Решение № 142 от 20.06.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Кюстендил, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20241500500127 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано след произнасяне на ВКС на РБ с решение №136 от 01.03.2024г. по гр.д.№1228/2023г., с което е обезсилено решение №255/28.11.2022г., постановено по в.гр.д.№445/2021г. по описа на Окръжен съд–Кюстендил и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Предмет на въззивен контрол са: решение №260207/07.05.2021г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№1895 от описа на съда за 2020г., срещу което и двете страни по спора - „Акос“ ООД и Я. Г. Й. – са подали въззивни жалби, както и определение от 16.06.2021г. и определение от 18.08.2021г., постановени по същото дело, срещу които са подадени частни жалби от Я. Г. Й., чрез пълномощника му адв.Кр.Р..

С решението на ДнРС с №260207/07.05.2021г. по гр.д.№1895 от описа на съда за 2020г., съдът е отхвърлил предявения от „Акос“ ООД с ЕИК **** против Я. Г. Й., с ЕГН ********** иск за осъждане на Й. да заплати на дружеството сумата от 20 000 лева, предявена като частичен иск от 24 000 лева, представляваща вреди от неизпълнението на договор за прехвърляне на недвижим имот от 13.04.2006г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска; осъдил е Я. Г. Й., с ЕГН ********** да заплати на „Акос“ ООД с ЕИК **** за неизпълнение на договора от 13.04.2006г. между тях за прехвърляне на недвижим имот неустойка по т.IV от договора в размер на 7 080 лева, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска – 03.05.2016г., до окончателното изплащане, както и е осъдил Я. Г. Й. да заплати на „Акос“ ООД 1 разноски за водене на делото в размер на 1 130 лева.

С въззивната жалба с вх.№265734/25.05.2021г., подадена от адв.Кр.Р., в качеството му на пълномощник на Я. Й., горепосоченото решение се обжалва в частта, в която Я. Г. Й. е осъден да заплати на „Акос“ ООД сумата от 7 080 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договор от 13.04.2006г. за прехвърляне на недвижим имот, ведно със законната лихва за забава, както и присъдените разноски.

В жалбата са направени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението и за постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила. Претендирана е отмяна на решението в осъдителните му части и отхвърляне на иска за присъждане на неустойка.

В законоустановения срок по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Акос“ ООД, с който е застъпена тезата, че въззивната жалба е неоснователна.

Във въззивната жалба с вх.№266260/11.06.2021г., подадена от „Акос“ ООД се оспорва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.05.2016г. Направени са оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в тази му част, с искане за отмяната на атакувания акт и уважаване на иска, с който той е бил отхвърлен.

Ответникът по тази жалба не е депозирал отговор в срока по чл.263 от ГПК.

По молба на адв.Кр.Р., подадена в лично качество и като пълномощник на Я. Й., в хипотезата на чл.248 от ГПК, е поискано изменение на постановеното решение на ДнРС в частта за разноските, посредством присъждане на такива на страната и на адв.Р. за оказана безплатна правна помощ.

С определение от 16.06.2021г. искането на Я. Й. за изменение на решението в частта за разноските е оставено без уважение.

С определение от 18.08.2021г. на ДнРС по същото дело е допълнено определението от 16.06.2021г., като е оставено без уважение и искането на адв.Кр.Р. за изменение на решението в частта за разноските, посредством присъждане на адв.Р. на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Срещу определението от 16.06.2021г. е подадена частна жалба с вх.

№267003/20.07.2021г., по която жалба е подаден отговор от „Акос“ ООД.

Срещу определението от 18.08.2021г. е постъпила частна жалба с вх.

№267554/01.09.2021г., ответникът по която не е депозирал отговор.

В развилото се пред ОС-Кюстендил производство по първоначално разглеждане на описаните по-горе въззивни и частни жалби, постановеното решение по което е отменено от ВКС с решение №136 от 01.03.2024г. по гр.д.№1228/2023г. – производството по в.гр.д.№445/2021г. по описа на КнОС, е постановено решение №225/28.11.2022г., допълнено в частта за разноските с определение №85/03.02.2023г.

С посоченото решение на КнОС е постановено следното: 1/ потвърдено е решение №260207/07.05.2021г., постановено от състав на Районен съд – Дупница по гр.д.№1895 от описа на съда за 2020г., в частта, в която е отхвърлен искът на „Акос” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Дупница, ул.„***“ №3, представлявано от управителя Т. А. С., срещу Я. Г. Й., с ЕГН **********, с адрес гр.Дупница, ул.„***“ №3, вх.В, ет.3, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 20 000 лева, предявена като частичен иск от сумата в размер на 24 000 лева, представляваща вреди от неизпълнението на договор за прехвърляне на недвижим 2 имот от 13.04.2006г., с направеното в хода на въззивното производство уточнение, че сумата от 20 000 лева включва: 9 680 лева – стойност на изградената в имота ограда; 1 098 лева – част от платената по договора цена (3 540 лева); 9 232 лева – представляваща разлика между стойността на земята по експертиза – 12 772 лева и платената продажна цена от 3 540 лева, изчислена към 02.06.2014г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска;

2/ обезсилено е решение №260207/07.05.2021г., постановено от състав на Районен съд – Дупница по гр.д.№1895 от описа на съда за 2020г., в частта, в която Я. Г. Й., с ЕГН **********, с адрес гр.Дупница, ул.„***“ №3, вх.В, ет.3, е осъден да заплати на „Акос” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Дупница, ул.„***“ №3, представлявано от управителя Т. А. С., за неизпълнение на договора от 13.04.2006 г. между тях за прехвърляне на недвижим имот неустойка по т.ІV от договора сума в размер на 7 080.00 лева, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска – 03.05.2016г., до окончателното изплащане, като постановено по иск, който е бил предявен като евентуален, а условието за разглеждането му не се е сбъднало; 3/ отменени са определение от 16.06.2021г. и определение от 18.08.2021г., като вместо това „Акос“ ООД е осъдено да заплати разноски на Я. Й. и на адв.Р. адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ.

