Решение № 364 от 13.06.2023, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20231800500251 по описа за 2023 година

С Решение № 4/10.01.2023г. по гр.д. 349/2020г. по описа на РС – гр.

Пирдоп е признато за установено, на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на З. Й. Н., че П. А. Н. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Ч., одобрени със Заповед № РД-18282/09.11.2020г. на ИД на АГКК, с адрес на имота с. Ч., ***, площ:

904 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, заедно с находящите се в имота сгради, както следва: сграда с идентификатор ***, площ: 70 кв.м., предназначение: жилищна сграда еднофамилна, брой етажи: 1; сграда с идентификатор ***, площ: 29 кв.м., предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, брой етажи: 2; сграда с идентификатор ***, площ: 27 кв.м., предназначение: гараж; сграда с идентификатор ***, площ: 27 кв.м., предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, брой етажи: 2.

Със същото решение, на основание чл. 108 от ЗС, е осъдена З. Й. Н. да предаде на П. А. Н. владението на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Ч., одобрени със Заповед № РД-18282/09.11.2020г. на ИД на АГКК, с адрес с. Ч., ***, площ: 904 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, както и на находящите се в имота: сграда с идентификатор ***, площ: 70 кв.м., предназначение: жилищна сграда еднофамилна и сграда с идентификатор ***, площ: 29 кв.м., предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, а искът е отхвърлен в частта за предаване на владението на сграда с идентификатор ***, площ: 27 кв.м., предназначение: гараж и сграда с идентификатор 1

***, площ: 27 кв.м., предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда.

Настоящото производство е по реда на 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на З. Н. срещу горното решение, в частта, с която искът уважен. Жалбоподателката счита, че същото е неправилно поради това, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на материалния закон и е необосновано. Претендира, същото да бъде отменено и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което предявения иск в уважената му част бъде отхвърлен, ведно със законните последици от това. Поддържа, че първоинстанционният съд не е преценил правилно доказателства по делото и е направил погрешни изводи, които са в разрез със събрания по делото доказателствен материал и противоречат на закона. Възпроизвежда твърденията на ищеца и излага принципни съображения по отношение на ревандикационния иск. Счита за безспорно установено, че ищецът владее изцяло процесния недвижим имот, тъй като притежава ключове от същия и по всяко време може при желание да пребивава в него. Заявява, че нежеланието на ищеца да живее в имота си след изтичане срока по заповедта за защита от домашно насилие по гр.д. № 54/2019г на ПРС не е основание за осъждането й да му предаде владението на имота. Изтъква, че в този имот живее трето за спора лице (сестра на ищеца и дъщеря на жалбоподателката), която, според нея, я е приютила в къщата.

Намира, че районният съд не се е съобразил с мотивите към т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и да постановите ново по същество, с което да отхвърли предявения иск по чл. 108 от ЗЗД ведно със законните последици от това.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, с който жалбата се оспорва. Въззиваемият изразява несъгласие с довода на жалбоподателката, че тя била приютена от дъщеря си в имота, т.е. че последната, а не жалбоподателката оспорвала на правото му на собственост. Счита, че свидетелката е заинтересована от изхода на спора, поради което съдът е следвало да кредитира показанията й в контекста на събраните по делото доказателства. Излага своя версия за отношенията между страните и тяхната хронология. Позовава се на показанията на същата свидетелка и прави извод, че, въпреки че той притежава ключове от имота, ответницата оспорва собствеността му върху него. Поддържа, че, независимо че е собственик на процесния имот, е лишен от възможността да го ползва от 2019г., а жалбоподателката го ползва изцяло въпреки неговото противопоставяне.

Моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди обжалваното решение.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката се явява лично, изразява становище за даване ход на делото и поддържа жалбата. Заявява, че имотът е закупен от нея и от съпруга й, който починал.

Твърди, че ищецът е живял в къщата само два месеца, като не бил участвал финансово в придобиването му и не бил плащал разходи, но въпреки това придобил имота на свое име, без да даде удостоверение за наследници. Сочи, че къщата била закупена за всички, а не за ищеца. Отправя искане към съда да отхвърли иска, а имотът да остане общ за всички наследници. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от 2 насрещната страна.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият не се явява. От процесуалния му представител – адв. К. – е постъпила молба, с която поддържа отговора и възпроизвежда части от него. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски. Представя договор за правна помощ и списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана точно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.

ІІІ. По същество

Настоящият съдебен състав споделя съдържащите се в обжалваното решение мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, както и в отговор на наведените във въззивната жалба доводи, съдът излага следните съображения.

