Решение № 97 от 07.09.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Варна , 07.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Радослав Кр. Славов

Дарина Ст. Маркова

Мария Ив. Христова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело № 20213001000151 по описа за 2021 година за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Ромпетрол България”ЕАД гр.София, чрез процесуален представител–ответник по т.д. № 234/2018год. по описа на ОС-Добрич, срещу постановеното решение по делото с № 2600044/21.12.2020год. с което въззивното дружество е осъдено да заплати на „Добруджански хляб”АД гр.Добрич, сумата от 37744,05лв.стойност на неоснователно обогатяване, представляваща сума, която е била дължима като търговска отстъпка, но не е била начислена, вследствие на което ответникът се е обогатил неоснователно с нея, за сделки по представени от ищеца фактури, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 6.07.2018год. до окончателноо погасяване на задължението и сумата от 3 679,56лв. разноски.

Счита решението за недопустимо-понеже съдът се е произнесъл извън заявения предмет по делото, който е формулиран конкретно от ищеца-а именно заплащане на сумата от 37 744,05лв., представляваща сбор от 1 неначислени търговски отстъпки за периода 31.10.2016 – 30.06.2017год. и надплатени суми по описани 8 фактури. Твърди, че съдът е присъдил неначислени отстъпки по 30 бр. фактури за периода 01.01.2015год.30.06.2017год., като по този начин е излязъл извън очертания от ищеца в исковата молба предмет на делото. За това обжалваното решение е недопустимо-постановено е в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес.

Решението е и неправилно- като постановено в противоречие с процесуалния закон, поради неправилно определяне предмета на делото.

Изразява се становище и за неправилно приложение на разпоредбата на чл.162 ГПК. Твърди, че са налице достатъчно данни относно размера на претенцията, понеже по делото се претендират суми по определени и представени фактури, налице е и информация по повод на закупеното гориво.

Счита също, че решението е неправилно и по същество. Съдът напълно е игнорирал и изобщо не е обсъдил наличието и действието на Анекс от 04.11.2013год. към договора за продажба на гориво от 2007год., който е валидно сключен и според който механизъм за промяна на отстъпките е допустим, респективно и така определената цена е в съответствие с чл.326 ТЗ.

Изложени са съображения за неправилност на решението и поради необоснованост на същото. Твърди, че същото е постановено на база вътрешно убеждение на съда, без той да се придържа към очертаната рамка от ищеца, представените доказателства и установените по делото факти.

С жалбата се иска обезсилване на решението като недопустимо, евентуално неговата отмяна като неправилно, с произтичащите от това последици.

Насрещната по жалбата страна-„Добруджански хляб”АД гр.Добрич, чрез писмен отговор на процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна, по изложени съображения.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

В проведеното о. с. з. чрез писмено становище на представител на въззивника жалбата се поддържа.

2 процесуален

Процесуалният представител на въззиваемото дружество излага доводи за неоснователност на жалбите и моли за потвърждаване на решението. В подкрепа на становищата са представени писмени бележки от пълномощниците на страните.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното: Съдебното производство пред Добрички окръжен съд е образувано по иск на „Добруджански хляб“ АД със седалище гр.Добрич срещу „Ромпетрол България“ ЕАД със седалище гр.София за заплащане на сумата от 37744,05лв., с цена на иска сумата от 37 744,05лв.-на основание чл.55 от ЗЗД, а именно недължимо платена и не начислена търговска отстъпка дължима по 8 бр. фактури за м.10.и 11. 2016 г. и м.1-VІ 2017г., описани в исковата молба. В исковата молба се излага следното:

Претенцията на ищеца се основава на подписан Договор за продажба на горива №СС-063 от 20.11.2007г., както и на Анекс № 4 неподписан, но според ищеца породил действието си, в който е предвидена отстъпка за купувача в размер на 0,21лв./л./, .-за потребено количество над 45 000 л.месечно.

