2025, не по - малко от 75 на 100 за работа през почивни дни на лицето Д. А. Б., ЕГН:

2

********** на длъжност „****, служба офис“.

При описание на фактите в акта е посочено, че съгласно представените вътрешни правила в предприятието на жалбоподателя „работното време в обекта е 8 часа дневно и 40 часа седмично при пет дневна работна седмица и предварително изготвен график, със задължителна почивка 1 час“, като работното време на обекта от 09:00 до 19:00 часа от понеделник до петък, а в ден събота от 09:00 до 13:00 часа, като неделя е почивен ден.

Посочено е също така, че съгласно изискана и приложена разпечатка от системата за чекиране на персонала, работещ в офисите на ***, часовете труд положен от лицето Д. А. Б. надвишават , нормата часове за месец юли 2025, като на база разпечатката от *** е направен извод, че това лице е работило общо 234 часа, от които 210 часа през работни дни /21 смени по 10 часа, именно 01.07; 02.07; 03.07; 04.07; 07.07; 08.07; 09.07; 10.07.; 11.07; 15.07.;

16.07;17.07; 18.07.; 22.07; 23.07., 24.07. 25.07.; 28.07; 29.07; 30.07; 31.07.2025/ и 4 смени през почивни дни - събота по 6 часа, а именно 05.07., 12.07, 19.07. и 26.07.2025 год./.

В АУАН е направена и констатация, че по представения фиш за начислено трудово възнаграждение на конкретното лице на м.07.2025 т. не е начислен никакъв извънреден труд.

Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 262, ал. 1, т. 2, вр. чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, че е извършено на 26.08.2025 г. и е констатирано към момента на приключване на проверката.

Като писмени доказателства в АУАН са посочени: справка от *** за лицето Д. А. Б., трудово досие на лицето, отчетна форма и фиш, и двете за м.юли 2025 г.

Отбелязано е съставяне на АУАН в присъствие на упълномощения представител /налице е пълномощно/ - адвокат К. А., на който е връчен екземпляр на датата на съставяне.

Идентично като обстоятелства и правна квалификация е описано нарушението и в обжалваното наказателно постановление, като с него на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 800 евро.

От приобщените в хода на административно-наказателното производство писмени доказателства, както и от разпита на свидетеля Д. А. Б. съдът без никакви съществени противоречия приема за установени следните фактически обстоятелства.

Жалбоподателят осъществява търговска дейност, като предлага универсални пощенски услуги, както и неуниверсални такива. Услугите се предлагат, след като му е предоставено това право от лице лицензирано за тази дейност, а именно *** Експрес ООД.

Предоставянето на тези права е съгласно договор от 2018 година, който е безсрочен.

Съгласно този договор, жалбоподателя предлага въпросните пощенски услуги, ползвайки бранда на лицензираното лице, за което получава възнаграждение.

Услугите се осъществяват в отделни офиси и конкретно от служителите в тях, след които и св. Б., като всяка услуга и извършените действия по всяка услуга се отразяват в електронна информационна система, поддържана от лицензираното лице, в която всеки един 3 служител отразява извършените действия по приемане, обработка и изпращане на отделните пратки, съобщения или парични преводи. Във въпросната електронна система всеки един от служителите се идентифицира с потребителско име и парола, като достъп до системата се потвърждава от личния телефон на всеки от служителите чрез приложение. Обвързването на възнаграждението с броя обслужени клиенти дава основание на съда да възприеме за достоверни показанията на свидетеля Б. в тази насока, че нито един служител не използва акаунт на колегите си, извършвайки обслужване на клиенти, като влизането в акаунт се отбелязва със сигнал и на личния телефон на служителя, регистриран с този акаунт.

Свидетеля Д. А. Б. се е намирал в трудово правоотношение с жалбоподателя, считано от месец май 2025 година до началото на месец август 2025 година, като е заемал от длъжност „**** служба, офис“, С място на работа в град С. на 8-часов работен ден, при което възнаграждението му е в размер на 1 077 лева.

