Определение № 10304 от 17.03.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10304 гр. София, 17.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110100253 по описа за 2023 година

Предявен е от Р. Р. М. против „...............“ АД осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 236,88 лева, представляваща общата стойност на неоснователно извършени плащания по договор за кредит „Бяла карта“ от 26.02.2019 г., сключен с „...............“ ООД, от която: сумата от 1 721,47 лева – по клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за осигуряване на обезпечение по чл.

20 от договора, сумата от 480 лева – по клауза за разходи за действия по събиране на задълженията по чл. 21, ал. 4 от договора и сумата от 1 035,41 лева – по клауза за договорна (възнаградителна) лихва по чл. 4, ал. 1 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.01.2023 г. до окончателното и изплащане.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател и дружеството „...............“ ООД (понастоящем заличен търговец), в качеството му на кредитор, бил сключен договор за кредит „Бяла карта“ от 26.02.2019 г., имащ характера на потребителски кредит. По силата на договора в полза на Р. М. бил предоставен револвиращ кредит под формата на разрешен кредитен лимит с максимален размер от 500 лева за неопределен срок срещу насрещното задължение на ищеца да върне сумата по кредита съгласно условията на договора, а именно: при фиксиран годишен лихвен процент от 43,2% върху усвоения размер, при дневен лихвен процент от 0,12 % върху усвоената и непогасена главница и годишен процент на разходите (ГПР) от 45,9 %. Посочва, че съгласно договора дължимата от кредитополучателя сума представлявала сбор от усвоената и непогасена главница, договорна лихва върху същата, такси за ползване на картата, неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, с определен падеж – до второ число на месеца.

Изяснява, че съгласно клаузата на чл. 20 от договора при непредставяне от страна на кредитополучателя на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, в срок от три дни, същият дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница. Излага, че съгласно клаузата на чл. 21, ал. 4 от договора за „Бяла карта“, в случай на допусната забава в изплащане на текущото задължение М., като кредитополучател, дължи разходи за действията на „...............“ ООД по събиране на задълженията в размер от 2,50 лева за всеки ден до заплащане на съответното задължение. В исковата молба се посочва, че отношенията между двете страни във връзка с процесния договор за револвиращ кредит са приключени, като към настоящия момент ищецът не дължи суми на ответника. Намира, че върната от него сума е много по-голяма в сравнение с дължимат, доколкото е платена при изначална липса на основание - нищожен договор. Конкретно посочва, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от 1 договора, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва в рзмер от 43,2 % противоречи на добрите нрави, доколкото така установеният лихвен процент надвишава трикратния размер на законната лихва. Р. М. твърди, че съдържанието на процесния договор противоречи на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в него ГПР в размер от 45,90 % е неточен и въвежда в заблуждение ищцовата страна, като потребител. Счита, че в последния неправилно не са включени наред с договорната лихва и допълнителните разходи за неустойката за неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение и таксата „разходи“ за извънсъдебно събиране на задължения, което би довело до оскъпяване на кредита с повече от 50 % в противоречие с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същевременно е налице и заобикаляне на тази законова норма, което съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК е основание за нищожността и. Ищецът намира, че липсата на ясно посочване на компонетните, включени при определянето на ГПР е равнозначно на непосочване на същия. Наред с това, липсва и ясно разписана методика относно формирането му. Твърди, че начисляването като дължимо на вземането за неустойка порода инепредставяне на обезпечение под формата на поръчителство неоснователно прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция по чл. 16 ЗПК за извършване на предварителрна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия потребител. Касе се за неустойка, насочена скъм обезпечаване неизпълнението на акцисорно по характера си задължение, с което същата излиза извън присъщите си функции и цели неоснователно обогатяване. Недопустимо е едновременното начисляване на същата и на лихва за забава, което е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК. Същата е недължима и на основание чл. 83, ал. 1 ЗЗД, доколкото неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът отговаря, а именно неизвършване на надлежна проверка на кредитоспособността на насрещната договаряща страна. Уговарянето с клаузата на чл. 21, ал. 4 от договора на такса в размер от по 2,50 лева/ден за събиране на просрочени задължения противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като е такса за действия по събиране на кредита,по същество действия по управлението му. Наред с това такива разходи действително не са били извършвани от „...............“ ЕООД. Начисляването и едновременно с лихва за збава и неустойка е и в противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. По изложените съображения ищецът намира, че процесният договор за кредит е недийствителен на основание чл. 22 ЗПК, при което съгласно чл. 23 ЗПК М. дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не дължи заплащане на лихвите и другите разходи по съката. На посоченото основание заплатените от него суми в размер от 1 721,47 лева – по клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за осигуряване на обезпечение по чл. 20 от договора, в размер от 480 лева – по клауза за разходи за действия по събиране на задълженията по чл. 21, ал. 4 от договора и в размер от 1 035,41 лева – по клауза за договорна (възнаградителна) лихва по чл. 4, ал. 1 от договора, са недължими като платени при изначална липса на основание за това, поради което подлежат на връщане от ответника „................“ АД, явяващ се правоприемник на дружеството – кретидор „...............“ ООД. Ето защо, Р. М. отправя искане за уважаване на исковата претенция с искане за осъждане на ответника да му заплати сума в общ размер от 3 236,88 лева, представляваща общата стойност на неоснователно извършени плащания по договор за кредит „Бяла карта“ от 26.02.2019 г., сключен с „...............“ ООД, както и законната лихва, счита от датата на подаване на исковата молба – 04.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „...............“ АД оспорва исковата претенция като недопустима и неоснователна. Намира, че липсва правен интерес от предявяване на иска години след сключване на процесния договор. Не оспорва, че между ищеца Р. М. и „...............“ АД, чийто универсален правоприемник е ответникът, е бил сключен договор за кредит „Бяла карта“ № 574450 от 26.02.2019 г., по силата на която на ищеца бил предоставен револвиращ кредит под формата на разрешен кредитен лимит в 2 максимален размер от 1000 лева, усвояван чрез платежен инструмент – кредитна карта.

