Решение № 295 от 09.07.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Плевен, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20254400500427 по описа за 2025 година Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение рег.№ 49/05.03.2025г., постановено по гр. дело № 298/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Левски е отменен договор за дарение от дата 13.09.2022, с който С. В. И., ЕГН**********, с настоящ адрес: Дом за стари хора „***”- с. ***, обл. Пловдив, ул.*** е дарила на дъщеря си Н. С. Г., ЕГН **********, с адрес:гр. Левски, ул. *** №3, ет.1, ап.3 сумата от 19589,20 лв. и постановил Н. С. Г. да върне на С. В. И. сумата от 19589,20 лв.

Със същото решение съдът ставил без уважение направеното възражение за прихващане на ответника Н. С. Г. ЕГН ********** с адрес: гр.

Левски, ул. *** №3, ет.1, ап.3, против ищеца С. В. И., ЕГН**********, с настоящ адрес: Дом за стари хора „***” – с. ***, обл. Пловдив, ул. *** със сумите: вземане за връщане на дадено без основание в размер на 15371,57 лв., представляващи сбор от: 13195,17лв., представляващи подлежаща на връщане сума, платена без основание с платежно нареждане от 1

25.02.2022г.; 1135,15 лв., представляващи подлежаща на връщане сума, платена без основание с платежно нареждане от 25.02.2022г. и 1041,25 лв., представляващи подлежаща на връщане сума, платена без основание с платежно нареждане от 25.02.2022г. – дадени при начална липса на основание, в случай, че съдът приеме, че парите не са върнати на ответницата със заплащане на сумата от 19589,20 лв.;

Вземане от 4217,63лв., представляваща сума, с която ищцата се е обогатила неоснователно през периода февруари – август 2022г. в резултат на извършени със средства на Н. Г. гледане и издръжка – за закупуване на храна, облекло, комунално – битови плащания, като за целта е заплащала ежемесечно над 500 лв., или общо 4217,63 лв.в случай, че съдът приеме, че сумата не е върната с плащането на ищцата от 13.09.2022г.;

Вземане в размер на 8100 лв.- суми, с които ищцата неоснователно се е обогатила в резултат на ползването на апартамент №3, находящ се в гр.

Левски, ул. *** №3, вх.Б, т.1 през периода от ноември до август 2022г.

Осъдил Н. С. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. Левски, ул.*** №3, ет.1, ап.3, да заплати на Адвокатско дружество „***” сума в размер на 2595,60 лв. с ДДС.

Осъдил Н. С. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. Левски, ул.*** №3, ет.1, ап.3, да заплати на С. В. И., ЕГН**********, с настоящ адрес: Дом за стари хора „***” – с. ***, обл. Пловдив, ул. *** направените деловодни разноски в размер на 801,57 лв. – държавна такса, сумата от 256 лв. – депозит за съдебно графическа експертиза, с банкови такси, сумата от 371,87 лв. – депозит за съдебно – медицинска експертиза, ведно с банкови такси за внасянето й.

Срещу така постановеното решение от ЛРС е подадена въззивна жалба от Н. С. Г. чрез пълномощника й – адв. Д. П. от САК, в която се изразява становище, че същото е неправилно и необосновано, както и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Развива подробни доводи в тази насока: неприлагане на чл. 176, ал. 3 ГПК с решението . Сочи, че с Определение № 255 от 26.04.2024 г. по първоинстанционното дело, съдът задължил ищцата да се яви в о.с.з. от 30.05.2024 г. и да отговори на множество въпроси във връзка с отношенията между страните и извършения от нея на 13.09.2022 г. превод на 19 589,20 лв. по сметка на доверителната ми. Във 2 връчената на ищцата призовка изрично й е указано, че при липса на явяване в о.с.з. и липса на отговори на зададените й въпроси, поведението на ищцата ще бъде преценявано съгласно чл. 176, ал. 3 ГПК. Въпреки липсата на уважителни причини за неявяването си и въпреки че последиците от неявяването й бяха указани, г-жа И. не се яви в това о.с.з. и не даде никакъв отговор на поставените й въпроси. С протокола от о.с.з от 30.05.2024 г., съдът е приел, че липсват уважителни причини за неявяването на ищцата, но в мотивите към съдебното решение приема, че всъщност били налице уважителни причини за неявяването на ищцата, поради което няма да приложи чл. 176, ал. 3 ГПК, позовавайки се на заключението на съдебномедицинската експертиза. Сочи че това заключение е изготвено по преглед извършен почти половин година преди датата на заседанието, за което ищцата е следвало да се яви и да отговори на въпросите. Сочи също, че в това заключение никъде не е посочено, че възиваемата не може да пътува или е неподвижна или други констатации препятстващи обективно явяването й.

