Протоколно определение № 386 от 21.05.2026, Окръжен съд - Хасково

ПРОТОКОЛ

№ 386 гр. ХАСКОВО, 21.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА и прокурора Ц. Т. П.

Сложи за разглеждане докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20265600600351 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ и обвиняем Р. А. Г., осигурен от органите на ОЗ „Охрана“ – Хасково, налице и със защитник адв. Г. Б. от АК – Хасково, определен от досъдебното производство за адвокат за оказване правна помощ.

За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково се явява прокурорът Ц.

П..

По хода на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма пречки за даване ход на делото.

АДВ. Б.: Няма пречки за даване ход на делото.

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ и обвиняем Р. А. Г.: Да се гледа делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Самоличността на жалбоподателя е снета в първоинстанционното производство.

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК съдът разясни на страните правото им на отводи срещу членовете на състава на съда, прокурора, съдебния секретар и защитника.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

АДВ. Б.: Нямам искания за отводи.

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ и обвиняем Р. А. Г.: Нямам искания за отводи.

На основание чл. 274, ал. 2 от НПК съдът разясни на страните правата им в настоящото производство.

АДВ. Б.: Моят подзащитен е с разяснени права.

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ и обвиняем Р. А. Г.: Наясно съм с правата си.

Съдът докладва делото.

АДВ. Б.: Поддържам жалбата. Нямаме доказателствени искания.

Няма да соча доказателства. Намирам делото за изяснено. Да се приключи.

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ и обвиняем Р. А. Г.: Придържам се към казаното от защитника ми.

ПРОКУРОРЪТ: Намирам жалбата за неоснователна. Нямам доказателствени искания. Намирам делото за изяснено. Да се приключи.

Съдът, като взе предвид, че страните не правят доказателствени искания, както и че делото е изяснено от фактическа страна О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми въззивни съдии, считам обжалваното определение на РС-Свиленград за правилно и законосъобразно по следните съображения: Считам за правилен, на първо място, изводът на районния съдия, че по отношение на обвиняемия е налице обосновано предположение, че е извършил престъплението по чл. 149, ал. 4 т. 2 вр. ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 от НК, като изводи в подкрепа на този извод, че е налице обосновано 2 предположение, се извличат от извършените по делото процесуалноследствени действия и съставените протоколи за осъществени процесуалноследствени действия, включително разпитите на свидетелите по делото, съдебномедицинското удостоверяване, извършените огледи на веществени доказателства, в това число и на мобилния телефон, който е бил предаден от обвиняемия. Считам, че в тези писмени и гласни веществени доказателствени средства се съдържат достатъчно данни, които да обосновават предположение, че именно обвиняемият е извършил престъплението, за което е повдигнато обвинение. На следващо място считам, че е правилен изводът на районния съдия, че по отношение на обвиняемия са налице и двете кумулативни предпоставки, визирани в чл. 63, ал. 1 от НК, а именно, че е налице както опасност да се укрие, така и да извърши друго престъпление.

Районният съдия е изложил пространни мотиви защо са налице и двете предпоставки, въпреки факта, че обвиняемият не е осъждан към момента на извършване на деянието, включително и към настоящия момент, но са наведени изводи, които са убедителни, за това че същият представлява лице с действително висока степен на обществена опасност, а и деянието с неговите специфики също е деяние с изключително висока степен на обществена опасност, с оглед и личността на пострадалата и нейната възраст. Само да вметна, че обвинението е за престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“. Същото представлява тежко умишлено престъпление, така че считам, че всички предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение в случая са налице. Считам че е налице и вероятност и възможност той да извърши и друго престъпление. В обжалваното определение са изложени убедителни доводи за това, но следва да бъде допълнено с оглед на информацията, която е извлечена от мобилния телефон на обвиняемия по делото. В мобилния му телефон са намерени множество файлове и множество снимки на пострадалото дете, които датират за период по-голям от една година, което сочи на някакъв траен интерес на обвиняемия към пострадалото дете. На следващо място се установява, че семейството на обвиняемия и пострадалата са съседи. Пострадалата доста често пребивава в двора на неговото жилище, така че за в бъдеще не са изключени и други възможни контакти между тях, така че считам, че е вероятно дори да бъде извършено и друго престъпление по отношение на същото дете. С оглед на изложеното, считам че обжалваното определение е правилно и 3 законосъобразно. Предлагам същото да бъде потвърдено.

АДВ. Б.: Уважаеми окръжни съдии, обжалваме определение по ЧНД 388/2026 г. по описа на Районен съд – Свиленград, като неправилно и необосновано. С обжалваното определение Районен съд – Свиленград взе исканата от прокуратурата мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо подзащитния ми Р. А. Г. Считам, че взетата мярка за процесуална принуда „задържане под стража“ се явява незаконосъобразна и нецелесъобразна, поради което моля съдът да уважи исканията ни за нейното изменение в по-лека такава по отношение на подзащитния ми и основанията ми за това са следните:

Въпреки, че настоящото производство не следва да разглежда въпроса по същество - дали е извършено престъплението, от кого и при каква форма на вината, а само да разгледа въпроса дали задържаният обвиняем може да бъде на разположение на разследващите органи и на съда за нуждите на наказателното производство, то основният ни аргумент е презумцията за невиновност, според която задържаният следва да се приема за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Относно критериите в нормата на чл. 63, ал. 1 от НПК, освен обоснованото предположение, следва да са кумулативно налице и другите предпоставки на разпоредбата, а именно: доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. В тази насока основанията на съда и прокуратурата не кореспондират със събрания доказателствен материал. По делото няма приложени доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление, като в защита на подзащитния ми мога да изложа, че обвиняемият е на 55 години, неговата самоличност е установена и има чисто съдебно минало. Има адрес в гр. *********, на който адрес същият има трайна уседналост. Не е напускал никога страната, не разполага с финансови средства, не разполага с международен паспорт и е с видимо влошено здравословно състояние, като при укриване няма как да се лекува.

