Определение № 975 от 07.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 975 гр. София, 07.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20231000500945 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№5096/06.12.2022г., подадена от В. Ц. П. лично и като управител на дружеството „Ц.-7“ ЕООД срещу определение №597/16.11.2022г. на ОС – Монтана, с което е оставено без разглеждане възражението й по чл.423 от ГПК срещу заповедта за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д.№183/2018г. на РС-Монтана.

Жалбоподателката твърди, че написаното в определението не отговаряло на истината, и сочи, че както уточнила случайно била узнала на 08.08.2022г., че има издаден изпълнителен лист и заповед срещу нея. Твърди, че тя не й е връчвана по никакъв начин, нито й била връчена покана за доброволно изпълнение от съдебен изпълнител, не й било известно да било образувано срещу нея изпълнително дело. Счита, че има право на възражение по чл.

423 от ГПК и поддържа същото. Поддържа, че записът на заповед бил нищожен и с нарушени атрибути.

Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното:

Видно от приложеното дело №183/2018г. по заявление на Н. С. М. срещу дружеството „Ц. 7“ ЕООД с управител В. П. и длъжник-авалист В. Ц. П. е издадена заповед за изпълнение №162/30.01.2018г. по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено да заплатят сумата от 6 000 лв., вземане по запис на заповед от 30.10.2016г. На дружеството заповедта е връчена видно от съобщението и уведомлението чрез залепване на адреса по седалище.

Издадено е определение за поправка на ЯФГ от 30.10.2020г., което видно от съобщенията на стр. 25 е получено на 18.11.2020г. в деловодството от управителя на дружеството В. П. срещу подпис лично. На 20.11.2020г. В. П. лично и като управител е входирала молба с искане да получи копие от делото. На 30.11.2020г. с вх.№263606/30.11.2020г., стр. 28 от делото на РС Монтана В. П. лично и като управител е посочила, че декларира, че признава 1 вземането по издадения в полза на Н. М. запис на заповед по делото и декларира готовност за плащане, но възразява срещу разноските.

Видно от приложеното ч.гр.д.№54/2021г. на ОС –Монтана е разгледана частна жалба с вх.№260949/28.01.2021г. срещу акт на РС Монтана по ч.гр.д.№183/2018г., като в същата изрично в абзац пет, на стр. първа от частната жалба, подадена от В. Ц. П. лично и като управител на „Ц. 7“ ЕООД тя е посочила, че „с молба от 20.11.2020г. поискала ксерокопие от частното дело и получила и така разбрала за издадената заповед за незабавно изпълнение.

С обжалваното определение от 16.11.2022г. ОС – Монтана е оставил без разглеждане възражението по чл. 423 от ГПК, подадено от В. Ц. П. лично и като управител на „Ц. 7“ ЕООД срещу заповедта по чл. 417 от ГПК по процесното дело, като е приел, че възражението по чл. 423 от ГПК се подава в едномесечен срок от узнаване за заповедта, а противно на твърденията на страната, че била узнала на 08.08.2022г., са налице данни, че узнаването е по описания начин в края на 2020г., поради което възражението е извън срока и е недопустимо.

Съдът намира, че частната жалба е подадена в срок, тъй като определението е съобщено на страните на 29.11.2022г., от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането с възражение, може да подаде възражение пред съответния въззивен съд при наличието на някоя от следните алтернативни предпоставки: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно (т.е. нарушени са правилата за връчване на съобщения); заповедта за изпълнение не му е била връчена лично (а чрез друго лице) и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България (т.е. третото лице не е могло да му я предаде) и длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства (например внезапно отпътуване или заболяване и др. Срокът за упражняване на правото да се подаде възражение по чл. 423 от ГПК е едномесечен и тече от узнаване за заповедта. В случая твърденията на жалбоподателката, че била узнала на 08.08.2022г. противоречат на документите по делото. Видно от изходящ от самата жалбоподателка документ, а именно частната жалба по приложеното ч.гр.д.

№54/2021г. на ОС –Монтана, в същата изрично в абзац пет, на стр. първа от частната жалба, подадена от В. Ц. П. лично и като управител на „Ц. 7“ ЕООД, е посочила, че „с молба от 20.11.2020г. поискала ксерокопие от частното дело и получила и така разбрала за издадената заповед за незабавно изпълнение“. На 30.11.2020г. по заповедното производство тя е пуснала молба, че признава вземането по записа на заповед и изразява готовност да плати, но оспорва разноските. Следователно датата на узнаване за издадената заповед по чл. 417 от ГПК е най-късно 30.11.2020г., а не през август 2022г., както твърди тя. С оглед горното едномесечният регламентиран от законодателя срок, в който е можело да бъде упражнено правото да се подаде възражение по чл. 423 от ГПК е изтекъл на 30.12.2020г. / сряда, работен ден/ и подаденото повече от две години по-късно възражение по чл. 423 от ГПК е 2 просрочено, поради което правилно е оставено без разглеждане от съда.

С оглед горното съдът намира, че жалбата жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горните съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №597/16.11.2022г. на ОС – Монтана по в.ч.гр.д.

№407/2022г., с което е оставено без разглеждане възражението по чл.423 от ГПК срещу заповедта за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д.№183/2018г. на РС-Монтана, от жалбоподателите В. Ц. П., лично и като управител на дружеството „Ц.-7“ ЕООД, ЕИК 204222566, със седалище и адрес на управление – гр. Монтана, ул.“Юлиус Ирасек“ №12, ет.6, ап.17.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3