Определение № 442 от 25.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 442 гр. П., 25.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500467 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от В. П. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. П., ул. „Г.Г.“ № 20, чрез процесуалния му представител адв.

А. А., срещу Определение № 1366 от 29.04.2025г., постановено по гр.д. № 1377/2025г. по описа на Районен съд – П., с което е върната исковата молба, подадена от В. П. Н. против „Сити Кеш“ ООД ЕИК 202531869, в частта по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да върне на ищеца сумата от общо 2026,60 лева, дадена без основание, както и е прекратено производството по делото в тази част.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно. Твърди се, че с уточнителна молба, депозирана в изпълнение на указанията на първоинстанционния съд, дадени след оставяне без движение на исковата му молба, ищецът бил описал при какви условия заплатил на ответното дружество посочените суми по изброените в исковата молба договори. Вместо да изложи мотиви защо счита, че с така депозираната уточнителна молба ищецът не е отстранил нередовностите в исковата си молба, респ. да му даде повторни указания за отстраняването им, първоинстанционният съд, с обжалваното определение, директно върнал същата и прекратил производството по делото. Изложени са и доводи за неправилност изводите на първоинстанционния съд, че исковата молба била нередовна, доколкото с нея ищецът бил изложил достатъчно ясни твърдения и представил доказателства за направено от негова страна плащане при липса на основание за това.

Поради което намира за неправилни дадените му указания от съда да 1 конкретизира дали платените суми при липса на основание са по договори за кредит и при положителен отговор – да посочи индивидуализиращи белези на всеки от договорите и по кой от тях сума в какъв размер е била заплатена.

Съдът, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, както и материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, имаща правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Производството по гр.д. № 1377/2025г. по описа на Районен съд – П. е образувано по искова молба вх. № 9482/01.04.2025г. от В. П. Н. против „Сити Кеш: ООД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 22 от ЗПК за обявяване за недействителни Договор за потребителски кредит № ******* от 28.12.2023 г., Договор за потребителски кредит № ******** от 27.05.2024 г., Договор за потребителски кредит № ******** от 24.06.2024 г., Договор за потребителски кредит № ******** от 30.07.2024 г. и Договор за потребителски кредит №******** от 30.07.2024 г., евентуално за прогласяване за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД на клаузата на чл. 11, ал. 1 от всеки от посочените договори, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, поради противоречието й със закона и с добрите нрави, както и искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от общо 2026.60 лева, дадена без основание, включваща платена на 09.12.2020 г. – сума от 110 лева; на 21.02.2021 г. – сума от 71 лева; на 09.09.2021 г. – сума от 80 лева; на 07.01.2022 г. – сума от 202 лева; на 28.09.2022 г. – сума от 300 лева; на 28.01.2023 г. – сума от 222.60 лева; на 15.11.2023 г. – сума от 1041.00 лева.

С исковата молба са представени като доказателства по делото разписки за извършени плащания от ищеца по сметка на ответното дружество, с посочени в тях основания „вноска“, „вноска по кредит“, „пълно погасяване“.

Направено е и доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да установи общия размер на сумите, които ищецът е заплатил на ответника в периода 28.12.2023г. – 01.04.2025г.

С Разпореждане № 3133 от 02.04.2025г., първоинстанционният съд е констатирал, че исковата молба е нередовна и е оставил същата без движение с указания до ищеца да уточни дали сумата от общо 2026,60 лв. е платена в изпълнение на задължение по един или по няколко сключени договори с ответника, като в случай, че плащания са извършени по няколко договори, да посочи индивидуализиращите белези на всеки договор поотделно – номер, дата на сключване, предмет, права и задължения на страните, какви плащания 2 са извършени по всеки един от договорите, каква сума се претендира, като недължимо платена по всеки договор конкретно; да изложи обстоятелства за пороците на всеки един от договорите, обуславящи неговата недействителност, поради което платените суми не се дължат и подлежат на връщане; да формулира петитум, съответстващ на изложените в обстоятелствената част факти. Предупреден е ищецът, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба, в частта по предявените осъдителни, ще бъде върната, а производството – прекратено в тази му част.

С молба вх. № 10256/09.04.2025г., ищецът е посочил, че претенцията за връщане на сумата от 2026,60 лв. произтича от извършени от него плащания, които е направил по „несъществуващи договори, мислейки си, че изпълнява задължение, което на практика не съществува, тъй като бил заблуден от ответника за наличието на валидно договорно основание“.

С Разпореждане № 3340 от 09.04.2025г., първоинстанционният съд е приел, че нередовностите в исковата молба не са отстранени и я е оставил повторно без движение, давайки на ищеца идентични указания. Предупреден е ищецът за последиците от неизпълнението им.

С молба вх. № 11987/28.04.2025г. ищецът отново е посочил, че е направил процесните плащания по несъществуващи договори, мислейки си, че изпълнява задължение, което на практика не съществува. От изложеното в молбата му, може да се изведе основният му довод, а именно - че ищецът не може да посочи конкретните договори, по които са отнасяни плащанията, тъй като тези договори не са му били представени, а за задълженията си по тях е уведомяван чрез телефонни обаждания от представител на ответника, в които е получавал информация за размер на вноската и номер на кредита, без реално да знае какви са условията по кредита.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че с уточнителната молба ищецът е отстранил част от нередовностите на исковата молба, но въпреки това същата е останала нередовна, в частта по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тъй като не било посочено по кой от всеки договор каква част от общо претендираната сума е платена без основание и съответно подлежи на връщане, като такива данни не се извличали и от исковата молба. Приел е, че по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, при твърдения, че са дадени суми в изпълнение на задължения по няколко договора, за които се твърди, че са нищожни, ищецът следвало да посочи точно и конкретно по кои от тях е извършено плащане и в какъв размер, като в случая ищецът не бил изпълнил задължението си по чл. 127, ал.

