Решение № 19 от 04.03.2025, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Нова Загора, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА СТ. НЕНОВА при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно наказателно дело № 20242220200430 по описа за 2024 година

Настоящото производство е образувано след изпращане по компететност на РС Нова Загора от АС Сливен подадена жалба от Е. Г. И. с ЕГН ********** от с.******* срещу Наказателно постановление № 23-0306-001189 от 03.11.2023 г., издадено от началник Група РУ нова Загора в ОДМВР Сливен, с което на жалбоподателя на основание чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 137а ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 185, от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 132 т.2 от ЗДвП са наложени наказание "глоба" в размер на 20 лв. и на основание чл. 183 ал.4 т.10 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 137б ал.1 от ЗДвП е наложено наказание "глоба" в размер на 50 лв.

Жалбоподателят на първо място заявява че издаданото наказателно постановление не му е връчено, поради и което счита че към настоящия момант жалбата му е допустима.

Също така оспорва изложените в АУАН и НП фактически констатации. В съдебно засадние оспорва извършването на нарушението. Поддържа жалбата ангажира доказателства еденствено по допустимостта на същата.

Въззиваемата страна, не изпраща представител,като не взема и становище по съществото на спора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По допустимостта на жалбата

Съдът след като съобрази всички приложени доказателства и предвид събраните 1 гласни такива намира жалбата за процесуално допустима тъй като е подадена от лице с правно основание и в предвидения в закона срок, тъй като по делото се установи , че същата не е връчена по реда оказан в закона, т.е. неможе да се приеме че нарушителят не е откротг поради и кото да се приложи разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗДвП относно връчването на НП, още опвемче че св.К. заяви категорично че е търсил нарушителката но на друг адрес а не на посочения като постоянен и настоящ такъв, т.е. това обстоятелство категорично води до нередовно връчване на НП , а от дтам и до допустимост на жалбата.

След като с д т намира жалбота за процесуално допустима то следва да разгледа същата и по същество.

От фактическа страна:

На 02.10.2023год. в 11.32часа в гр.Нова Загора на ул.Петко Енев до кръщовището с ул.Професор Минко Балкански в посока запад –изток е спрян лек автомобил Форд галакси с рег. № ******, собственост на И. С. И. с ЕГН **********, с водач на автомобила Е. Г. И. – жалбоподател, като е констатирано, че по време на движение същата неизползва обезопасителен колан с който е обурудван автомобила. На следващо място при пораверката е установено че същата не е осигурила всички необходими условия за безопасното превозване на нътник на предна пътническа седалка/пътника е без предпазен колан с който е обурудван автомобила и превозва дете на задната седалка на МПС, като същото е без система за обезопасяване в нарушение на изискванията на глава II, раздел XXVот ЗДвП. Бил издаден АУАН серия GA№ 986820/02.10.2023год.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление № 23-0306-001189 от 03.11.2023 г., издадено от началник Група РУ Нова Загора в ОДМВР Сливен, при същите приети за установени факти и правна квалификация на всяко едно от деянията, както изложените в АУАН, като на жалбоподателя, за нарушението п о чл. 137а ал.1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 132 т.2 от ЗДвП са наложени наказание "глоба" в размер на 20 лв. и за извършено нарушение на чл. 137б ал.1 от ЗДвП е наложено наказание "глоба" в размер на 50 лв.

По делото са разпитани като свидетел актосъставител С. Й., св. К. и свидетеля И.

К.. В показанията на актосътавителя не се съдържат каквито и да било данни, подкрепящи описаното от фактическа страна в АУАН 986820/02.10.2023год административни нарушения.

Въпреки, че на същия е предявен акта, не дава пред съда показания, че на посочената в него дата и място проверяваното от тях лице Е. Г. И. е била без колан, като и пътгника до нея или че в автомобила превозваното дете е било без седелка , единствано потвърди че положения подпис под акта е негови вероятно е отразил това каето е написано в акта. Приложени и приети са катодоказателства - писмените доказателства – АУАН № 986820/02.10.2023год.г., докладна записка, справка за нарушител/водач.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на събраните в хода на производството гласни, писмени и веществени доказателства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.

2

В съдебния процес по обжалване на издадено НП се развива пред районния съд с оглед да се провери законосъобразното му издаване или законосъобразно ли е протекъл процесът по установяване на административното нарушение (АУАН) и ако такова е било налице – издаването на НП и налагането на административно наказание.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Така установената от специалния закон доказателствена сила на редовно съставените АУАН не е обвързваща за съда.

