Решение № 1723 от 31.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1723 гр. София, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110101596 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от ищеца Д. И. К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ***, осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 280 ЗЗД, срещу ответника Синдикална взаимозастрахователна кооперация (СиВЗК), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ****, за осъждането му да заплати сумата 3000 лв., представляваща неплатено възнаграждение по Договор за абонаментно обслужване № *** г., дължимо за м.

10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.01.2023 г. до окончателното плащане.

С исковата молба ищецът първоначално е предявил осъдителен иск срещу ответника за заплащане на сумата от 24000 лв., представляваща неплатено възнаграждение по Договор за абонаментно обслужване № *** г., дължимо за периода от м. 03.2018 г. до м. 10. 2018 г. С влязло в сила на 13.09.2023 г. Определение № 16238/04.05.2023 г. съдът е прекратил производството по делото в частта, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 21000 лв., представляваща неплатено възнаграждение по Договор за абонаментно правно обслужване № *** г., дължимо за периода 01.03.2018 г. – 30.09.2018 г.

Ищецът Д. И. К. извежда съдебно предявените права при твърдения, че с ответника са сключили Договор за абонаментно обслужване № *** г., по силата на който е извършил юридически консултации и услуги, включително процесуално представителство, свързани с цялата търговска дейност и със защита срещу решения на Комисията за финансов надзор. До настоящият момент ищецът е образувал и продължава да води повече от 10 дела срещу наложени от КФН принудителни административни мерки. Поддържа, че договора е в сила и не е прекратен от назначените от КФН квестори, които са уведомени за него, но въпреки това отказват да извършват плащане за престирания труд от адвоката. Претендира дължимото му възнаграждение в размер на 3000 лв. за м. 10.2018 г., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът Синдикална взаимозастрахователна кооперация (СиВЗК) в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск с доводи, че представения договор за абонаментно обслужване с посочена дата 1

01.06.2017 г. не е сключен на тази дата, тъй като квесторите са разбрали за съществуването му едва с подадената от ищеца жалба до КФН, същите никога не са възлагали работа на ищеца и той не е предоставял правни консултации. Поддържат, че квесторите са назначени с решение от 01.12.2017 г., поради което за претендирания с исковата молба период договорът не е изпълняван. Твърдят, че между страните са налице множество други договори със същия предмет, като процесния договор за абонаментно обслужване, по които е извършено надлежно плащане. Поради изложеното се твърди, че договорът не е съществувал преди завеждането на делото и е съставен за целите на производството. Оспорват ищецът да е завеждал и водил повече от 10 дела във връзка с наложени от КФН принудителни административни мерки.

Излагат твърдения, че договорът за абонаментно обслужване е прекратен с конклудентни действия, доколкото по същия не е възлагана и извършвана никаква дейност и от друга страна по време на твърдяното му действие са били сключвани други договори за правно обслужване със същия предмет, като са изброени и по тях е заплатено дължимото възнаграждение на ищеца. При условията на евентуалност поддържат, че договорът не е такъв за абонаментно обслужване, а за конкретно възлагане на определена работа и поради липсата на предмет е нищожен. Твърдят, че договорът не е изпълнен от ищеца, тъй като нито е възлагана, нито е извършвана някаква работа по договора, същевременно в договора не се съдържа изрична уговорка, която да сочи, че правната сделка е с абонаментен характер. Евентуално се твърди, че договорът е нищожен поради липса на основание. Излагат се доводи за злоупотреба с права от страна на ищеца, доколкото управителите със знанието за започнатите от КФН производства са сключили редица договори с ищеца, които имат освен това сходен предмет. Твърдят също така, че претендираното възнаграждение е платено, съответно на 27.09.2017 г. сумата от 19000 лв. по договор за абонаментно обслужване от 08.09.2017 г. с идентичен предмет; сумата от 9500 лв. по договор за абонаментно обслужване от 21.09.2017 г. с идентичен предмет и на 22.08.2017 г. сумата от 9000 лв. по договор за абонаментно обслужване от 16.06.2017 г. с идентичен предмет. Релевира възражение за изтекла кратка погасителна давност с доводи, че вземането на ищеца е за периодични плащания. Поради всичко изложено молят за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски.

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за абонаментно правно обслужване, сключен на 01.06.2017 г. между ответника Синдикална взаимозастрахователна кооперация, като доверител и ищеца Д. И. К. – адвокат от САК, като довереник с предмет, очертан в чл.

1, ал. 1 – осъществяване на юридически консултации и услуги, свързани с цялостната търговска дейност на доверителя и във връзка със защита срещу всички решения на Комисия за финансов надзор във връзка със защита относно Преглед на баланса на СиВЗК за 2017 г. и докладите на одобрените независими външни оценители.

Съдът намира, че въз основа на събраните по де

В чл. 9, ал. 1 от договора страните са уговорили, че доверителят се задължава да заплаща възнаграждение за извършената от довереника работа по чл. 1 от договора в размер на 3000 лв.

В чл.10 от договора е предвидено доверителят да заплаща възнаграждение за извършената от довереника работа по процесуално представителство за всеки отделен случай за всяка отделна инстанция по минималните цени за съответната работа по Наредба № 1от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По делото е представено писмо от Комисията за финансов надзор (КФН) до ищеца, в което по жалба на последния за неизплащане на дължимото му възнаграждение по Договор за абонаментно правно обслужване от 01.06.2017 г., му е отказано изплащането на възнаграждение.