За уважаване на ревандикационен иск е кумулативно необходимо да се установи, че ищецът е (съ)собственик на процесната вещ, както и че ответникът я владее или държи. В случай, че тези две предпоставки са налице, искът би бил изцяло основателен (т.е. и в осъдителната си част), ако ответникът не докаже годно правно основание за упражняваното от него владение или държане, респ. би бил неоснователен в осъдителната част – ако докаже такова основание.

1. По първата предпоставка

В случая ищецът се легитимира като собственик на процесния поземлен имот и построените в него сгради по силата на договор за покупко- продажба, 3 обективиран в нотариален акт № 3, том IV, рег. № 5815, дело № 557/2019г. на нотариус Евгения Павлова.

Придобивното основание на ищеца е било неуспешно оспорено от ответницата в отделен процес. В настоящото производство не са наведени други възражения срещу правото на собственост на ищеца. Поради това съдът е длъжен да зачете релевирания титул за собственост на ищеца като доказателство за претендираните от него права.

Признание в същия смисъл е направено от процесуалния представител на ответница в хода на устните състезания пред първоинстанционния съд.

Във връзка с горното, съдът намира за неоснователен изтъкнатия в хода на устните състезания пред въззивната инстаниция довод, че ищецът бил живял в къщата само два месеца. За разлика от владелческите искове, за предявяването на които законът изисква ищецът да твърди, че владее или държи вещта, при ревандикационния иск такова условие няма. С иска по чл.

108 от ЗС се защитава не фактическото състояние „владение“, а правомощието „владение“ като елемент от вещното право на собственост.

Това правомощие възниква от момента на придобиване на собствеността, независимо дали към този момент имотът се владее от собственика или не.

Поради това е допустим иск по чл. 108 от ЗС за ревандикация на имот, който никога не се е владял от ищеца.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че първата предпоставка е надлежно доказана, т.е. ищецът е собственик на процесните недвижими имоти, а искът по чл. 108 от ЗС е правилно уважен в установителната му част.

2. По втората предпоставка

Защита по чл. 108 от ЗС се дава само на собственик на вещ, чието владение или държане му е било отнето. За всички други нарушения, които не включват отнемане на владението или държането, защитата е по реда на чл.

109 от ЗС (арг. от Петров Вл., Марков М., „Вещно право. Помагало.“, изд.

Сиби, 2012г. стр. 174, и Боянов Г. „Вещно право“, изд. „Авалон“, 1997г., стр.

311). Следователно, формирането на извод, че владението или държането на процесната вещ е било отнето на ищеца, и то – именно от ответницата, е задължителна предпоставка за уважаване на ревандикационния иск и в осъдителната му част.

В случая, от показанията на св. П. и св. Г. се установява, че ответницата живее в процесния имот, като реално ползва поземления имот с идентификатор ***, първия етаж от сградата с идентификатор *** и първия етаж от двуетажната „вилна“ сграда с идентификатор ***. Същевременно, видно от отговора на исковата молба и изявленията й в хода на производството (вкл. устните състезания пред въззивния съд), тя се счита за собственик (респ. съсобственик) на имота, с оглед преддоговорните отношения преди закупуването му и твърденията й за предоставянето на средствата за тази цел.

Поради това, независимо че за уважаване на иск по чл. 108 от ЗС разграничаването между владение и държане има само принципно значение, съдът намира, че в случая са налице обективният и субективният елемент на владението, т.е. ответницата е не само държател (което се установява от свидетелските показания), но и владелец на посочените по- горе обекти.

Във връзка с горното, неоснователно жалбоподателката счита, че ищецът 4 владее изцяло процесния недвижим имот, след като притежава ключове от същия и по всяко време може при желание да пребивава в него. Наистина, фактът, че ищецът разполага с ключове от имота, се установява от показанията на св. П. и св. Г., но той не изключва владението на жалбоподателката. Съгласно трайната съдебна практика (Определение № 1314 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4654/2022 г., II г. о., ГК, Решение № 347 от 2.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 30/2011 г., II г. о., ГК, Определение № 1057 на САС по ч. гр. д. № 1261/2009 г., ТО, 3-ти с-в), без правно значение е, че ищецът разполагал с ключ от имота, след като достъпът му до същия е ограничаван от ответницата по иска. Притежаването на ключ не може да бъде приравнено на наличие на достъп до един имот, ако е установено извършването на действия, които препятстват този достъп и реалното ползване на имота. Владението (или държането), упражнявано от едно лице, изключва владението (или държането) на друго лице (освен ако те се упражняват съвместно). В случая е налице именно такава хипотеза, тъй като установеното фактическо ползване на част от процесните имоти от страна на ответницата (което предполага най- малкото да ги държи) не дава възможност на ищеца да упражнява върху тях въздействие от същия вид. Следователно, независимо че разполага с ключове от имота, владението му е отнето поради самия факт на пребиваване на ответницата в него.