Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 31737 от 28.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5138/2025
Вид
Определение № 31737
Подписан
28.07.2025
Състав
ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31737 гр. София, 28.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди дв адесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110105138 по описа за 2025 година

Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба на ЗК „Л.“ ., с която се иска съдът да измени първоинстанционното решение в частта за разноските. Молителят сочи, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на претендираните разноски. Същите е следвало да бъдат определени по минимума предвиден в Наредба №1. С оглед изложеното, моли разноските същите да бъдат преизчислени и съответно намалени.

На тези основания се моли да бъде постановено определение, с което да се измени решението в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – Адвокатско дружество "Г. и п.", изразява становище по молбата за изменение на решението в частта, касаеща разноските. Моли последната да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските на другата страна е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество молбата

1 е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради съображения:

С Решение № 11160/11.06.2025г., постановено по гр. д. № 5138/2025 г. по описа на Районен съд С., съдът е осъдил ответникът да заплати на ищеца разноски, в размер на 730 лв., представляваща разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал.1 ГПК- : 50 лева – платена ДТ; 200 лева – депозит САТЕ и 480 лева с ДДС – платено адвокатско възнаграждение По делото са представени доказателства, от които е видно, че заплатеният адвокатски хонорар от ищцовата страна възлиза в размер на 480 лв. с ДДС лв. (л.80-81)

Съдът е взел предвид всички обстоятелствата, от значение за преценката за фактическа и правна сложност на делото, като броя на предявените искове, извършените от страните процесуални действия в хода на процеса, правната сложност на казуса и доколко по него има установена задължителна съдебна практика, на колко инстанции е гледано делото и дали във следващите инстанции са събирани нови доказателства и др. В настоящия случай е предявен един иск за вземане в общ размер на 309,98 лева, претендирана частично от 2000 лева., който е бил уважен изцяло. Производството е приключило в три съдебни заседания, с явяване на процесуалните представители на страните. По делото не са разпитани двама свидетел на ищеца и е приета САТЕ.

От друга страна настоящият съдебен състав, като съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, счита че делото се характеризира с относително ниска правна сложност.

След отчитане на конкретната фактическа и правна сложност на делото, настоящият състав е намерил, че заплатените адвокатското възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС лв. от ищцовата страна не е прекомерно и отговаря на приетите условията за определяне на размера на минималните адв. възнаграждения, като е съобразено с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В него се предвижда, че за защита по предявения иск, адвокатското възнаграждение възлиза в размер на 400 лева. До този размер съдът е определил възнаграждението на страната, като по отношение на нея следва да се отчете и заплатеното ДДС.

2

Предвид горните съображения, настоящия съдебен състав счита искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските за неоснователно.

С оглед изложеното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на ЗК „Л.“ . за изменение на Решение № 11160/11.06.2025г., постановено по гр. д. № 5138/2025 г. по описа на Районен съд С., в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3