Решение № 235 от 05.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Пловдив, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20265330200649 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 1014/17.12.2025г., издадено заместник кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 на А. И. Й. е наложена глоба с еврова равностойност 10,23 евро /20 лева/ за нарушение по чл. 6, т.1 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се ревлевират конкретни съображения за незаконосъобразност на НП, като е формулирано искане за неговата отмяна.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, действаща чрез юр. Р. ангажира становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от жалбоподателя.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и НП са изложени следните фактически параметри на 1 вмененото административно нарушение:

При извършена проверка на 18.08.2025г. в гр. Пловдив, около 15:05 часа, в ПИ ***, попадащ в улична регулация между кв. 15, 15А, 15Б и кв. 16 по РП на СИЗ Пловдив, е установено паркирано полуремарке „KRONE“, с регистрационен № ***, собственост на „ПИМК“ ООД, ЕИК ***, в зоната на действие на пътен знак В-27.“

От доказателствата по делото се установява, а и липсва спор между страните за това, че на 18.08.2025г. в поземлен имот № *** била извършена проверка от общинска полиция по получен сигнал, като проверката била осъществена със съдействието на служители на общината и кадастъра; в поземления имот имало изградено пътно платно с двупосочно движение; пътят не обхващал цялата площ на поземления имот, което наложило служителите на кадастъра на направят съответните измервания, да очертаят и да посочат на инспекторите от общинска полиция границите на поземления имот, в рамките на които следвало да се извърши проверка; поземленият имот не бил ограден, като на входа му нямало поставени бариери; от дясната страна, по посока на движението, физически бил наличен добре видим пътен знак В27, забраняващ престоя и паркирането в зоната му на действие; след пътния знак имало множество паркирани полуремаркета, собственост на „ПИМК“ ООД, сред които било и процесното полуремарке „KRONE“, с регистрационен № ***; от лявата страна на пътното платно била изградена конструкция, която по физическите си характеристики наподобявала тротоар, а именно надлъжно на пътното платно била разположена издигната част от пътя, с бордюр и настилка, която не била от плочки, а от асфалт; върху така наподобяващата „тротоар“ конструкция били разположени множество МПС, собственост на „ПИМК“ ООД; за констатираното нарушение по ЗДвП била издадена глоба с фиш, която била надлежно оспорена в предоставения 7-дневен срок, което наложило 2 реализиране на процедурата по чл. 39, ал. 3 ЗАНН; редовно поканен да подаде декларация по чл. 188, ал.2 ЗДвП, управителят на „ПИМК“ ООД А. И. Й. не се отзовал на поканата, поради което процесните АУАН и НП били издадени именно срещу него;

АУАН бил издаден при условията на чл. 40, ал.2 ЗАНН в отсъствие на нарушителя.

Посочените обстоятелства, се установяват от събраните по делото доказателства, а именно показанията на актосъставителя Г., които съдът кредитира като добросъвестно дадени и в съответствие с приобщените по делото писмени доказателства – тези представени с АНП, както и събраните в хода на съдебното следствие такива.

Спорът по настоящото дело е концентриран по отношение на това дали жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна вмененото му с актовете на администрацията противоправно поведение.

В тази връзка съдът съобрази, че от събраните по делото писмени доказателства - извадка от общ устройствен план на гр. Пловдив, извадка от комуникационно –транспортната схема на гр. Пловдив, извадки от генерален план за организация на движението на община Пловдив, както и писмо от заместник кмет „Строителство, инвестиции, общинска собственост и икономика" в Община Пловдив, се установява, че поземлен имот с идентификатор *** е предвиден за озеленени площи. Същият е публична общинска собственост, като съгласно предвижданията на ПУП начинът на трайно ползване на имота / НТП/ е за движение и транспорт, като в съответствие с посочения начин на трайно ползване в действащия регулационен план на Северна индустриална зона, одобрен със Заповед №5703-02/1973г., в ПИ № *** се предвижда изграждане на улица.

В аспект на горното несподелими са възраженията на жалбоподателя, като в случая не е налице противоречие между начина на трайно ползване на процесния имот и общия устройствен план. Ноторно известно е, че общият устройствен план обхваща големи площи от територията на страната и обстоятелството, че част от тази територия е предвидена за озеленени площи, не изключва възможността сред тези зелени площи да се изгради път, който да осигурява достъп до тях.

Точно такъв е случаят с процесния имот, който е част от по-голям земен 3 масив, който общо е отреден за зелени площи и озеленяване, но конкретно имот *** по предвиждания е отреден за изграждане на улица, по която да се осъществява достъп до тези площи.

Нещо повече, по-горе вече бе прието за безспорно установено, че чисто фактически предвижданията на регулационния план са изпълнени, доколкото физически е изградена улица с двупосочно движение, в дясната част на улицата физически е поставен пътен знак В27 „забранени са престоят и паркирането“ и в лявата част на улицата е изградено съоръжение, което по физическите си характеристики наподобява тротоар.

