Решение № 254 от 08.04.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Бургас, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20252120200639 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано по жалба на „М. А.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление в гр.С., представлявано от Е. Н. М., съдебен адрес в гр.Б., чрез адв.Я. К. против наказателно постановление №006709 от 16.01.2025г издадено от директора на Регионалната дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище в гр.Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.68в вр. чл.68г ал.4 вр. 68д ал.1 предложение първо от Закана за защита на потребителите и на основание чл.210а от ЗП е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Жалбоподателят твърди, че е налице техническа грешка при публикуването на рекламата в сайта. Счита, че при издаването на НП наказващият орган не е обсъдил наличието на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на НП и присъждане на правените разноски. Не сочи нови доказателства. Претендира разноски, без да е представил списък на същите.

Представителят на наказващия орган счита жалбата за неоснователна и 1 моли за потвърждаване на НП. Претендират се разноски. Представя писмени бележки.

На първо място жалбата е процесуално допустима тъй като е подадена от легитимирано лице, посочено в НП като нарушител и в рамките на преклузивния 14 дневен срок (лист 67 и 3 от делото) по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Предявена е пред материално и териториално компетентен съд.

Производството пред БРС е редовно образувано.

След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото и направената служебна проверка, съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно, че дружеството-жалбоподател „М. А.“ ЕООД е собственик на с. х. „М.“ с капацитет от 17 стаи и 34 легла с адрес в гр.Б..

По повод Заповед №1654/09.08.2024г от председателя на Комисията за защита на потребителите и в изпълнение на Програма „Лято 2024“ по спазване изискванията на Закона за защита на потребителите и на Закона за туризма и наредбите приети и издадени по тяхното прилагане е било наредено на 15.08.2024г да се извърши проверка на с. х. „М.“.

На 15.08.2024г в хода на проверката било установено, че в обекта се извършва туристическа дейност „х.иерство“ на база на издадено удостоверение за категоризация от О.-Б. с рег.№БУ-ГДП-7Т5-1Б за утвърдена категория „две звезди“ вид и наименование на обекта „с. х.“ М.“ с дата на издаване 19.06.2024г валидно до 18.06.2029г с капацитет 17 стаи и 34 легла.

Същото удостоверение е било поставено на видно място в рецепцията където са намирал и ценоразпис на предлаганите услуги, като цените били точни и ясни в лева с включено ДДС. На фасадата на сградата бил поставен рекламен надпис „с. х. М.“. Същият надпис на латиница бил поставен и в тревната площ пред обекта. Пред проверката с отделен констативен протокол №2763811/15.08.2024г в офиса на КЗП РД-Бургас била направена разпечатка в официалния сайт на търговеца .... интернет, от който било видно, че обeктът се рекламирал в интернет пространството като „х.“ (лист 36-42).

За констатираното несъответствие бил съставен констативен протокол №К-2763811 от 15.08.2024г (лист 32-35 от делото). Съставен бил и акт за установяване на административно нарушение (лист 63-65 от делото). Според 2 фактическите констатации на актосъставителя относно същността и характера на нарушението, предварителната информация, която получават потребителите чрез сайта .... е, че видът на обекта е „х.“. Обявяването на обекта, стопанисван като „х.“ не отговаря на обективната действителност, според която обектът е категоризиран като „с. х.“. По този начин, според формулираното в АУАН и НП фактическо описание на нарушението търговецът (х.иер) въвежда в заблуждение потребителите относно вида на туристическия обект и това би могла да повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не е използвал тази търговска практика.

В допълнение е посочено, че съгласно Наредбата за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, като условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости, между двата вида туристически обекти „с. х.“ (клас Б) и „х.“ (клас А) има значителна разлика в минималните задължителни изисквания, който диапазон е от естество и да предпостави заблуда у потребителите.

И актосъставителят и наказващият орган възприели, че предвид използваният от все повече потребители метод, да правят своя информиран избор чрез интернет, с поведението си търговецът въвежда в заблуждение потребителя и е възможно той да избере този туристически обект пред оферти за други обекти. В този контекст е отбелязано, че едва след направени разходи по предприето пътуване и при настаняване в обекта потребителят разбира, че ще получи туристически услуги не в „х.“, а в „с. х.“ Заблуждаващата нелоялна търговска практика се изразява в предоставяне на невярна и подвеждаща нелоялна търговска практика и се изразява в предоставянето на невярна и подвеждаща информация на интернет сайта на .... относно вида на място за настаняване чрез обявяване на обекта като „х.“ и спестяване на релевантната и съществена информация, че същият е категоризиран като „с. х.“. Изведено е и заключение, че прилагането на посочената нелоялна търговска практика има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговската практика.

