Определение № 1 от 02.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1 гр. Пловдив, 02.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно частно търговско дело № 20235001000695 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба от адвокат Н. Р. – пълномощник на Л. Д. Т. и на П. Д. Т. против определение № 299 от 02.05.2023 г., постановено по т.д. № 330 по описа за 2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставена без уважение молба с вх. № ****/16.03.2023 г. от Л. Д. Т. и от П. Д. Т. да се обезсили Заповед № ****/******** г. по ч. гр. д. № ****/2013 г. по описа на РС К. и да бъде издаден обратен изпълнителен лист срещу „У.

Б.“ АД за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото незабавно изпълнение до размера на тези суми или до размера на сумата от 70 561 лв., която сума е събрана принудително от молителите по изпълнително дело с № **************/**** по описа на ЧСИ А. П., рег. № *** на КЧСИ въз основа на описаната Заповед за изпълнение.

В частната жалба се съдържат оплаквания за недопустимост, евентуално – за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.

Искането е да се отмени определението.

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството по т. д. № 330 по описа за 2022 г. на Окръжен съд Стара Загора е образувано по предявени от „У. Б.“ АД против Л. Д. Т. и П. Д.

Т. обективно и субективно съединени искове за установяване дължимостта на сумата от общо 30 568.09 лева, представлява сбор от непогасени парични задължения – остатък от главница, договорна лихва по договор за банков кредит, както и съдебни разноски, извършени в заповедното производство, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № ****/2013 г. по описа на Районен съд - К..

След извършване на редица процесуални действия, с определение № 854 1 от 07.12.2022 г., постановено по делото, Окръжен съд - Стара Загора е прекратил производството по делото поради неотстраняване на установена нередовност на исковата молба – невнасяне на ДТ.

След прекратяване на производството по делото, с молба с вх. № ****/16.03.2023 г., ответниците по иска Л. Т. и П. Т. са поискали окръжният съд да обезсили Заповед № ****/******** г. по ч. гр. д. № ****/2013 г. по описа на РС К. и да им бъде издаден обратен изпълнителен лист срещу „У. Б.“ АД за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото незабавно изпълнение, до размера на тези суми или до размера на сумата от 70 561 лв., която сума е събрана принудително от молителите, по изпълнително дело с № **************/**** г. по описа на ЧСИ А. П., рег. № *** на КЧСИ въз основа на заповедта за изпълнение.

С обжалваното определение окръжният съд е оставил без уважение молбата, приемайки, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителния лист и събрана процесната сума, се е стабилизирала, тъй като от ответниците не са постъпили възражения против тази заповед в законоустановения срок – този по чл. 414, ал. 2 ГПК/в редакцията му към април 2014 г./.

Определението е допустимо и правилно.

Явно е, че ответниците основават искането си за обезсилване на заповедта за изпълнение на парично задължение и за издаване на обратен изпълнителен лист за връщане на исковата сума, на прекратяване на производството по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, доколкото в случая формално са налични предпоставките по чл. 415, ал. 5 ГПК.

Независимо че Окръжен съд – Стара Загора е прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, той не е извършил своевременно дължимата съгласно с чл. 130 ГПК проверка и не се е произнесъл по допустимостта на предявения иск. Косвено, това е сторено едва при произнасяне по молбата на ответниците за обезсилване на заповедта и издаване на обратен изпълнител лист. В тази връзка окръжният съд е констатирал, че възраженията против заповедта за незабавно изпълнение от длъжниците Л. Т. и П. Т. са подадени след изтичане на двуседмичния срок по чл. 414, ал.2 ГПК /в редакцията й към 2014 г./, поради което заповедта е влязла в сила.

Изводите на първоинстанционния съд са правилни.

Неоснователни са поддържаните в частната жалба оплаквания, че заповедта за незабавно изпълнение като самостоятелен документ не била връчена на длъжниците, както и че от тях били получени единствено призовки за доброволно изпълнение.

От приложените към ч. гр. д. № ****/2013 г. по описа на РС К., копия от покани за доброволно изпълнение с изх. № *****/******** г. /л.111/ и с изх.

№ *****/******** г. /л.112/ по изпълнително дело с № **************/**** по описа на ЧСИ А. П., се установява, че поканите са били връчени лично на длъжниците Л. Т. и П. Т., като това е извършено на 28.04.2014 г., по време на описа на недвижим имот /л.113/. В призовките за доброволно изпълнение 2 изрично е отбелязано, че се прилагат копия от заповед № ****/******** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и на изпълнителен лист от 14.12.2013 г., издадени от К. районен съд, като в съдържащите се към тези документи разписки, както и в подписания от длъжниците протокол за опис на недвижим имот, не се съдържат възражения или забележки за несъответствие между отбелязаното в ПДИ относно приложенията и действително връченото.

В този смисъл изводите на Окръжен съд – Стара Загора, че копия от заповедта и от изпълнителния лист са връчени на Л. Т. и на П. Т. още на 28.04.2014 г., са обосновани и правилни.

От отбелязаното, че копия от тези копия документи са били приложени към ПДИ, се извежда, че същите са връчени тъкмо като самостоятелни документи, а не са били описани само като основание за предприетите изпълнителни действия, нито съдържанието им или част от него е било възпроизведено във връчените от ЧСИ призовки за доброволно изпълнение.

В случая, връчването на копия от заповедта за изпълнение на паричното задължение и от изпълнителния лист на длъжниците е извършено в съответствие с разпоредбата на чл. 418, ал. 5 ГПК /в редакцията й от 2010 г., действаща към датата на връчването/ и в този смисъл е било редовно. От датата на връчването – 28.04.2014 г. е започнал да тече и двуседмичния срок по чл. 414, ал.2 ГПК /в редакцията към 2014 г./, като към датата на подаване на възраженията – 31.03.2022 г. същият отдавна е бил изтекъл.

Следователно, макар прекратяването на производството по предявените от банката против ответниците Л. Т. и П. Т. искове да е извършено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, за предявяването им не е бил налице правен интерес, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение е влязла в сила. В този случай, при прекратяване на исковото производство, образувано по предявен иск по чл. 422 ГПК, заповедта не се обизсилва и не се издава обратен изпълнителен лист – т. 13 ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.

№ 4/2013 г., ОСГТК.

Изводът е, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Съгласно с приетото в ТР № 5/12.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК, не подлежат на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т.

2 ГПК въззивните определения, постановени по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 407, ал. 1 ГПК.

В съответствие с изложеното, Апелативен съд - Пловдив ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 299 от 02.05.2023 г., постановено по т.д. № 330 по описа за 2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора.

3

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4