Единствената му месторабота до сега е в землището на ******. Същият е изчакал полицейските служители, не е избягал след като е разбрал предварително, че има обаждане и че полицаите са уведомени. Същият е без образование, което ограничава реализация и адаптация в социална среда. Няма изготвена психологична експертиза, която да докаже страха от изтърпяване на 4 наказание, което обезсилва мотивите на Районен съд – Свиленград в тази насока. Обвиняемият е несемеен, но видно от доказателствата по делото има пълнолетни деца, с едното от които живее на един адрес, както и внуци и правнуци, за които отделя внимание. Доказателства в насока, че съществува реална опасност обвиняемият да извърши престъпления също няма представени по делото. Единственият документ в тази насока е свидетелството за съдимост, но същият изключва реална опасност. Не може да се представят доказателства и в тази връзка, след като законът е категоричен в две насоки: първата е презумпцията за невиновност – един от основните принципи в наказателния процес, и втората – по силата на принципа за невиновност. Това действие от страна на прокуратурата не може да се определи като превантивна мярка и е противозаконно и репресивно. Тук прокуратурата следва да се мотивира за конкретен престъпен състав, който да е във връзка с извършеното престъпление и за който има достоверна информация, че следва да се осъществи, а не да злоупотребява с правната норма на чл. 63, ал. 1. По аналогия на противното, информацията от свидетелството за съдимост показва, че обвиняемият е на разположение на разследващите органи, съответно на съда. С оглед изложеното считам, че „задържане под стража“ не отговаря на принципа на съразмерност по чл. 5, ал.

4 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 57 от НПК, които изискват да се прилага по-леката мярка за неотклонение, когато е достатъчна за осигуряване на целите на наказателното производство. Уважаеми окръжни съдии, въз основа на гореизложеното, считам че взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ е прекалено тежка и поради тази причина искаме да бъде изменена в по-лека. Предложената от нас мярка „домашен арест“ е законосъобразна, правилна и справедлива. Налице са всички предпоставки за прилагане на по-лека мярка, която да гарантира целите на наказателното производство, без да се стига до ненужно „лишаване от свобода“ и затова моля за акт в този смисъл. Моля също и протокола от днешното съдебно заседание да ми бъде изпратен по имейл.

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ и обвиняем Р. А. Г. /в своя защита/: Искам да добавя нещо. Да започна отначало - тя е моя сватя, която е казала на полицията. Първо полицията не ми повярва, не е искала от мене дума. Моята сватя не е коренячка от Л. Тя е взета от дом. Мен не са ме слушали, а са слушали нея. Слушали са Е. Навремето тя ми беше сватя и 5 децата, когато се разделиха, тя оттам ми има зъб. Нека да ми има, аз съм мъж, но тя какво е казала, мен не ме слушат нашите полицаи, а слушаха нея, а тя е от дом. Това не си биологичните родители. Тя е от дом. Няма първи клас, няма градина, няма нищо. За едно дете ме бутнаха тука, за резил. Вместо да си работя, сега в земеделието има много работа, да си изкарам зимни пари, аз съм тук. Тя е от дом и нея послушаха. Мен не са ме слушали нашите полицаи.

Въобще не ми дадоха думата. Е така си ме вкараха и край.

ДАДЕ СЕ последна дума на обвиняемия.

ПОСЛЕДНА ДУМА на въззивния жалбоподател и обвиняем Р. А.

Г.: Невинен съм.

Съдът се оттегля на съвещание.

Съдът, след съвещание, като взе предвид доказателствата, събрани до момента по ДП № 180/2026 г. по описа на РПУ-Свиленград, наведените в жалбата доводи и аргументи и изтъкнатите от страните в днешното съдебно заседание съображения, намира следното:

Обжалва се Определение № 281/15.05.2026 г. на РС-Свиленград по ЧНД № 388/2026 г., с което е било уважено искане, внесено от РП Хасково, ТО-Свиленград и взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо Р. А. Г. в качеството му на обвиняем по ДП № 180/2026 г. по описа на РПУ-Свиленград.

Същото досъдебно производство е образувано на 11.05.2026 г. с първо действие по разследването – оглед на местопроизшествие, за престъпление по чл. 149, ал. 4, т. 2, вр. ал. 1 от НПК. С постановление на разследващия орган от 12.05.2026 г., жалбоподателят Р. А. Г. е бил привлечен като обвиняем за цитираното по-горе престъпление, затова, че на 11.05.2026 г. в ***** извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 10 годишна възраст, като упражнил сила. За да уважи внесеното искане от РП-Хасково, първоинстанционният съд е мотивирал, че въз основа на анализ на събираните до момента доказателства може да се достигне до обосновано предположение, че обвиняемият е съпричастен към престъплението, в извършването на което е обвинен. Същото е тежко умишлено, с висока степен на обществена опасност и за него се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 15 години.