В конкретното производство съдът приема като доказателство по делото АУАН с оглед на това че същият не е оспорен от страните и жалбоподателя не е предстгавил доказателства оборващи неговата преземпция, или такива обратни на изложените в него обстоятелств. Поради и което съдът намира че що се касае до извършено нарушение по чл.

137а ал.1 от ЗДвП – водачът на автомобила е неизползва обезопосителен колан с който автомобила е обурудван и приема за установено изложеното в АУАН Съгласно Чл. 137а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, а видно от текста на чл. 183, ал. 4, т. 7 предл. 1 от ЗДВП/текста от закона въз основана който е наложено наказанието/-гласи следното: наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.

Приемайки АУАН като акт носещ доказателствена сила то е видно че безспорно нарушението е извършено от водача жалбоподател в настоящото производство., поради и което настоящата инстанция счита, че обжалваното наказателно постановление в тази му част следва да се потвърди.

Що се касае за извършеното нарушение на чл. чл. 132 т.2 от ЗДвП и е наложено наказание по чл.175 от ЗДвП, съдът счита че в конкретния случай е нарушена както материалната така и процесуалната разпоредба. Описаното в обстоятелствената част както на АУАН така и на НП несъответсва на разпоредбата изведена по долу. Нарушението е обобщено като такава по 132 т.2 ЗДвП, а именно "При превозване на пътници водачът е длъжен: …2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване;, а текстово в обстоятелстваната част е възпроизведена нормата на чл. 183, ал. 4, т. 7 предл. 1 от ЗДВП/наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска, като това е довело до невъзможност от страна на жолбоподателката да разбера точно за какво е била санкционирана и да организира правилно защитата си, което представлява основание за отмяна на наложеното наказание.

Относно третото наказание наложено на жалбоподателката с обжалваното наказателно постановление

3

Съдът констатира, че при издаването на АУАН и наказателното постановление са налице нарушения на процесуалните правила, които да се определят като съществени и да внасят неяснота относно фактическите и правни рамки на формулираното конкретно обвинение

По отношение на приложението на материалния закон:

Разпоредбата на чл. 183, ал. 4 т. 10 от ЗДвП предвижда следното:

-наказва се с глоба в размер на 50 лв. водач, който превозва деца в нарушение на глава втора, раздел ХХV.

Съгласно чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, системите за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, се класифицират в пет групи, като се подразделят в два класа - пълен или не пълен. По силата на чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП моторните превозни средства от категории M1, №1, №2 и №3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра заемат седалка, която не е предна. Следователно посочената като нарушена в НП норма на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП установява пет групи системи за обезопасяване на деца в зависимост от тяхното тегло. Тя не създава правило за поведение, което да е задължително за водач на МПС, който превозва дете/ деца в управляваното от него превозно средство. Предвид това нормата не може да бъде нарушена от лице, управляващо МПС в посочената хипотеза. Задължителни правила за поведение за водачи на МПС, превозващи деца, се съдържат в разпоредбите на чл. 137в, ал.

2, ал. 3 и, ал. 5 от ЗДвП, както и в чл. 137д от същия закон, но те не са били приложени от АНО.

Дори да се приеме, че в чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП се съдържа задължение за водача на МПС да ползва система за обезопасяване при превоз на деца, в АУАН и НП следва да се посочи теглото, ръста и възрастта на детето. Това изискване произтича от съдържанието на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, както и от това на чл. 137в, ал. 2 и, ал. 3 от ЗДвП. В случая това не е сторено, поради което НП по т. 2 следа да се отмени. (В този смисъл РЕШЕНИЕ № ОТ 11.09.2020 Г. ПО А. Н. Д. № 88/2020 Г. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН).

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН страните имат право на разноски в процеса, ако е направено искане за това, каквото искане няма по делото от страна на жалбоподаятеля.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0306-001189 от 03.11.2023 г., издадено от началник Група РУ Нова Загора в ОДМВР Сливен, В ЧАСТТА с което на жалбоподателя Е. Г. И. с ЕГН ********** от с.******* на основание чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 137а ал.1 от ЗДвП ОТМЕНЯ В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ Наказателно постановление № 23-0306-001189 от 4

03.11.2023 г., издадено от началник Група РУ Нова Загора в ОДМВР Сливен.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________

5