Решение № 4841 от 23.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4841 гр. Пловдив, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330116636 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпили са искови молби от Е. Т. В., ЕГН **********, с адрес:

******, против „Вива Кредит” АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Южен, ж.к. Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, оф. 73Г.

С определение № 841/21.01.2026 г., постановено по делото, към настоящото производство е съединено гр. д. № 16637/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, което се води между същите страни и са с предмет отношения между страните, свързани със сключен помежду им договор за паричен заем № ******.

Предявени са искове, както следва:

- с искова молба с вх. № ******. от ищеца против дружеството са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за признаване за установено, че клаузата в чл. 5, ал. 2 от договор за паричен заем № ******., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 117,16 евро (с левова равностойност 229,14 лева по фиксинга на БНБ към датата на подаване на исковата молба), е нищожна като противоречива на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК относно задължителното съдържание на 1 потребителския договор за кредит.

- с искова молба с вх. № ****** от ищеца против дружеството са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за признаване за установено, че клаузата в чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем № ******., сключен между страните, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на сумата от 175,78 евро (с левова равностойност 343,80 лева по фиксинга на БНБ към датата на подаване на исковата молба), е нищожна като противоречива на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК относно задължителното съдържание на потребителския договор за кредит.

В исковите молби се твърди, че ищецът и ответникът са сключили договор за паричен заем № ******. за сумата от 750 лева, при фиксиран лихвен процент 40,32%, и ГПР 50,06%. Посочено е, че съгласно чл. 5, ал. 2 от договора е предвидено задължение за заплащане на неустойка в размер на 229,14 лв. (с еврова равностойност 117,16 евро). Поддържа се, че тази клауза заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното правоотношение. В случая неустойката загубила присъщата си обезщетителна функция и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидено е неустойката да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Поддържа, че недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция поставила към ищеца неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл.

19, ал. 4 ЗПК. Заявява, че както разходите на търговеца, така и печалбата му би следвало да са включени в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чийто стойности в случая не отговарят на действителните параметри по договора. Твърди, че чрез уговореното в клаузата на чл. 5, ал. 2 от договора се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. От една страна, неустойката е включена като падежно вземане – обезщетение на кредитора, а от друга – същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК при определяне на ГПР – неустойката представлява процент от заетата сума.

Посочено е още, че съгласно чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 343,80 лв. (с еврова равностойност 175,78 евро). Поддържа се, че тази клауза заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното правоотношение. В случая липсвало еквивалентност между таксата и извършената услуга. В попълненото от заемателя предложение за сключване 2 на договора за паричен заем не бил посочен размерът на еднократната такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем, като по този начин той не е бил запознат с размера на предвидената такса преди самото сключване на договора. Неравноправността на клаузата, доколкото тя не била индивидуално уговорена, водела до нейната нищожност. Поддържа се, че таксата представлявала скрит разход по договора за кредит и с нея се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид невключването й при изчисляването на ГПР по договора за кредит, то посочения в същия процент на разходите по кредита на годишна база не съответствал на действително приложимия такъв. В тази насока се развиват съображения и счита, че са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Последното имало за последица недействителност на целия договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради което на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължал само чистата стойност на кредита, но не и други лихви, разходи и такси.

По изложените съображения моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответното дружество „Вива Кредит“ АД са депозирани писмени отговори на исковите молби.