Претенцията на ищеца се основанва на твърдения, че ответникът по иска не е спазвал договорните си ангажименти и в описаните в ИМ 8 бр. фактури за 2016г. и 2017г. не е начислявал в едни случаи изцяло, а в други частично търговската отстъпка, поради което се е стигнало до заплащането на поголеми от дължимите суми по договора и анекса, а именно:

-По ф-ра №1001784/31.10.2016г.получената отстъпка е в размер на 10 342,26 лв.,вместо дължимата от 11 144,95лв., като е начислена отстъпка по 0,19 лв./л., вместо по 0,21 лв./л./ Дължимата отстъпка е в размер на 802,69 лв. и тази сума се явява надплатена в полза на ответника по иска. - По ф-ра №1002976/30.11.2016г. получената отстъпка е в размер на 8 968,54 лв., вместо дължимата от 11 069,39 лв.,като е начислена отстъпка в размер по 0,17 лв./л.,вместо приетите за дължими 0,21 лв./л. Надплатената вследствие на това сума е в размер на 2 100,85 лв., -явяваща се недължимо получена.

-По ф-ра №1004710/31.01.2017г. е получена отстъпка единствено за заредения бензин А-95, а не за заредените бензин А-98 и Дизел. Дължима е сумата 1 490,82лв., недължимо получена от страна на ответника. - По ф-ра №1005550/28.02.2017г. получената отстъпка е единствено за заредения бензин А -95,а не и за заредения дизел. Недължимо е получена сумата от 7 619,57 лв. По ф-ра №1006456/31.03.2017г. получената отстъпка е само за заредения бензин А -95, а не и за заредения дизел. Недължимо е получена сумата 8 535,49 лв.-дължима отстъпка.

- По ф-ра №1007457/30.04.2017г. получената отстъпка е само за заредения бензин А -95, а не и за заредения дизел. Недължимо е получена 3 сумата 8 525,27 лв.-надплатена в полза на ищеца.

- По ф-ра №1008453/31.05.2017г. получената отстъпка е само за заредения бензин А -95, а не и за заредения дизел. Недължимо е получена сумата 6 791,55 лв.

- По ф-ра №1009504/30.06.2017г. получената отстъпка е само за заредения бензин А -95, а не и за заредения дизел. Недължимо е получена сумата от 2 821,34 лв.-представляваща неначислена отстъпка.

Общо за 2016г.неначислената отстъпка е 1 960,22лв.

Общо за 2017г.неначислената отстъпка е 35 784,05 лв.

Твърди се в исковата молба, че за база на всички изчисления, предмет на предявения иск са взети приетите в Анекс №4 от 2016г./неподписан от продавача/, размер на отстъпките, или 0,21 лв./л., въпреки че търговската отстъпка е в по-нисък размер от тази по последния подписан между страните Анекс №3 от 0,24 лв./л. Изчисленията са извършени по този начин, тъй като в отношенията си страните са се водели от неподписания Анекс №4 и поради факта,че същите са съобразявали поведението си с него и при издаването и заплащането на много други фактури, извън процесните 8 броя. Т.е.страните са приели,че анексът е породил действието си между тях.

В допълнителната искова молба оспорва твърдението на ответника, че има право да променя едностранно размера на отстъпката. Счита, че размерът на отстъпката следва да се определя след взаимно разглеждане на търговските отношения. Счита че ако се приеме правото на едната страна едностранно да променя размера на отстъпката, това би довело подписания договор без предмет, тъй като независимо от размера на зареденото гориво, по едноличната воля на продавача може да се начисли отстъпка или не. За това счита, че следва да бъдат прилагани условията по сключените анекси между страните.