1, т. 4 ГПК да изложи фактите, на които основа претенцията си и съобразно тях да формулира искане, съответстващо на тези факти. С тези доводи съдът е върнал исковата молба на ищеца в частта й по предявения иск с правно 3 основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и е прекратил производството по делото в тази част.

При така установеното, съдът намира обжалваното определение за неправилно по следните съображения:

Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.

Ищецът индивидуализира спорното право чрез фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които формират основанието на предявения иск /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/, а чрез петитума на молбата определя вида и съдържанието на търсената защита. Следователно, исковата молба следва да съдържа индивидуализация на спорното право, която се извършва чрез изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /основанието на иска/, и заявеното искане /петитума на исковата молба/ съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК и чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК.

Когато ищецът търси защита на правата си, като твърди наличие на някой от съставите на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, в исковата му молба следва да се съдържат конкретни твърдения, които да сочат към някоя от конкретните хипотези на посочената разпоредба. Съгласно ППВС №1/1979 г., елементите от състава на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД са даване, респ. получаване на имуществено благо въз основа на нищожен акт /а в случаите на унищожаем акт - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта/ или при липса на каквото и да е правоотношение между даващия и получаващия. Ищецът е длъжен да изложи твърдения в обстоятелствената част на исковата си молба относно всеки от посочените елемент от фактическия състав на иска. В случай, че се твърди, че ищецът е дал, а ответникът съответно получил суми по няколко нищожни договора, се касае до обективно кумулативно съединяване на искове, по всеки от които ищецът следва да изложи твърдения за всеки от посочените елементи от фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

С оглед на това, настоящият състав намира, че действително исковата молба, в частта й по осъдителната претенция на ищеца, не е била редовна. От изложеното в обстоятелствената й част не става ясно дали претендираната сума от 2026,60 лв. е била платена от ищеца по някой от конкретно посочените в исковата молба договори или същата представлява общ размер на извършени от ищеца плащания по няколко/всички от визираните договори, като и при двете хипотези ищецът е следвало да конкретизира с индивидуализиращите му белези договора /респ. договорите/, който смята за нищожен и по който е платил претендираната сума. Поради което и правилно първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение в тази й част. Дадените указания до ищеца са прецизни, ясни и подробни, като са му съобщени и последиците от неизпълнението им. Правилни са също така и 4 констатациите на първоинстанционния съд, че с първата уточнителна молба от 09.04.2025г., тези нередовности в исковата молба на ищеца, в частта й относно претенцията по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, не са били отстранени.

Първоинстанционният съд не е съобразил, обаче, наведените твърдения от ищеца във втората му уточнителна молба от 28.04.2025г., а именно – невъзможността му да уточни по кои конкретно договори ответникът е отнасял извършените от ищеца плащания, предвид начина, по който се твърди да се е развивала комуникацията между страните и начина, по който се твърди, че ищецът е бил информиран за задълженията си /по телефон/. В тази връзка, първоинстанционният съд е следвало да съобрази и направеното /макар и доста непрецизно/ с исковата молба доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да установи общия размер на сумите, които ищецът е заплатил на ответника, както и представените като доказателства по делото платежни нареждания.

Неправилно и без да държи сметка за характера на спора между страните, първоинстанционният съд не се е произнесъл по тези твърдения на ищеца, а директно е върнал исковата му молба, приемайки, че не е изпълнил указанията да я приведе в съответствие с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Вместо това, е следвало да даде отново указания до ищеца да уточни дали претендираната сума е платена по посочените в исковата молба договори, за които твърди, че са нищожни, или по други договори, сключени между същите страни, за които липсват такива твърдения в исковата молба. В първия случай, се касае до въпрос за основателност на исковата претенция, а не до нередовност на исковата молба. При такъв случай, ако ищецът не може да конкретизира претенцията си по размер по отношение платената сума по всеки от договорите – е следвало да се укаже възможността му да направи съответното доказателствено искане. Във връзка с това /при условие, че ищецът уточни дали претендираната сума е платена по посочените в исковата молба договори/, съдът, в изпълнение на общото му задължение за оказване на съдействие на страните за изясняване на делото от фактическа страна, има правомощието да даде указания на ищеца за възможността му да конкретизира осъдителната си претенция по размер, като формулира допълнителни и по-конкретни въпроси към поисканата експертиза, по който начин би могъл да уточни по кой от посочените в исковата молба договори е била отнесена като плащане претендираната сума или каква част от нея е била отнесена като плащане по всеки/някои от тези договори. При предприемането на последващите съдопроизводствени действия, в случай, че се стигне до преценка за основателност на исковата претенция, следва да се съобрази и че в материалното право се съдържат общи правила относно начина, по който се погасяват еднородни задължения между едни и същи лица в хипотезата, при 5 която платеното не е достатъчно за пълното погасяване на всички задължения.