О юридическа гледна точка, от цитираните по – горе писмени доказателства се установява, че за ПИ *** няма издадено разрешение за строеж, респективно няма открита строителна площадка или свидетелство за въвеждане в експлоатация на строителния обект. Наред с това съгласно генералния план за организация на движението на община Пловдив за този поземлен имот няма разработена улична мрежа. По предвиждания посоченият участък следва да е продължение на бул. „Марица север“, но в генералния план липсва нанесена улица в посочения поземлен имот, като липсват нанесени пътни съоръжения-тротоари, банкети. Липсват предвидени и приложени елементи от проектно знаково пространство-пътни знаци и пътна маркировка. Освен това в генералния план за организация на движението на община Пловдив за този поземлен имот липсват приложени правила за предимство и посочност на движението; правила за режими на престой и паркиране; правила за скоростни режими; забрани за движение; правила за пешеходно движение.

Съдът кредитира както извадките от действащи планове, представени от жалбоподателя, така и писмото от „Заместник кмет „Строителство, инвестиции, общинска собственост и икономика" в община Пловдив, доколкото съответстват на публично достъпната информация, качена на сайта на община Пловдив, както следва:

-общ устройствен план на гр. Пловдив, наличен на интернет адрес: https://www.plovdiv.bg/item/building/oup/;

- генерален план за организация на движението на Община Пловдив, наличен на интернет адрес: https://www.plovdiv.bg/%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0% 4

%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD-%D0%B7%D0%B0%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86

%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6/.

От гореизложеното се налага извод, че е налице разминаване между фактическо положение и юридически правила, важащи за процесния поземлен имот.

От общия принцип за законоустановеност на нарушенията и наказанията (чл. 9 НК и чл. 2 ЗАНН) следва, че меродавни за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са реално съществуващите юридически правила за движение в поземления имот, като отговорността му не може да бъде ангажирана за несъобразяване с фактическо положение, което не отговаря на действителната юридическа рамка.

По-конкретно във връзка с вмененото административно обвинение за нарушение по чл. 6 от ЗДвП, поради твърдяно несъобразяване с предписанията на физически наличния знак В27 при положение, че: вече бе установено, че от юридическа гледна точка улица в процесния имот, която да подлежи на регулация с пътни знаци изобщо липсва; в генералния план за организация на движението на гр. Пловдив за имот № *** не е предвидено поставяне на подобен знак, нещо повече въобще липсват приети правила за престоя и паркирането в процесния имот; подобен знак липсва нанесен в схемите за знаковото стопанство, касателно процесния имот; знакът се явява поставен от неизвестно лице, в отклонение от предвижданията за организация на транспорта в града, следва да се приеме, че същият не произвежда правно действие и несъобразяване с предписанията му не съставлява нарушение на чл. 6 ЗДвП.

Действително на настоящия състав е служебно известна практика на Административен съд-Пловдив, според която в процеса по ЗАНН не може да се прави инцидентен контрол за законосъобразност на проведените процедури по пооставане на пътни знаци. Процесният случай, обаче е различен, тъй като в случаите, разгледани от Административен съд-Пловдив, всъщност е имало проведена административна процедура по поставяне на знака, като са 5 оспорвани елементите й, а в настоящия случай се касае за физическо наличие на знак, който изобщо не фигурира в генералния план за организация на движението на гр. Пловдив и изначално не произвежда правно действие.

Гореизложеното се явява първо самостоятелно основание за отмяна на НП. Следващото такова е свързано с издаване на АУАН в отсъствие на нарушителя при липса на законовите предпоставки за това.

Действително в чл. 40, ал.2 ЗАНН е предвидено правомощие за актосъставителя да състави АУАН в отсъствие на нарушителя. Съгласно трайната съдебна практика, обаче тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези: нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта; нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи.

Важно е да се отбележи, че за да намери приложение чл. 40, ал.2 ЗАНН деецът следва да е редовно призован и да не се яви конкретно за съставяне на АУАН, а не призоваването да е за други процесуални действия или действия по разследване.

Това е така, доколкото нарушителят следва да има възможност да направи информиран избор дали да се яви лично за предявяване на административното обвинение, което няма как да се случи, ако за него не съществува несъмненост, че е призован именно за съставяне на АУАН, а не за други действия.

В процесния случай от текста на поканата е видно, че жалбоподателят е уведомен, че предвид подаденото от него възражение срещу глобата с фиш е необходимо да се стартира процедура по чл. 39, ал.3 ЗАНН по издаване на АУАН и НН, като изрично е поканен да се яви на 02.10.2025г. в 10.00 часа в сградата на сектор „Общинска полиция - Пловдив“ за стартиране на тази процедура, като е посочено, че във връзка с горното е необходимо да представи попълнена приложената декларация съгласно чл. 188 от ЗДвП, чрез която да се удостовери кой е извършил цитираното в оспорения фиш нарушение.

От този текст на поканата е видно, че към момента на изпращането й за наказващия орган все още не е била известна личността на нарушителя, като 6 именно с цел нейното установяване жалбоподателят е поканен да се яви на 02.10.2025 г.

В този смисъл към момента на изпращане на поканата евентуалното съставяне на АУАН именно на жалбоподателя се явява бъдещо несигурно събитие, доколкото ако същият представи декларация по чл. 188 ЗДвП, АУАН следва да бъде съставен именно на това посочено лице.