Заявява също, че съдът е нарушил диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6, ал. 2 ГПК] като е приел, че въззивницата е изпълнявала нравствен дълг към ищцата и с това е мотивирал извода си за неоснователност на направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане. Това императивно правило, тълкувано във връзка с чл. 154 от ГПК, налага извода, че при определяне на предмета на доказване по делото съдът следва да се ограничи до твърденията на страните. В този смисъл е и константната съдебна практика, съгласно която не подлежат на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото. Сочи, че в нито един момент до приключването на съдебното дирене по първоинстанционното дело ищцата не е твърдяла, че към нея е изпълняван нравствен дълг. Съответно този факт не е бил включен в очертания с доклада на съда предмет на доказване по делото. Липсват и каквито и да е твърдения във връзка с наличието на основание на извършените от представляваната от мен Н. Г. по сметка на С. И. плащания, респ. на допускането на последната да живее в собственото на доверителната ми жилище и в полаганите в нейна полза грижи.

Заявява, че съдът не е разпределил доказателствената тежест с доклада, като не й е указал тежестта да докаже, че към датата на депозирания от нея отговор на нотариалната покана на г-жа И. за заплащане на издръжка в 3 изброените от нея алтернативни по-евтини домове е имало свободни места и че условията в тези домове отговарят на нейните потребности и стандарти.

Твърди, че съдът неправилно е счел, че е налице фактическият състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в)" ЗЗД, тъй като е пропуснал да съобрази, че 1) между страните не е сключван договор за дарение на парична сума, 2) не е извършено пълно доказване на нуждата от издръжка, съответно 3) отказът на доверителната ми да заплаща издръжка е основателен, а в условията на евентуалност 4) искът подлежи на отхвърляне по силата на направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане. Неправилно първостепенният съд е приравнил платежното нареждане на договор, без да съобрази факта, че платежното нареждане е едностранна сделка, докато договорът е съглашение между две лица съгласно правилото на чл 9 ЗЗД. При липсата на изразено от въззивницата съгласие да получи сумата като дарение, няма как ищцата едностранно да определи, че това е основанието на плащането. В първия възможен момент, в своя от гтовор на поканата Н. Г.

(доказателство т. 1.9 към отговора на исковата молба) категорично е изразила несъгласието си с това твърдение и е посочила, че основанието за задържане на сумата са други облигационни отношения между страните. При липса на съгласие, липсва какъвто и да е договор, а изводът на съда в противоположен смисъл противоречи на доказателствата по делото.

Счита, че съдът изцяло е пропуснал да съобрази проведеното от въззивницата насрещно доказване, от което се установява, че действителното основание на извършеното с платежно нареждане от 13.09.2022 г. плащане на сумата от 19 589,20 лв. не е твърдяното от ищцата дарение, а представлява сбор от връщане на собствени на доверителната ми средства в размер на 15371,57 лв., които ищцата е държала без основание по своята банкова сметка, както и възстановяване на извършени разходи за отглеждането на г-жа И. в размер на 4217,63 лв.