Видно от приложения платежен фиш за месец юли 2025 година, който се издава в края на следващия месец, тоест в края на м.август, че за месец 07.2025 г. на лицето Д. А. Б. не е начислено възнаграждение за положен извънреден труд.

В същото време в разпечатка от информационната я електронна информационна система на *** Експрес ООД се установява, че работника Д. А. Б. - потребител на системата е осъществявал ежедневна дейност по обслужване на клиенти, за което са отбелязани действия в тази разпечатка за датите от м.07.2026 г., както следва: Работни дни – 01, 02, 03, 04, 07, 08, 09, 10, 11, 15, 16, 17, 18, 22, 23, 24, 25, 28, 29, 30 и 31; Почивни дни /събота/ - 05, 12, 19 и 26.

Според работен график за м.07.2025 г. и напълно идентичната с него присъствена форма Д. Б. е работи на дати и по смени, както следва: Работни дни с дати - 01, 02, 03, 04, 14, 15, 16, 17, 18, 28, 29, 30 и 31 – осемчасови смени от 09 до 17 часа; 08, 09, 10, 11, 21, 23, 24 и 25 – осемчасови смени от 11 до 19 часа – общо двадесет и една такива работни смени;

Работен ден с дата 22 – четиричасова работна смяна от 09 до 13 часа; Почивни дни /събота/ 05 и 19 – шестчасови смени от 09 до 15 часа – общо две работни смени. Общо за месеца са планирани 184 часа труд за 21 работни дни с пълни 8-часови смени, от които 12 часа са предвидени за работа през два почивни дни /събота/, както и четири часа за работа на дата 22. Общия брой часове, отработени през месеца е 184 часа и според присъствената форма, в която обаче вида работни смени е отбелязан с брой часове, а не с индекси, както е в графика.

При съпоставяне на данните от разпечатката и работния график/присъствена форма се установи разлика, като на първо място през м.07 Д. Б. е полагал труд през 24 дни, докато според графика дните са 23, като е полагал труд през четири почивни дни /събота/, докато по график и присъствена форма е само един ден. Налице е и разлика между график и работа според разпечатка за дати 14, 21, когато според графика е следвало да работи, но няма отразени действия по разпечатка /почивката на тези дати осигурява необходимата според КТ междуседмична почивка/. Налице е разлика и при работа в почивните дни, след като по график е следвало да работи в такъв ден само на дата 21, но според разпечатката е полагал труд в общо четири почивни дни /съботи, всичките за този месец/. Налице е изключение на 4 дата 22, за която е планирано и отчетена работа за 4 часа, като от разпечатката е видно, че на тази дата Б. е работил в офис О., като са отбелязани общо 88 действия в ел. система по разпечатка, като по-малко са отчетени за дата 23 – общо 46 действия в ел. система, но на тази дата Б. е работил в офисите в Л. и в О., каквито дайствия са записани в разпечатката, докато на дата 24 е работил само в офис О. и са отразени 82 действия в ел. система.

При тези противоречия между доказателства – от една страна график за работа и присъствена форма, а от друга данни от разпечатка и свидетелски показания на работника Д.

Б. съдът намира, че следва да кредитира с доверие данните от разпечатката, след като на първо място данните от разпечатката са според съда сигурни що се отнася до факта, че едно лице е извършвало дейност през съответните дати, като това е част от системата за отчитане на работа и средства пред *** Експрес ООД, а от друга страна броя обслужени клиенти е част от критериите да допълнително възнаграждение, в какъвто смисъл няма никакви основания да се счита, че данните от разпечатката не отразяват реално извършените действия от отделните работници по дати. Допълнително тези данни се потвърждават и от показанията на св. Б., който посочва, че е работил през всички съботи от месец юли 2025 г., което се потвърждава от разпечатката, докато идентичните график и присъствена форма не отчитат работа през три от почивните дни – събота от този месец.