За да потвърди решението на ДнРС относно частичния иск за сумата от 20 000 лева, при предходното разглеждане на делото в производството по в.гр.д.№445/2021г., ОС-Кюстендил е възприел за правилен извода на първата инстанция, а именно – че, за да претендира заплащане на суми, на основание чл.189 ал.1 от ЗЗД, купувачът, който е бил съдебно отстранен, трябва да е упражнил правото си да развали договора за покупко-продажба по реда на чл.87 от ЗЗД, като в случая иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД не е бил предявен, поради което и заплащане на търсените суми не му се следват.

В решение №136 от 01.03.2024г. по гр.д.№1228/2023г. на ВКС е отразена констатацията, че при постановяването на решение №255/28.11.2022г. по в.гр.д.

№445/2021г. по описа на КнОС, въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, с която ищецът – купувач по договор за покупко-продажба на недвижим имот – без да е предявил иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД, е претендирал последиците от развален договор за покупко-продажба, а именно – връщане на платената цена и обезщетение за претърпени вреди, а при условията на евентуалност – заплащане на уговорената в него компенсаторна неустойка. ВКС е посочил, че при тази нередовност въззивният съд при новото разглеждане на делото дължи даване на указания на ищеца за отстраняване на нередовности на исковата молба и в случай, че това бъде сторено – даване на указания на страните относно възможността на предприемат съответните процесуални действия по посочване на относими доказателства по иска по чл.87 ал.3 от ЗЗД, които са пропуснали да извършат поради разглеждане на делото по нередовна искова молба.

В изпълнение на указанията на касационната инстанция при настоящото разглеждане на делото и след като на дружеството – ищец „Акос“ ООД, се дадоха съответните указания, с молба с вх.№2939/27.06.2024г. и молба с вх.

№3306/22.07.2024г. се заявиха твърдения, както и искане, сочещи на извод, че дружеството предявява в производството срещу Я. Г. Й. и иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 13.04.2006г., сключен във формата на нотариален акт №80, том II, дело №71/2006г. по описа на нотариус Л.С., поради неизпълнение от Й., в качеството му на продавач, на задължението му да прехвърли на ищеца собствеността върху ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр.Дупница. Изложени са твърдения в посока, че с влязло 3 в сила решение с №115 по гр.д.№163/2014г. по описа на ВКС „Акос“ ООД е било съдебно отстранено от имота по иск на трето лице и при участието на Я. Й. като продавач.

Исковата молба, с която е предявен искът по чл.87 ал.3 от ГПК е вписана в СВ.

Дължимата държавна такса е заплатена.

Преписи от постъпилите молби са връчени на насрещната страна, с указание за възможността в 1-месечен срок да подаде отговор, както и да упражни останалите процесуални права по чл.131 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК Я. Й., чрез адв.Кр.Р. е подал писмен отговор на исковата молба, в който е изразено становище за нередовност на молбата, с която е предявен искът по чл.87 ал.3 от ЗЗД, за което са изложени аргументи; за недопустимост на иска, като предявен само срещу единия от прехвърлителите по сделката и за неоснователност на същия.

Доказателствени искания във връзка с този иск страните не са направили.

Окръжен съд – Кюстендил, в настоящия си състав, при извършване на преценката по чл.269 изр.1 от ГПК, след като съобрази гореизложените факти по развитието на производството, намира, че отстраняването на нередовностите на исковата молба, водещо до извод за предявяването на иск, който не е разгледан от първоинстанционния съд, но има обуславящ за разгледаните претенции характер, очертава недопустимостта на обжалваното решение, което следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на РС-Дупница за ново разглеждане на всички предявени искове от друг състав на съда. Съображенията за този извод са следните:

Производството по гр.д.№1895/2020г. по описа на ДнРС е било висящо по предявени от „Акос“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Дупница, ул.„***“ №3, против Я. Г. Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Дупница, искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл.189 ал.1 от ЗЗД за осъждане на Й., в качеството му на продавач по договора за покупко-продажба на недвижим имот от 13.04.2006г., сключен във формата на нотариален акт №80, том II, дело №71/2006г. по описа на нотариус Л.С., да заплати на „Акос“ ООД сумата от 20 000 лева, частично от 24 000 лева, дължима от продавача по договора поради продажбата на имот, принадлежащ изцяло на трето лице и включваща (според последващо уточняване в производството по в.гр.д.№445/2021г. по описа на КнОС) следните компоненти: 9 680 лева, представляваща стойност на изградената от купувача в имота ограда; 1 098 лева, представляваща част от платената по договора цена (3 540 лева); 9 232 лева, представляваща разлика между стойността на земята, възлизаща на 12 772 лева и платената продажна цена от 3 540 лева, изчислена към 02.06.2014г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от 20 000 лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, а при условията на евентуалност, в случай, че този иск бъде отхвърлен като неоснователен 2/ иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на Й. да заплати на дружеството сумата от 7 080 лева, представляваща дължима компенсаторна неустойка по т.IV от договора за покупко-продажба на недвижим имот от 13.04.2006г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от 20 000 лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.