Решение № 127 от 09.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Йоанна Н. Станева

М. В. Атанасова при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20231100512713 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20086014 от 01.04.2023г., постановено по гр. дело № 87104/2017г. по описа на СРС, 123-ти състав са отхвърлени изцяло предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. П. Д. и Р. И. Д. при условията на пасивна солидарност обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4066,37 лева- неплатено в срок задължение за доставена от „Топлофикация София“ ЕАД в периода от месец 05.2013г. до месец 04.2014г. топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. ****, аб. № 196351, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 23.12.2014г.- датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр. дело № 71928/2014г. по описа на СРС, 123-ти състав до изплащане на вземането и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 273,44 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 30.06.2013г. до 09.12.2014г. като неоснователни и недоказани. С решението е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адв. Л.П.Я. сумата от 1106,64 лева, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответниците по делото- Д. П. Д. и Р. И. Д. на основание чл. 38, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

1

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която се обжалва решението изцяло. Изложени са съображения, че решението е необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържат, че съдът бил констатирал, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за процесния период и имот като по делото било установено коректно отразяване на задълженията за топлинна енергия за имот, за сградна инсталация и БГВ. Вещото лице било установило, че топлинната енергия за отопление на имота била отчитана в съответствие с посочената и приложима нормативна уредба, както и че се касаело за задължения, определени на основата на реален отчет на показанията.

Считат, че съдът с решението си следвало да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизите. В разглеждания случай било безспорно между страните по делото наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия при действащи ОУ, при които ответникът бил клиент на топлинна енергия. Твърденията на районния съд, че не кредитира заключенията на двете експертизи били необосновани и не кореспондирали със събраните по делото доказателства. В този смисъл две вещи лица и писмени доказателства за собственост на имота сочели за основателност на исковите претенции, но съдът бил стигнал до обратен извод. Искането към съда е да отмени решението като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. П. Д. и Р.

Д. И., с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд достатъчно ясно бил обосновал своите съображения. Недопустимо било вещи лица да обосновават заключенията си, без да били представени доказателства и без същите да бъдат приети като писмени доказателства. Сочат, че назначените от съда вещи лица не събирали доказателства за фактите и обстоятелствата, предмет на делата. Твърдят, че по делото не се оспорвало обстоятелството, че през процесното жилище преминавали тръби, през които преминава топлоносителя, които обаче били част от сградната инсталация на жилищния блок, поради което били обща етажна собственост. Поради което поддръжката и състоянието им било задължение и отговорност основно на етажната собственост, а не само на собствениците на жилището. Наред с това инсталираните елементи от сградна инсталация под тавана на жилището не били предназначени и не служели за отопление. Твърдят, че върху тръбите от сградната инсталация в ап. 123 имало поставена термоизолация, изпълнена съгласно проекта при построяване на сградата и тази изолация била достатъчна за нормалната работа на отоплителната система в блока и не съществувала никаква възможност по воля на ответниците да се спре или регулира количеството топлинна енергия, отдавано от тази част от сградната инсталация, тъй като на тях няма монтирани термостатични вентили. Сочат, че посоченото от вещото лице в заключението на СТЕ по задача № 2, че „В процесния имот ап. 123 не е извършен отчет през процесния период поради липса на достъп до имота. ФДР е съставила протокол за неосигурен достъп, който беше представен на в.л.“ налага извода, че неосигуряването на достъп не било доказано по несъмнен начин. Поддържат, че този протокол не бил представен в процеса, за да може ответниците да се запознаят с него и евентуално да бъде оспорен. Искането към съда е да 2 постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт като отхвърли исковите претенции за заплащане на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация като такава за отопление. За процесния период дължимо оставало заплащането на съответния дял от отдадената топлинна енергия от сградна инсталация за първа зона за отопление на блока според отопляемия обем на апартамента на ответниците по проект, както и задълженията за битово горещо водоснабдяване. Посочените задължения, обаче, не били определени по размер, поради което не следвало да бъдат присъждани на ищеца.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице- помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД- „ПМУ София“ ООД.

С определение от 18.03.2025г., постановено по реда на чл. 227 ГПК, съдът е конституирал на мястото на починалия въззиваем Д. П. Д. неговите наследници по закон- Р.

И. Д. /страна по делото/, М. Д. П. и Е. Д. П..

С молба от 06.10.2025г. въззиваемите страни са посочили, че молят въззивния съд, ако приеме исковете за доказани по основание, да ги уважи частично- за стойността на топлинна енергия за топла вода- частично, доколкото нямало доказателства за неосигурен достъп до имота. Ответниците не дължали стойност на топлинна енергия за отопление на имота, тъй като радиаторите в него били демонтирани. Основният спор между страните бил дали на ответната страна следвало да се възлага стойността на топлинна енергия, отдадена от хоризонталните тръби, преминаващи през апартамента и служещи за доставка на топлинна енергия за горните етажи от втория кръг на топлозахранването. Сочат, че тези тръби не били предназначени за отопление на имота и незаконосъобразно ищцовото дружество било начислило стойност на топлинна енергия, отдадена от тези тръби, като задължение на ответната страна.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени императивни материалноправни норми. По правилността на същото намира следното:

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване на следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като потребители на топлинна енергия през процесния период за процесния имот; използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

3

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящия случай не се установяват.

В конкретния случай с протоколно определение от 21.02.2023г. съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот и като такива дължат заплащане на съответния дял сградна инсталация, както и стойността на количеството топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за процесния имот.

Освен безспорния характер на гореизложените обстоятелства същите се установяват и от приетите по делото доказателства, в частност от препис от Нотариален акт за договорна ипотека върху имот, собственост на трето лице № 182, том трети, рег. № 9793, дело № 636/1999г. на нотариус А.Ч., препис от Нотариален акт за договорна ипотека върху имот, собственост на трето лице № 148, том първи, рег. № 2683, дело № 137 от 2001г. на нотариус Л.Б., препис от Нотариален акт № 79, том първи, рег. № 2790, дело № 88 от 2001г. на нотариус А.Ч., молба от Д. П. Д. от 12.09.1991г., адресирана до главния директор на СЕК „София“, с която е поискал да му бъде открита партида за ап. 123, находящ се в гр. ****.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че Д. Д. и Р. Д. в качеството им на собственици на процесния имот, придобит по време на брака им, през процесния период са били страни по неформално правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди и са пасивно легитимирани да отговорят за задълженията към ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни да е упражнено правото на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно, установено е принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответниците дължат заплащане на стойността на ползваната услуга.

4

По отношение на основния спорен между страните въпрос, касаещ доставката на топлинна енергия, по делото са събрани следните доказателства:

Приета е молба-декларация от Д. П. Д., с която е поискал да бъде прекратено топлоснабдяването в процесния имот за отопление.