Определение № 454 от 30.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 454 гр. Плевен, 30.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500278 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.248 от ГПК.

С определение №701 от 12.02.2026г., постановено по гр.дело №4537/2025г. РС – гр. Плевен, е оставил без уважение депозираната от Я. С.

Г.,ЕГН **********, от гр. Плевен, жк. ****, бл. **, вх.Д, ет.4, ап.7, молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, за допълване на решение №2075/27.12.2025г., постановено по гр.д.№4537/2025г. по описа на ПлРС, в частта за разноските, като неоснователна.

Срещу така постановеното определение е подадена частна въззивна жалба от Я. С. Г.. В нея се твърди, че с Решение № 2075/27.12.2025 г. съдът уважи изцяло предявения от нея иск. По делото е налице изрично, ясно и безусловно признание на иска от страна на ответника още в отговора на исковата молба. Постановено е решение при признание на иска. Заявява, че при този изход на спора приложение намира общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК - загубилата делото страна дължи направените от другата страна разноски. Фактът на признание на иска не освобождава автоматично ответника от отговорност за разноски, когато именно неговото поведение е обусловило необходимостта от предявяване на иска. В хипотезата на чл. 78, ал.

2 ГПК, следва кумулативно да са налице две предпоставки, като в случая липсва втората от тях - ответникът да не е дал повод за завеждане на делото .

Счита, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като правната й 1 сфера е накърнена от съществуващо и поддържано срещу нея вземане.

Единствената процесуална възможност за защита е сезиране на съда.

Признанието е направено едва след образуване на производството. В заключение моли определението да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се присъдят направените от нея разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

Постъпил е писмен отговор по молбата от „МАКРОАДВАНС“ АД, чрез юрк. Т. В.. В нея се твърде, че определението е законосъобразно и обосновано, молбата неоснователна, макар и допустима. Развиват се подробни доводи в тази насока, като основно се твърди, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е предприел действия по принудително изпълнение, не е упражнил извънсъдебна принуда по отношение на ищцата или по друг начин да е дал повод за предявяването на иска. В заключение моли да се потвърди определението и алтернативно да се присъди адвокатски хонорар в размер на минималния.

Окръжният съд, като съобрази доводите на страните, представените по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения седмичен срок от връчване на съобщението до процесуалния представител на ответника, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С решение №2075/27.12.2025г., постановено по гр.д.№4537/2025г. По реда на чл.237 ал.1 от ГПК / при признание на иска/ ПлРС признал за установено на основание чл. 124, ал.1 от ГПК спрямо ответника „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Средец, ул. „Г.С. Раковски“ №147, ап.14, представлявано от В.С., че ищецът Я. С. Г., ЕГН **********, от гр. Плевен, жк. ****, бл. **, вх.Д, ет.4, 3 ап.7, НЕ ДЪЛЖИ сумата от 9379,66лв .- вписана като вземане в ЦКР под№БНБ-39892/189.03.2025г., идентификатор на кредита

МА00342021149012, поради изтекла ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ.

Със същото осъдил на основание чл. 78, ал.2 от ГПК, Я. С. Г.,ЕГН **********, от гр. Плевен, жк. ****, бл. **, вх.Д, ет. 4, ап.7, ДА ЗАПЛАТИ НА „МАКРОАДВАНС АД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление: гр.

2

София, р-н Средец, ул. „Г.С. Раковски“ №147, ап.14, представлявано от В.С., сумата от 200лв.- разноски по делото.

С молба по реда на чл.248 от ГПК жалбоподателката е поискала изменение на решението в частта за разноските, като съдът я е оставел без уважение с атакуваното определение.

За да отхвърли молбата съдът е приел, че в случая са налице предпоставките по чл.78 ал.2 от ГПК, поради което е възложил разноските на ищцата.

Тези изводи на първата инстанция се споделят и от настоящия въззивен състав.

За прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК следва да са налице кумулативно две предпоставки ответникът да признае иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на иска.

Безспорно в настоящия случай е налице първата от тях, като видно от депозирания отговор на исковата молба ответникът е заявил, че в случай, че иска е допустим го признава. Това е ясно и от съдържанието на самата частна жалба.

Спорен е въпросът налице ли са предпоставките по чл.78 ал.2 от ГПК и по-конкретно втората от тях – ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото.

За да изгради своя краен извод за отсъствие на втората предпоставка по чл.78 ал.2 от ГПК, съдът съобрази факта, че в случая се касае за предявяване на установителен иск за признаване на несъществуване на вземане по договор за потребителски кредит, поради изтичане на погасителна давност. Следва да се има предвид и факта, че кредиторът МАКРОАДВАНС АД никога не е предприемал действия по принудително събиране на задължението – не е образувано заповедно или исково производство, не е искано издаването на изпълнителен лист, не е образувано изпълнително производство. Т.е. никога не са предприемани действия по събиране съдебни или извън съдебни такива на посоченото вземане. Още в исковата молба се сочи, че за това задължение ищцата узнала след проверка в Централен кредитен регистър. Същевременно твърди, че дружеството е отказало да отпише вземането си, но не представя никакви доказателства за това – молба, искане или каквото и да е сезиране на 3 дружеството за предприемане на такова действие, което да е отказано изрично или мълчаливо.