Представена е и жалба с вх. № 91-01-96/11.02.2019 г., подадена от членовете на управителния съвет на ответника СиВЗК до КФН отново във връзка с неизплатено 2 възнаграждение на ищеца по договора за правно обслужване, както и отговор на жалбата.

По делото са представени още 4 договора за абонаментно правно обслужване, съответно от дата 16.06.2017 г., два договора от дата 08.09.2017 г. и договор от дата 21.09.2017 г., които с идентично съдържание – права, задължения и уговорено възнаграждение.

Представени са също така индивидуални договори за правна защита и съдействие, сключени между страните с отделно уговорено възнаграждение, както и платежни нареждания за извършвани плащания за сумата от 5000 лв. по договор от 16.06.2017 г., за 9000 лв. по договор от 22.08.2017 г., за сумата от 29500 лв. за правна защита срещу решения, за сумата от 9500 лв. за защита срещу решение 1230.

По делото са представени протокол от съдебно заседание по дело № 6566/2022 г. по описа на ВАС, по което жалбоподател е ответника СиВЗК и същият е представляван от ищеца, както и кореспонденция по това дело, видно от която назначените квестори на СиВЗК от КФН са потвърдили представителната власт на адв. К. по дело № 6566/2022 г. по описа на ВАС.

Видно от представения по делото копие от входящ и изходящ дневник, воден от ответника от дата 01.06.2017 г. е видно, че на същата дата под № 751 е вписан договор за абонаментно обслужване с адв. Д. К..

От приложеното по делото гр.д. № 49174/2019 г. по описа на СРС, 173 с-в, се установява, че на основание същия договор за абонаментно обслужване е постановено Решение № 20253888 от 17.11.2020 г. влязло в сила на 05.04.2022 г., с което частично е уважен предявеният от Д. К. иск до размера на 5500 лв. за периода от 01.06.2017 г. до 31.01.2018 г., а в останалата част искът е отхвърлен, поради постъпили плащания по идентични договори.

В приобщеното към настоящото дело - гр.д. № 49174/2019 г. по описа на СРС, 173 с-в, се съдържат и Решение № 1501-ЖЗ от 01.12.2017 г. на КФН, с което е отнет лиценза на ответника, Решение № 878-ЖЗ/16.06.2017 г. на КФН за назначаване на квестори, Решение № 879-ЖЗ/16.06.2017 г. на КФН, Решение № 880-ЖЗ/16.06.2017 г. на КФН за забрана за включване на нови застрахователи, Решение № 1021ЖЗ/13.07.2017 г. на КФН за удължаване срока на действие на предходните решения.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е съществувало валидно договорно правоотношение по силата на договор за абонаментно обслужване, че ищецът е изправна страна по договора, т.е. е изпълнил задълженията си по него, както и размера на уговореното възнаграждение.

Съдът намира, че по делото беше доказано, че страните са сключили договор за абонаментно правно обслужване на дата 01.06.2017 г.

Относно оспорването достоверността на датата съдът изходи от характера на документа, а именно частен документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. В този смисъл, макар новите представители на юридическо лице, което е участвало в сделката да не са „трети лица“ по смисъла на чл.

181, ал. 1 ГПК, при оспорване достоверността на датата на частен документ (договор, подписан от предишни представители) съдът следва да обсъди този факт, доколкото датата на договора не обвързва съда, като доказателствената тежест в случая е за оспорваща страна (в този смисъл е Решение № 17/13.06.2019 г. по гр. д. № 1104/2018 г. по описа на ВКС, І ТО и много други). Оспорването достоверността на датата от страна на ответника остана недоказано, доколкото видно от вписванията във входящия и изходящ дневник, воден от ответната кооперация процесният договор е вписан под № 751 именно на дата 01.06.2017 г., респективно може да се направи извод, че договорът е сключен именно на тази дата.

Предметът на договора е очертан в чл. 1, ал. 1, а именно осъществяване на 3 юридически консултации и услуги, свързани с цялостната търговска дейност на доверителя и във връзка със защита срещу всички решения на Комисия за финансов надзор във връзка със защита относно преглед на баланса на СиВЗК за 2017 г. и докладите на одобрените независими външни оценители. За възложеното дейност в чл.

9 от договора е уговорено месечно възнаграждение в размер на 3000 лв. Същевременно и доколкото освен общо правно обслужване на дейността на СиВЗК, с договора са възложени и конкретни дейности във връзка със защита срещу всички решения на Комисия за финансов надзор, в чл. 10 от договора е предвидено заплащането на отделно възнаграждение за процесуално представителство за всеки отделен случай и за всяка отделна инстанция по минимални цени за съответната работа по Наредба № 1 от 09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно със сключения между страните договор са уговорени две възнаграждения – едно ежемесечно възнаграждение с фиксиран размер, и още едно възнаграждение, допълнително определено за процесуално представителство във връзка с обжалването на решенията на КФН. Ето защо съдът не споделя доводите на ответника, че не ищеца не му се дължи месечното „абонаментно“ възнаграждение, тъй като по заведените дела срещу решения на КФН на ищеца са платени отделни възнаграждения за осъщественото процесуално представителство. Страните ясно и недвусмислено са се договорили освен месечното възнаграждение в размер на 3000 лв., на ищеца да се заплати и отделно възнаграждение за процесуалното представителство, следователно заплащането на уговореното в чл. 10 от договора възнаграждение, не освобождава доверителя от задължението му да заплаща ежемесечното възнаграждение по чл. 9 от договора.