От правна страна актосъставителят квалифицирал нарушението като 3 такова по смисъла на чл.68в вр.чл.68г ал.4 вр.чл.68д ал.1 предложение първо (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) от Закона за защита на потребителя (ЗЗП).

Изрично са упоменати са датата на извършване на нарушението 15.08.2024г и място на нарушението интернет сайта .... и адреса на обектагр.Б..

Контролният орган описал извършените действия и установените факти в констативен протокол №К-2763811, който бил връчен на законния представител на дружеството-жалбоподател на 15.08.2024г.

Въз основа на съставения акт, съдържащ горе изброените признаци на нарушението при словесно тъждество в изложението на фактическото съдържание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено било издадено и обжалваното наказателно постановление №006709 от 16.01.2025г от председателя на Комисията за защита на потребителите. Административно нарушение било квалифицирано по идентичен материален закон–чл.68в вр.чл.68г ал.4 вр.чл.68д ал.1 предложение първо то ЗЗП. На основание чл.210а от ЗЗП на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. По акта били направени и писмени възражения.

НП е било връчено на законния представител на дружеството на 28.01.2025 г (лист 67 от делото) в писмо с обратна разписка.

Съдът прие за несъмнено доказана установената фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения.

Настоящият състав счита, че при съставянето на акта и издаването на НП не са били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията на процесуалния закон от компетентни органи, съгласно чл.233 ал.1 и ал.2 ЗЗП, в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. В АУАН и в НП обстойно са аргументирани всички аспекти на позицията на контролния орган, както и по фактите относими към фактическата рамка на 4 нарушението, включително чрез прецизно пояснение относно датата и мястото на нарушението, така и по правото досежно приложимата правно квалификация на нарушението като това е сторено по ясен, достъпен и разбираем начин, с максимална изчерпателност при отразяването на фактическата установеност на всеки съставомерен признак от състава на нарушението, доказателствата за него и правните съображения относно нормативната корелация и в съответствие с индивидуализирана като нарушена правна разпоредба в съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН. Налице е словесна и цифрова тъждественост между двата акта, при пълноценна фактическа детайлизация при описание на нарушението, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си.

Настоящият състав прима, че НП е законосъобразно от материалноправна страна. По същество съдът счита, че от събраните по делото и описани по-горе доказателства безспорно се установи, че на посочените в АУАН и в НП дата и място, търговецът „М. А.“ ЕООД с ЕИК ..., предоставяйки невярна и подвеждаща информация относно вида на място за настаняване, чрез обявяването му като „х.“ , несъответстващо на дадената категоризация като „с. х.“, търговецът х.иер прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, с която въвежда в заблуждение потребителите относно вида на туристическия обект и това би могло да повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не е използвана тази търговска практика.

Преиначаването на основна характеристика на предлаганите услуги в туристическия обект, правилно е интерпретирано като осъществяващо обективния състав на нарушението по смисъла на чл.68в вр.чл.68г ал.4 вр. чл.68д ал.1 предложение първо то ЗЗП.

По силата на императивната уредба на чл.68в от ЗЗП се забраняват нелоялни търговски практики. Според детайлната дефиниция, възприета от законодателя в чл.68г ал.1 от ЗЗП, търговската практика, от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено и икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член на групата потребители, когато търговската практика е насочена към група 5 потребители.

Съгласно §13 т.23 от ДР на ЗЗП „търговска практика“ е всяко действие , бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите .

С посоченото в АУАН и НП външно манифестиране, съставляващо целенасочено поднесено търговско съобщение в интернет страницата на ... , съставлява търговска практика, насърчаваща доставката на услуга, включваща спестяване и преиначаване на съществено влияеща върху икономическото поведение на средния потребител информация относно вида и категоризацията на търговския обект.

На основание §13 т.25 от ДР на ЗЗП „Съществено изменение на икономическото поведение на потребителите„ е използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе информирано решение, което води до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Легално дефинирано е и понятието за „търговско решение“ в §13 т.31 от ДР на ЗЗП, според който това е всяко решение, взето от потребител за това, дали да закупи стока или услуга, за начина и условията на нейното закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да предприеме действие или не.

С оглед адмирирания от широк кръг субекти метод за предварително пълно или частично заплащане на туристически услуги чрез интернет платформи, то преиначаването на информация относно класа, под който попада обекта на настаняване, недобросъвестното афиширане на обекта попадащ под клас А –х.и, вместо клас В-с. х., несъмнено рефлектира върху способността на средния потребител да вземе информирано решение, респективно води до общо намаляване на надежността и подрива авторитета на доставчиците, предоставящи туристически услуги.