При тези данни Окръжният съд счита, че само вписването в Централния кредитен регистър на вземане не е достатъчно основание да се приеме, че е налице предвиденото в закона нарушение на права, което може да се защити единствено, чрез предявяване на иск пред съда.

Според константната практика на ВКС отразена например в Определение № 3430 от 17.12.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 2634/2024 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Б.Б.; Определение № 1220 от 5.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1809/2023 г., II т. о., ТК, докладчик съдията И.А.

Определение № 242 от 31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2062/2018 г. на ВКС, ІV г. о.;

Определение № 708 от 28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/2012 г. на ВКС, І г. о., изрично се посочва, че предпоставките за недължимост на разноските от ответника, когато искът е уважен, са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета по конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК . Сходно разрешение е дадено и в посоченото в отговора на частната жалба Определение № 50466 от 30.11.2022 г. по ч. т. д. № 2049 / 2022 г. на Върховен касационен съд.

Т.е. за да се изключи приложението на чл.78 ал.2 от ГПК следва защитата на правата на ищеца да е възможна само чрез подаване на иск пред съда, който да е обусловен от предприети от ответника в качеството му на кредитор действия. Такива случаи са при иск за обявяване на нищожност на клауза или на целия договор за потребителски кредит; иск за оспорване на изпълнението по чл.439 ал.1 от ГПК и др. В конкретния случай няма такова твърдения. Напротив твърди се, че кредиторът не е инициирал производство за събиране на вземането. След като кредиторът не е предприел подобни действия, то и правната сфера на ищцата – жалбоподателка не е засегната.

Действието на вписването на вземането в Централния кредитен регистър е само огласяване на същото. Само по себе си то не накърнява никакви права.

4

Изтичането на погасителна давност е правопогасяващо възражение, което може да се направи и извън съдебно. Погасителната давност е институт, който ограничава възможността на кредитора да търси събиране на вземането по принудителен ред – чрез изпълнително производство, но не отрича неговото право да получи доброволно изпълнение на задължението с арг. от чл.118 от ЗЗД. Ако възражението за изтека давност не бъде прието, ще възникне правото за съдебното му признание. След като не се оспорва възникване на задължението с предявяване на иск за нищожност на договор или с друг способ, то няма пречка за неговото вписване в кредитния регистър.

За заличаването му е била необходима инициатива от страна на ищцата да сезира дружеството с надлежна молба. Такава не е предявявана и не е удостоверен отказ на кредитора да извърши заличаване на удостовереното с изпълнителен лист вземане в Централния кредитен регистър. В този аспект следва да се има предвид, че регистрираните по реда на чл. 3 а от ЗКИ лица са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване съгласно чл. 10 ал. 1 от Наредба № 22/16.07.2009 г., издадена от Управителя на БНБ за Централния кредитен регистър. От друга страна погасителната давност, на която се позовава длъжникът - ищец по делото, е материално-правен институт и изтичането на определен от закона давностен срок не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.

Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 ЗЗД. В този смисъл дори отказът да се заличи едно неиздължено задължение, макар и покрито с давност, не е в противоречие с изискванията за поддържане на актуални данни в ЦРК, тъй като самото задължение не е погасено. Погасена е само възможността на кредитора да предприеме неговото принудително удовлетворяване.

Извънсъдебното позоваване на едно превърнало се в естествено вземане, не представлява повод за предявяване на иска за отричане правото на принудително изпълнение по реда на чл. 439, ал. 1 от ГПК , нито за несъществуване на вземането по чл.124 ал.1 от ГПК. Вписването в ЦКР и поддържането му не са противоправни действия, нито обуславят защита чрез предявяване на иск. Повод за завеждане на иска кредиторът би предоставил 5 само ако предприеме действия по принудително изпълнение на погасено по давност вземане, респективно ако оспори предявения основателен иск за отричане на изпълняемо право (така Определение № 468/18.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4586/2018 г. по описа на ВКС, III-то ГО и цитираната там съдебна практика).

Ето защо в случая нормата на чл.78 ал.2 от ГПК намира приложение.

При тези данни Окръжният съд счита за изцяло правилни изводите на РС-Плевен, че с поведението си кредиторът не е дал повод за завеждане на делото и отговорността за разноски не следва да се възлага нему.

Определението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №701 от 12.02.2026г., постановено по гр.дело №4537/2025г. по описа на РС – гр. Плевен, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на осн. чл.248 ал.3 от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл.280 и следващите от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6