Решение № 4476 от 25.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4476 гр. София, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100507598 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника „Е.П.“ ЕАД срещу разпореждане от 25.03.2024 г., с което съдебният изпълнител е отказал да отмени постановление за разноските, обективирано в уведомление изх. №14621/13.03.2024 г., по изп. дело № 20248440400394 на ЧСИ С.Я., рег. № 844 в КЧСИ, с което е приет за събиране в полза на взискателя М.М.С. допълнителен адвокатски хонорар в размер на 200 лв. за водене на изпълнителното производство.

Жалбоподателят поддържа, че в случая на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение от 200 лв. само за образуване на делото, но не и за неговото водене, в размер от още 200 лв., тъй като такива действия не са били необходими с оглед наличното имущество на длъжника и факта, че като голямо дружество той се явявал т. нар. „сигурен платец“ и можело да се постигне лесно удовлетворяване. Банковите сметки на длъжника били публично известни, поради което не е следвало ЧСИ да извършва допълнителни справки.

Взискателят М.М.С. не е взел становище по жалбата.

Частен съдебен изпълнител С.Я. е депозирал мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата, тъй като приетите разноски за събиране на второто претендирано адвокатско възнаграждение от 200 лв., са били сторени във връзка с процесуалната активност на адвоката на взискателя, изразяваща се в посочване на изпълнителен способ за събиране на вземането поради липса на плащане в срока за доброволно изпълнение.

Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално 1 легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Страните не спорят, че изп. дело № 20248440400394 на ЧСИ С.Я., рег. № 844 в КЧСИ, е образувано от М.М.С. срещу „Е.П.“ ЕАД за събиране на вземане от 2334,68 лв., въз основа на изпълнителен лист от 06.02.2024 г.

Длъжникът признава, че дължи заплащането на сторени от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение от 200 лв. – за подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. Твърденията му за злоупотреба с права от страна на взискателя, който се бил снабдил и с втори изпълнителен лист за сумата от 8 лв., за което е образувал при същия съдебен изпълнител изп. д. №359/2024, са останали недоказани, тъй като няма данни за такова изпълнително дело. Дори и да беше установено подобно обстоятелство, обаче, то има отношение към преценката за недобросъвестно упражняване на процесуални права по изп. д. №359/2024, което е по-късно образуваното, като по настоящото изпълнително дело длъжникът е станал повод за неговото завеждане, тъй като не е погасил дълга си доброволно и на общо основание дължи сторените от взискателя разноски.

Видно е от приложената покана за доброволно изпълнение, че същата е връчена на „Е.П.“ ЕАД на 23.02.2024 г., но в предоставения му двуседмичен срок той не платил доброволно. Това пасивно поведение е наложило адвокатът на взискателя да предприеме допълнителни действия по изпълнителното дело, като депозира молба от 11.03.2024 г. с посочване на конкретен изпълнителен способ – запор на банкови сметки, за което поначало му се дължи адвокатско възнаграждение, а сторените от взискателя разноски, които се установяват с представения договор за правна защита от 11.03.2024 г., трябва да бъдат възложени в тежест на длъжника. Следва да се отбележи, че проучването на банковите сметки на „Е.П.“ АД и налагането на запора не са в резултат от злоупотреба с процесуални права, а от умишления отказ на дружеството да плати доброволно дълга в двуседмичен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение и въпреки твърденията му за наличието на достатъчно средства по банковите му сметки. В този смисъл самото бездействие на жалбоподателя, а не поведението на взискателя, е станало повод за генерирането на допълнителни разноски, каквито са могли да бъда избегнати при доброволно плащане.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че в конкретиката на настоящото дело поради пасивното си поведение длъжникът следва да понесе тежестта от допълнително сторените от взискателя разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното делото, а жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „Е.П.“ АД срещу разпореждане от 25.03.2024 г., с което съдебният изпълнител е отказал да отмени постановление за разноските, обективирано в уведомление изх. №14621/13.03.2024 г., по изп. дело № 20248440400394 на 2

ЧСИ С.Я., рег. № 844 в КЧСИ, с което е приет за събиране в полза на взискателя М.М.С. допълнителен адвокатски хонорар в размер на 200 лв. за водене на изпълнителното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3