Решение № 283 от 19.07.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Елена Каракашева

Татяна Грозданова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Калин П. Софиянски като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200459 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК и е образувано по касационните жалби на защитниците на подс. П. З. М. и на всички частни обвинители чрез поверениците им срещу решение № 51/03.04.2023 година по в.н.о.х.д. № 246/2022 година на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 1/07.01.2022 година по в.н.о.х.д. № 1056/2021 година Пловдивския окръжен съд.

В пространната касационна жалба на първия защитник на подс. М. са релевирани всички касационни основание по чл. 348, ал. 1 НПК. Наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се аргументира с нарушения на чл.

13, чл. 14, ал. 1 НПК, довели до непълно изясняване на факти и обстоятелства по делото и неправилна оценка на доказателствения материал, като е допуснато и отклонение от принципа на чл. 15, ал. 2 НПК. Твърди се, че причината за настъпване на пътно-транспортното произшествие и неговия механизъм са останали неизяснени. В заключението на експерта, извършил автотехническата експертиза, не били анализирани показанията на св. Л. за субективните му възприятия за поведението на автомобила на пътя непосредствено преди настъпването на удара, тези на св. А. С. и данните от 1 огледния протокол, в който било отразено наличието на две „копки“ на пътното платно. Отговорите на експерта на поставените в съдебното заседание пред въззивната инстанция въпроси се оценяват от защитника като неадекватни. Изразяват се съмнения за обосноваността и правилността на експертното заключение по повод описания в него механизъм на настъпване на ПТП главно по въпроса за възприетия от вещото лице коефициент на съпротивление при определяне на скоростта на движение преди удара и причината, поради която е настъпило откъсване на задното дясно колело на управлявания от подс. М. лек автомобил. Касаторът счита, че е ограничено правото на защита на подсъдимия с отказа да бъде назначена тройна автотехническа експертиза, да бъде извършен разпит на поемните лица, участвали при огледа на местопроизшествието, както и да бъдат приложени всички снимки на електронен носител, направени по време на процесния оглед.

Неправилното приложение на материалния закон се свързва с осъждането на подс. М. за квалифициран случай на управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещество. В подкрепа на това оплакване е предложен обстоен, но по съдържание хипотетичен анализ на заключението на допълнителната химико-токсикологична експертиза, резултатите от теста с техническото устройство за установяването на употребата на наркотични вещества и обясненията на подсъдимия за изпушена цигара след пътнотранспортното произшествие, дадена му от неустановено по делото лице. Според защитника употребата на наркотично вещество от страна на подзащитния му не била доказана по един убедителен, категоричен и небудещ съмнения начин, а тиражираната и пропагандирана „нулева толерантност“ не била аргумент, че е без значение кога е станала тази употреба.

Наложеното на подс. М. наказание от пет години лишаване от свобода било явно несправедливо, тъй като с него била придадена ненужно по-голяма тежест на генералната превенция. Изразява се несъгласие с дадената оценка на личността на подсъдимия като недисциплиниран водач поради това, че е санкциониран за неправилно преминаване на светофар и несъобразяване с пътната обстановка, както и че скоростта му на движение – 98 м/ч е приета за отегчаващо отговорността обстоятелство. Категорично се възразява и срещу отчетената като отегчаващо обстоятелство информация за две леки произшествия въз основа на уведомленията за заведени застрахователни щети, от които се установявало само наличието на гражданскоправни отношения между страните. Сочи се също така, че апелативният съд е укорил първоинстанционния, че не е взел предвид приповдигнатото настроение на пътуващите в автомобила и не е отчел ритането на шофьорската седалка от страна починалото момче В. В., но в същото време при тези констатации не е намалил наложеното от окръжния съд наказание.

Иска се смекчаване на наказанията – намаляване на лишаването от свобода към минимума с приложение на чл. 66, ал 1 НК и на лишаването от право да управлява МПС - на пет години. Алтернативно се заявява искане за отмяна на решението и връщане на делото със задължителни указания за 2 разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Пловдив.

В касационната жалба на втория защитник също се сочат всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Излагат се съображения за допуснати нарушения на чл. 14, ал. 1, чл. 246 и чл. 303 НПК, тъй като въззивният съд не бил обсъдил доказателствата по отношение на квалифициращото обстоятелство „управление след употреба на наркотично вещество“ в тяхната цялост и обективност. Не били обсъдени фактите, че подсъдимият е тестван незабавно от полицаите, пристигнали на пътнотранспортното произшествие и тестът бил отрицателен, че е останал на местопроизшествието повече от три часа, както и че след това е бил закаран в РПУ Стамболийски, където безконтролно се разхождал, пушил цигари, получавал храна и напитки. Приел е, че употребата на наркотично вещество се установява от показанията на св. П., без тя да е посочила кога е станало това, като по този начин съдът бил предположил без да има категорични и несъмнени доказателства, че това е станало в близките часове или дни. По този начин съдът допълнил в нарушение на чл. 246 НК обвинителния акт и излязъл от фактическата рамка на обвинението, очертавайки фактическа обстановка, различна от изложената в него. Съдът не бил анализирал и процедурата, по която е извършено вземането на пробата от съответните медицински специалисти и не бил обсъдил дали вземането на кръвната проба е извършено съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Според защитника с осъждането на подс. М. без убедителни и сигурни доказателства за управление на лекия автомобил след употреба на наркотично вещество, материалният закон е приложен неправилно.