Заявява, че независимо от посочено, дори да е налице договор за дарение, което категорично се оспорва, неправилен на собствено основание е и изводът на първоинстанционния съд, че С. И. била изпаднала в нужда от издръжка. В това отношение съдът отново не е съобразил много голяма част от доказателствата по делото. Приема, че по делото се доказва, че г-жа И. получава доход в размер яа 1060,77 лв. Месечно, който е напълно достатъчен 4 да задоволява всички нейни потребности. Районен съд - Левски нито е отчел, нито е коментирал, тези обстоятелства, а вместо това бланкетно е посочил, че доходът на ищцата [без да конкретизира неговия размер) не бил достатъчен за задоволяване на потребностите й. Счита, че ищцата укрива свои доходи, тъй като заплаща регулярно таксата от 1100 лв., а на по-късен етап и 1400 лева, месечно, в дома в с. ***, в който е настанена. Твърди, че простата математика показва, че щом успява да покрива тази сума, както и ежемесечните си потребности за храна и медицински услуги, явно г-жа И. укрива допълнителни доходи, които тя получава било от трети лица, било от друг източник, който е премълчала. Фактът, че тя успява да заплаща таксата от 1400 лв., не се обяснява дори от житейски неправдоподобното и напълно недоказано твърдение, че синът й Е.Х. й бил дал заем от 4000-5000 лв., тъй като тази сума би могла да й стигне за покриване на таксата за престоя в дома в с. *** за не повече от 4 месеца.

Сочи също, че сама, без никаква обективна необходимост от това, С. И. е напуснала дома на дъщеря си и е била настанена в дом за стари хора, който значително надхвърля нейния жизнен стандарт, като по този начин сама се е поставила в „нужда" от издръжка. Не е съобразено, че съгласно заключението на вещото лице разходите за лекарства на ищцата възлизат на около 100 лева месечно (стр. 13 от заключението). Вещото лице д-р А.Н. констатира, че потребностите на въззиваемата не са по-различни от потребностите на всяка жена на нейната възраст. Твърденията на част от свидетелите, че Н. Г. била изгонила майка си, не се базират на никакви техни преки наблюдения, а единствено и само на споделено от самата С.. Дорли синът й Е.Х., който, въпреки че е заинтересован поради родството си със страните и показанията му следва да се оценяват с особена критичност съгласно чл. 172 ГПК, потвърдил, че когато е идвал да вземе майка си от гр. Левски, същата е разполагала с ключ от апартамента на въззивницата.Счита, че неснователно съдът не е кредитирал показаниятана свидителките М.М. и Д.Г., които са виждали С. и Н. и имат наблюдения на отношенията между тях. И двете свидетелки са категорични, че Н. Г. никога не се е държала лошо с майка си, не я е гонила от дома си и не е човек, който да е способен на такава постъпка.

Счита, че липсват каквито и да е обстоятелства, които да са наложили въззиваемата да напусне гр. Левски и да заживее в частен дом за възрастни хора с месечна такса от първоначално 1100 лева., а понастоящем - 1400 лв., 5 която сама по себе си надхвърля нейния месечен доход. В о.с.з. от 03.12.2024 г., на изричен въпрос дали и в други домове за стари хора могат да се полагат необходимите за С. И. грижи, вещото лице Нуцова отговори положително.

Позовавайки си отново на простата математика, извежда извода, че ако г-жа И. заплаща такса в размер на 70 % от доходите си (понастоящем 742,54 лв.), с останалата сума тя би могла да покрива своите ежемесечни разходи за храна и лекарства без особени затруднения. Сочи, че м констатациите на вещото лице, в обл. Пловдив таксите в домове за стари хора варират в порядъка на 650-800900лв. за обслужване, т.е. съществуват дори частни домове, чиито такси са в пъти по- ниски в сравнение с тази на дома в с. ***. Заявява, че не е доказано твърдението на ищцата, че тя е търсила по-евтини домове за възрастни хора, но не е успяла да намери такива поради липсата на свободни места в други домове, които могат да задоволят потребностите й.