Ответникът оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че е нямал право едностранно да намалява търговската отстъпка. Твърди, че всички уведомления за промяна на търговската отстъпка са извършени на база на Анекс от 04.11.2013год. към Договора за продажба на горива № СС4 063/2007год., по който „Ромпетрол си запазва правото да променя размера на търговските отстъпки с 10-дневно предизвестие. Оспорва наличието на Анекс 4,, като се противопоставя на твърдението, че Анекс № 4 е потвърден с конклудентни действия. Анекс 4 никога не е бил подписван от ответнтика и не е породил правно действие, като по него никога не са начислявани отстъпки и това е видно от фактурите по договора. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на клаузата на Анекс от 04.11.2013год. .

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното: Не е спорно следното:

Между страните е сключен договор №СС-063/20.11.2007г.за доставка на горива, по силата на който продавачът -ответник в процеса, продава, а купувачът купува горива от собствените на продавача бензиностанции и бензиностанциите, опериращи под марката на Ромпетрол. Продажбата се осъществява чрез зареждане на автомобилите на купувача на бензиностанциите на ответника. За закупеното по реда на този договор гориво купувачът заплаща цената, обявена на тотема в бензиностанцията към момента на зареждането. Съгласно чл.6 ал.1 от договора на всяко последно число от месеца продавачът издава на купувача данъчна фактура за продаденото през предходния период гориво и отчетените количества заредено гориво с картите. В края на всеки месец продавачът ще начислява на купувача търговска отстъпка, която се определя по посочената в чл.6 ал.2 от договора схема.

Към договора е сключен Анекс №1 от 04.11.2013г. /стр. 169/, съгласно ал.4 на който продавачът запазва правото си да променя търговските отстъпки по предходните алинеи с десетдневно предизвестие, изпратено по поща, куриер, факс или имейл. С анекса е определен и кредитен лимит в размер на 240 000лв, както и договорени отстъпки, в зависимост от количеството гориво.

С ОИМ е представено писмо от 30.09.2016год., /стр.172/, с което „Ромпетрол България“ЕАД, уведомява „Добруджански хляб“АД, че дружеството променя търговските условия за зареждане на гориво, считано от 5

10.10.2016год., като са посочени нови скали на отстъпките-максималната е 0,17лв./л за количество над 15 000л/мес. Посочено е, ел. писмото да се счита за 10 дневно предизвестие: Представени са също ел.писма, /стр.259-266/ с които „Ромпетрол България“ЕАД, уведомява своите клиенти за промяна на отстъпките в конкретни бензиностанции, както и електронно писмо от 06.03.3017год. до всички контрагенти, включително и „Добруджански хляб“АД, с което ги уведомява, че дружеството променя търговските условия за закупуване на гориво като са посочени нови скали на отстъпкитемаксималната е 0,15лв./л за количество над 15 000л/мес. Посочено е, писмото да се счита за 10 дневно предизвестие. Получаването на ел. писма не е спорно между страните.

Твърди се, но не е представен, че към договора е сключен Анекс №2 от 11.02.2015г. по силата на който се предвижда нова схема за начисляване на отстъпки за закупените горива, плюс допълнителна отстъпка в размер на 0,04лв./л.

Твърди се също, че на 01.12.2015г. е сключен Анекс №3 /непредставен в процеса/ към договора, съгласно който се променя схемата на начисляваната в края на всеки месец от страна на продавача търговска отстъпка, съгласно чл.6/2/ от анекса. Предвижда се и допълнителна отстъпка в размер на 0,04 лв./л. с ДДС,като размера й подлежи на преразглеждане на всеки три месеца.

Представен е Анекс №4 към договора, с който е определена максимална търговска остъпка от 0,21лв./л. за който ищецът не е посочил датата на неговото съставяне, който е останал неподписан от самия продавач, видно от приложеното на л.280 по делото копие от анекса. Страните не спорят, че анексът не е подписан, но ищецът твърди, че е прилаган в отношенията между тях-обстоятелство, което категорично се оспорва от ответника. Вещото лице също сочи, че няма данни, анекса да е прилаган в отношенията между страните.