Явната несправедливост на наложеното наказание се обосновава с неотчитане от съда на признанието на вината за допуснатото ПТП, личното и искрено страдание на подсъдимия за смъртта на приятелите му и съжаление за допуснатото произшествие, неговата млада възраст и доказаното по делото съпричиняване от страна В. В. на моментното отклонение на вниманието на подсъдимия, което е в основата на настъпилото пътно-транспортно произшествие. Не било отчетено и чистото съдебно минало на подсъдимия.

Съдът не бил съзрял и противоречието в характеристиката, изготвена от полицейски инспектор, че подсъдимият е конфликтна личност и не се ползва с добро име в града, с многобройните писмени и гласни доказателства по делото, които сочат друго. Неправилно бил оценен като отегчаващо отговорността обстоятелство тежкият резултат, тъй като той е отчетен от самия закон. Поддържа се, че единственото отегчаващо отговорността обстоятелство били допуснатите от подс. М. четири нарушения на правилата за движение, за които е санкциониран, но те били леки, поради което не бил особено опасен водач. Затова ако съдът бил съпоставил многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства с единственото отегчаващо я, то следвало да определи наказанието по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК или на основание чл. 54 НК да наложи най-лекото наказание и да приложи чл. 66, ал.

1 НК.

3

Иска се изменение на обжалваното решение в частта относно наказанието, което да бъде смекчено и да се приложи института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК, а алтернативно – въззивното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

В касационните жалба на частните обвинители С. В. В., В. А. В., А. В.

К., М. Г. К., А. В. В., Т. М. Б., Г. И. И., в лично качество и като законен представител на малолетния М. П. Г., М. Б. Б. и С. И. И., подадени чрез техните повереници, водещото оплакване е за явна несправедливост на наложеното на подс. М. наказание. Общото във всички жалби е, че касаторите не са съгласни с оценката, дадена от въззивния съд, на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, която считат за погрешна. За някои от обстоятелствата, които са послужили при индивидуализацията на наказанието, не били събрани доказателства, или пък доказателствата за тях били недостоверни и така смекчаващите отговорността обстоятелства били надценени. В противовес на това отегчаващите отговорността обстоятелства не получили вярна оценка и били подценени.

Според частния обвинител В. след като съдът е приел, че за краткия период откакто подсъдимият е правоспособен водач, той е изградил траен модел на поведение на нарушител на ЗДвП, характеристиката на дееца по местоживеене, трудовата характеристика, характеристиката на учащ се, както и поведението му веднага след настъпване на произшествието следвало да бъдат изключени при преценката на съотношението между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Изваждането на част от пострадалите от автомобила след пътнотранспортното произшествие било извършено от подсъдимия с помощта на притекли се случайни граждани, поради което не можело да се разглежда като поведение, насочено към помощ за пострадалите и като смекчаващо обстоятелство. Не били отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства скоростта, с която подсъдимият управлявал лекия автомобил от 98 км/ч и поведението на водача в автомобила непосредствено преди настъпването на произшествието, когато се е извърнал към друг пътник, за да го удари с ръка, без да предполага, че по този начин ще изгуби контрол над пътната обстановка, ще завърти волана и автомобилът ще поднесе. Погрешното, превратно тълкуване на факти и обстоятелства, които са от значение за делото, е довело до налагане на несправедливо наказание, което не отговаря на тежестта на извършеното деяние. Счита, че посланието, което обжалваният съдебен акт отправял до обществото с наложеното наказание от пет години лишаване от свобода е, че отнемането на живота на двама млади хора и пострадал със средна телесна повреда трети такъв, при превишена скорост, след употреба на наркотични вещества и абсолютни нарушения на ЗДвП, не е толкова тежко деяние.

Иска обжалваното решение да бъде изменено от ВКС като наложеното на подсъдимия М. наказание се увеличи на десет години лишаване от свобода, до този размер да се увеличи и лишаването от право да управлява МПС и да се възложат на подсъдимия направените в касационното производство разноски.

4

В касационната жалба на частните обвинители В. В., А. К. и М. К. се сочи, че наказанието на подс. М. е явно несправедливо по смисъла чл. 348, ал.

5, т. 1 НПК, понеже не е определено при превес на отегчаващите обстоятелства. Изразява се несъгласие с отчетената при определяне на наказанието по-лека форма на непредпазливостта – небрежност, без да се преценят в достатъчна степен данните, характеризиращи подсъдимия като недисциплиниран водач на МПС. Заявява се наличието на съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК – липса на мотиви, тъй като мотивите на съда за наказанието били неясни. Въззивната инстанция била приела, че деянието е извършено по непредпазливост, но същевременно счела, че е налице причинно-следствена връзка между действията на пътници в превозното средство, водещи до последваща загуба на контрол от страна на водача върху управляваното от него МПС и настъпването на вредоносния резултат. Освен това в решението първоинстанционният съд е укорен, че не е взел предвид това обстоятелство „с необходимата тежест“ при определяне на санкцията, но от мотивите не ставало ясно за кое наказание ставало въпрос – за лишаването от свобода или за лишаването от право да управлява МПС.