Излага, че ищецът не е погасявал редовно задълженията си по кредита, вследствие на което на 02.08.2024 г. ищецът цедирал вземанията си по договора на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 202527341. Не оспорва фактическите твърдения на ищеца, че между страните е сключен процесния договор за паричен заем от 29.07.2023 г. Оспорва всички останали твърдения на ищеца, касаещи действителността на клаузата от договора, обективирана в чл. 5, ал. 2 и в чл. 1, ал. 3, по аргумент, че дружеството не е начислявало неустойки и такса за експресно разглеждане на документи. Излага, че не били нарушени добрите нрави. Твърди, че дори да се приеме, че неустойката е прекомерна, то това не я прави нищожна, поради накърняване на добрите нрави, а следва да се намали нейния размер. Твърди, че неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение поставя дружеството в риск от неизпълнение на паричното задължение от страна на длъжника, който иначе би бил покрит от обезпечението. Сочи, че всеки заемател по договор за потребителски кредит разполага с възможността гарантирана от чл. 29 ЗПК да се откаже от договора в 14-дневен срок, за която ищецът бил информиран чрез СЕФ и от текста на самия договор. Не била заобиколена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Заявява, че по процесния договор са начислявани единствено главница и лихви, но не и такса за експресно разглеждане на документи и неустойка. В настоящия случай, договорът бил сключен по предложение (искане) направено от кредитополучателя, от което може да се направи извод, че му е дадена възможност да влияе върху съдържанието на клаузите на договора. Същият се е запознал с преддоговорната информация, попълнил е въпросници за кандидатстване на кредити, въз основа на които са договорени клаузите от договорите. Несподелено остава и становището на ищцата, че таксата за експресно разглеждане на документи цели заобикаляне на разпоредбата на чл.

3

19, ал. 4 ЗПК, доколкото такава не е начислявана. Вън от това, услугата била допълнителна такава, която клиентът доброволно избира да ползва или не, като на основание чл. 19 във вр. с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК стойността на същата не следвало да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Заявява, че размерът на ГПР е посочен в договора, като същият се формирал по определения в приложение № 1 към ЗПК начин – чрез посочване на реда и начина на изчисляването му, както и значимите компоненти на изчисляването му, като е налице пълна прозрачност по отношение на въпросни коефициент. Клаузата не противоречала на добрите нрави, поради нееквивалентност на насрещните престации. Не било нарушено правилота на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, като в договора бил посочен фиксиран лихвен процент.

От договора ясно се виждал какъв е размерът на възнаградителната лихва, както и размерът на всяка вноска и включените в нея компоненти. Няма ло нарушение и на императивната норма, обективирана в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – тя е неприемлива, неоснователна и лишена от правна логика, поради което изложената от ищцата теза остава несподелена. Сочи, че законодателят изисква размерът на ГПР да бъде посочен към момента на сключване на договора, което било сторено. Нямало нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото размерът на ГПР не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валутата, определена с Постановление на МС на РБ. Не били нарушени изискванията на чл. 22 ЗПК.

Моли за отхвърляне на предявения иск. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за предоставяне на безплатна правна помощ на ищцата. В случай, че бъде постановено решение в полза на ищцата, респ. бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, релевира възражение за прекомерност.

С определение № 1217/29.01.2026 г., съдът е конституирал дружеството „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК: 207172780, като трето лице – помагач на страната на ответника „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, по настоящото гр.д. № 16636/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХV гр.с., към което на основание чл. 213 ГПК е присъединено за общо разглеждане гр.д. № 16637/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, VІІ гр.с.

В предоставения му едномесечен срок, съгласно Разпореждане № 3331/16.02.2026 г., от третото лице – помагач на страната на ответника, е постъпило Становище с вх. № ******, с което дружеството счита предявените искове за неоснователни.

Заявява, че процесният договор е сключен, съгласно изискванията на ЗПК. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ищеца – заемател с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Заявява, че ищецът не е бил поставен в положение на по-слаба страна от гледна точна на степента му на информираност и на възможностите, които му се предоставят да преговаря.

Заявява, че таксата за експресно разглеждане на документи, представлява услуга, която по естеството си е свързана с договора за кредит и се предлага по повод на същия и е свързана с неговото сключване, а не с неговото 4 усвояване и управление, като няма пряко отношение към съществените престации и не е свързана с предмета на договора. Разпоредбата на чл. 19, ал.

3, т. 1 ЗПК, в която е предвидено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаша при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, както и такси за допълнителни, незадължителни услуги, предоставени на Кредитополучателя по негово искане. Заявява, че законодателят е предвидил възможността за начисляването на такива разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. Таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем била начислена в съответствие с чл. 10а ЗПК, в която разпоредба е уредена възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като било изпълнено и изискването на ал. 4 на същия член видът, размерът и действието да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит и не следва да не се дължи от ответницата, не на последно място, защото същата изявила желание да се ползва от нея.