Определение № 139 от 25.02.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 139 гр. Смолян, 25.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Петър Хр. Маргаритов

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500085 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.121 ГПК.

С определение № 1007/05.12.2025 г. по гр.дело № 1574/2025 г. Смолянският районен съд ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1574/2025 г. на същия съд и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд - Смолян

Срещу определението е подадена допустима частна жалба от „К. К.“ ЕООД –грЗ., чрез пълномощника адв. Е. Т., с искане да бъде отменено и делото – върнато за разглеждане на Смолянския районен съд.

В жалбата се излага оплакване срещу извода на районния съд, че се касае за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и че, когато се търси отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС от административен орган, извършено при или по повод изпълнение на административна дейност, редът за разглеждане е по АПК на основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ.

Според частния жалбоподател, който е и ищец, в случая с исковата молба той претендира обезвреда на вреди от законодателна, а не от административна дейност на Народното събрание на Република България с изложени доводи за противоречие на законова правна норма с правото на ЕС, които фактически твърдения не попадат в хипотезата на чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, поради което 1 и съгласно чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ исковете подлежат на разглеждане по реда на ГПК. Според чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, когато увреждащото нарушение е извършено при осъществяване на законодателната дейност на Народното събрание, делото е подсъдно на общия (граждански) съд и се разглежда по реда на ГПК. Частният жалбоподател счита, че с настоящия иск ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени от акт на законодателната власт (Закона за пътищата), а не само от административната дейност на АПИ. В този случай водещ е критерият за законодателната дейност на НС, което определя подсъдността на общия съд. Твърди се, че съдът неправилно е приложил колизионната норма на чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ, тъй като в случая не става въпрос за едновременно наличие на двете хипотези, а за превес на отговорността за законодателна дейност. Позовава се на практика на Апелативен съд-Варан, както и на ВКС (Решение № 72/31.03.2021 г. по гр. д.

№ 3006/2020 г., III г. о., Решение 71/06.04.2019 г. гр.д. № 3804/2019г. IV г.о., Решение № 14/15.02.2021 г. по гр.дело № 5165/2016 г. на ІV г.о.), въз основа на които извежда довод, че държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на Народното събрание, като държавен орган и на народните представители, като длъжностни лица (чл.7 от Конституцията на Република България). Държавата може да участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ (чл. 7); по граждански спорове за обезщетение за вреди на общо основание (чл. 49 ЗЗД), както и по съдебни спорове за обезщетение за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз - чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) чрез процесуален субституент - органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, какъвто е и настоящият случай.

Въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна. Ищецът и настоящ частен жалбоподател „К. К“ ЕООД-грЗ. е предявил искове за осъждане по реда на чл.2в от ЗОДОВ на Народното събрание на Република България и Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ солидарно да му заплатят обезщетение в размер на 750 лв. за имуществени вреди от нарушаване правото на Европейския съюз, изразяващо се в заплатена от него на 06.02.2025 г. в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП, в нарушение на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент на Съвета от 17 юли 1999 г. и в нарушение на Регламент за изпълнение (ЕС)2020/204, ведно със законната лихва от предявяване на иска 2 до окончателното плащане.

Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд.

Според подробните твърдения и доводи в исковата молба, увреждащите нарушения на правото на ЕС са извършени чрез действия и бездействия при осъществяването на законодателната дейност на НС (нехармонизиране на националното законодателство с европейското такова при измененията на Закона за пътищата и Закона за движение по пътищата относно заплащането на фиксирани такси за тежкотоварни автомобили за използването на определени инфраструктури, респективно фиксирани имуществени санкции) и при управлението и експлоатацията на Електронната система за събиране на пътни такси (тол система и е-винетки) чрез Националното тол управление, по отношение на която дейност в съдебна практика няма съмнение, че е административна дейност на специализирана агенция към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Предвид тези твърдения на ищеца, правилно РС- Смолян приема, че в случая се касае за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, причинени на ищеца – юридическо лице от незаконосъобразни бездействия на ответниците в нарушение на правото на Европейския съюз при или по повод изпълнение на административната дейност, респективно от действието на незаконосъобразните текстове на чл. 10, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5 ЗП, представляващи достатъчно съществени нарушения на правото на Европейския съюз.

С изменението на ЗОДОВ, обн. в бр.94/29.11.2019 г., е установен ясен критерий по въпроса за процесуалния ред за разглеждане на исковете за отговорността на държавата и на нейните органи за вреди, причинени при нарушение на правото на Европейския съюз, а именно: когато нарушението е извършено при или по повод изпълнение на административна дейност или при правораздавателна дейност на административните съдилища и ВАС, делото е подсъдно на съответния административен съд и се разглежда по реда на АПК /чл.2в,ал.1,т., във вр. с чл.1,ал.1 от ЗОДОВ/, като във всички случаи са 3 приложими особените процесуалноправни разпоредби и тези относно държавните такси и разноските на специалния ЗОДОВ.

Със същото изменение и новата ал.2 на чл.4 от ЗОДОВ е уредена и солидарната отговорност, съответно в чл.2в, ал.2 от ЗОДОВ е уредена и колизионната хипотеза, при която ответниците са няколко и твърдените от ищеца техни увреждащи нарушения на правото на ЕС попадат едновременно и в двете хипотези по т.1 и по т.2 на чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ, т.е., поне едно от твърдените увреждащи нарушения е извършено от някой от ответниците юридически лица при или по повод изпълнение на тяхната административна дейност или при правораздавателната дейност на административните съдилища-в тези случаи делото също е подсъдно на съответния административен съд и се разглежда по реда на АПК.

В този смисъл е съдебната практика-Определение № 13/19.05.2022 г. по гр.д№ 12/2022 г. на 5-членен състав на ВКС, както и Решение № 535/19.01.2026 г. по адм.д.№ 10252/2025г. на VІІ отд. на ВАС.

Затова с Определение № 1/25.03.2021 г. по тълк. дело № 2/2015 г. на ОСС от ГК и ТК на ВКС и I-ва II-ра колегия на ВАС е отклонено искането за постановяване на тълкувателно постановление по въпроса: "По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз?", какъвто е и искът по настоящото дело. В мотивите към това определение на смесения състав от ВКС и ВАС е разяснено, че на 29.11.2019 г. е обнародвано изменението на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), а също и че в новия чл. 2в са посочени както компетентните съдилища, така и редът за разглеждане на делата. Съгласно чл. 1, ал. 3, исковете по ал. 1 и 2 се разглеждат по реда на АПК, като според чл.7, ал.1 ЗОДОВ местната подсъдност се определя по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения.

След като безспорно нарушението е извършено от юридическо лице (АПИ) при или по повод изпълнение на неговата административна дейност, неоснователно е оплакването в жалбата, че районният съд неправилно е приложил колизионната норма на чл.2в, ал.2 от ЗОДОВ.

При тези разяснения, с оглед изборната местна подсъдност и 4 родовата подсъдност, правилно е прието с обжалваното определение, че компетентният да разгледа делото е именно Административен съд – Смолян.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1007/05.12.2025 г. по гр.дело № 1574/2025 г. на Смолянския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5