Твърди, че първоначално уговореният лимит бил увеличаван три пъти дистанционно – по телефона, както следва: на 17.10.2019 г. на 600 лева, на 12.03.2020 г. на 800 лева и на 25.06.2020 г. на 1000 лева, който е и крайният размер. Посочва, че договорът за кредит бил прекратен, а предоставеният към него платежен инструмент закрит на 12.01.2023 г. Оспорва твърдението на ищеца за противоречие с добрите нрави на клаузата от договора, предвиждаща възнаградителна лихва в размер от 43,20 %. Излага, че тази лихва представлява цената на предоставяната от кредитора услуга – ползването на определена парична сума, поради което последният е свободен при определяне на размера и. По отношение на същата няма законово установено ограничение. Твърдяното от ищеца превишение над трикратния размер на законната лихва е неприложимо към договори за потребителски кредит, предоставян от лице, отпускащо парични заеми по занятие, а единствено към отношения, възникнали по силата на договор за заем по ЗЗД. Наред с това в случая посоченото превишение е пренебрежимо малко. Оспорва твърдението за липсата на ясно посочен годишен процент, тъй като в процесния договор същият е фиксиран за целия период на договора, прие което не е необходимо да се посочват условията за прилагането му. Налице е ясно посочване на основата, върху която се начислява и е дължима лихвата, а именно усвоената и непогасена главница. Процесната договорна лихва не е прекомерна и не противоречи на добрите нрави, доколкото се касае за услуга, която не е задължителна за ползване от потребителя, а е предоставена по изрично и свободно формирана негова воля.

Евентуално намира, че в случай на допуснато такова нарушение, лихвата следва да бъде намалена до трикратния размер на законната лихва, а не да бъде обявена за недължима в пълен размер, тъй като това би довело до неоснователно обогатяване на ищеца чрез ползване на заемната сума без заплащане на цена за това. Релевантно е и обстоятелството, че задълженията на кредитополучателя са необезпечени, при което повишеният за кредитора риск води до оскъпяване на финансовия ресурс. Ответното дружество не оспорва, че съгласно клаузата на чл. 15 от договора в случай на неплащане на текущото си задължение на падежа ищецът следва да представи обезпечение под формата на поръчителство, както и, че съгласно чл. 20 при непредставянето му дължи неустойка. Възразява срещу твърдението за нищожността на тези договорни клаузи, считайки, че неустойката не е прекомерна и има обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. С предварително представения на ищеца стандартен европейски формуляр същият изрично е бил уведомен за изискването за предоставяне на това допълнително обезпечение в случай, че не заплати цялото си задължение в договорния падеж, с което Р. М. се е съгласил. Намира, че същата не следва да се включва при формирането на ГПР по договора, доколкото се касае за плащане, възникващо при неизпълнение на договорно задължение, изрично изключено като елемент от този компонент съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК. Не е налице и соченото от ищеца заобикаляне изискванията на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, тъй като в случая не се касае за неустойка за забава, а за такава, дължима при неизпълнение на друго договорно задължение. В случая са били налице и основанията за начисляването и, обусловени както от непредставянето от ищеца на обезпечение, така и от незаплащането на парични задължения по договора.

Неоснователно е твърдението за липсата на ясно очертан ГПР по договора. Изяснява се, че в клаузата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от същия са посочени ясно взетите предвид допускания при изчислението му. Определеният размер от 45,90 % е в границите, установени в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като не е необходимо договорът да съдържа изброяване на компонентите, включени в него, доколкото същите са законово установени. Ответникът посочва, че доколкото ГПР се определя към момента на сключване на договора, то няма как процесната неустойка, обусловена от неизпълнение на текущо задължение, да бъде включена като негов елемент.

Разходите по събиране на кредита не представляват такива във връзка с действия по неговото управление, а и по същество не са такси, поради което с начисляването им не е налице нарушение на чл. 10а ЗПК. В случая начисляването им е предпоставено от 3 поведението на кредитополучателя, свързано с неизпълнение на задължения по кредита, наложили допълнителен ресурс от кредитора. В обобщение ответникът намира, че в случая е налице доказано основание за разместването на имуществените блага, конкретно правоотношението между страните, породено от договора за кредит. С платените от ищеца суми са погасени задълженията му по това правоотношение, поради което предявеният иск се явява неоснователен. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените по делото разноски.