Решение № 260096 от 14.03.2022, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260096 / 14.3.2022г. гр. П.

В ИМЕТО НА НАРОДА

П. районен съд, гражданска колегия, ІХ-ти състав, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Районен съдия: Т.Т.

При секретаря:

Р.Р., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3729 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Образувано е по искова молба от“****”ЕАД, с ЕИК:**** и адрес:гр.****, срещу Р.К.В., с ЕГН:********** и адрес:г***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1439.70 лева., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за обект, находящ се на адрес: ****, за периода 01.02.2014 г.- 31.10.2015г., сумата от 195.73 лева., представляваща обезщетение за забава за периода 31.03.2014 г.- 12.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, сумата от 32.92 лева, представляваща сума за дялово разпределение за периода 06.2014 г.- 05.2015 г., за които суми е издадена Заповед от 05.10.2016 г. по ч.гр.д. № **** г. на СРС.

В законоустановения срок ответникът Р.К.В. не е подал отговор.

С определение от 06.11.2021 г. по искане на ищцовата страна на основание чл.219 от ГПК, “****” ЕООД, с ЕИК:**** са конституирани като трето лице- помагач на страната на ищеца.

В съдебно заседание ищцовата страна не се представлява. В депозирани по делото писмени молби поддържат предявения иск и молят съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от назначения му особен представител – адв. С.И.

– ПАК, която оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан.

Третото лице помагач на страната на ищеца в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по иска.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр. чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед от 05.10.2016 г. по ч.гр.д. № **** г. на СРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

По силата на чл.149 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и лицата по т.1-6, вкл. и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди, какъвто се явява и ответникът. Небитов клиент по смисъла на § 1, т.33а от ПЗР на ЗЕ е този, който купува топлинна енергия за небитови нужди. Изхождайки от факта, че ответникът е собственик на имотът, за който е доставяна топлинната енергия представлява магазин, който по самото си предназначение не следва да се ползва за битови нужди, то несъмнено се налага изводът, че доставяната енергия е за небитов нужди.

В конкретния случай, от приложения към исковата молба договор № 18404/360878 от 05.11.2014 г. се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия с топлоносител гореща вода за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***. Видно от съдържанието на договора, страните са постигнали съгласие договорът да бъде сключен за срок от 5-години, считано от 01.02.2014 г., а процесния период, за който се претендират сумите е м.02.2014 г. – м.10.2015 г. От тук следва извода, че между страните е било налице валидно облигационно отношение, основано на сключен между страните писмен договор, което не се спори.

От друга страна съгласно императивната разпоредба на чл.153 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от закона. В този случай законът не прави разлика между битовите и небитовите клиенти. Самото съдържание на възникналото по силата на закона правоотношението е регламентирано също от закона – клиентът, собственик на обект в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплаща доставената топлинна енергия по един от начините, посочени в чл.155 от ЗЕ, и по цени, определени с Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия. Задължението пък за доставка е закрепено в чл.130, ал.1 от ЗЕ – топлопреносното предприятие е длъжно да снабдява с топлинна енергия клиентите, присъединени към топлопреносната мрежа при равни и недискриминационни условия. В тази връзка следва да се отбележи, че общите условия, ако бъдат приети от клиента, само детайлизират отношенията между страните, но същите не могат да предвидят нито различна цена на топлоенергията, нито да уговорят начин за разпределяне на същата, различен от тези, които са уредени в съответните нормативни актове - ЗЕ и Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването.

В случая видно от приложения и неоспорен нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот, се установява, че ответникът Р.К.В. на 27.03.2000 г. е придобил собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. ***, а именно „магазин“ ***, което също не е спорно между страните. По делото няма доказателства в процесния период собствения на ответника топлоснабден недвижим имот да е бил отчуждаван или пък да е бил предоставен за ползване на друго лице. Оспорването от ответника е бланкетно, поради което и неоснователно, доколкото от приетия по делото нотариален акт за покупко – продажба се установява по безспорен начин, че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот. В подкрепа на този извод на съда е и представената и неоспорена справка за имот към 12.07.2016 г., от която се установява, че ответникът през процесния период не е отчуждавал топлоснабдения имот.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.142, ал.1 и ал.2 от ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл.143, ал.3 от