Решение № 5733 от 25.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5733 гр. ., 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110116757 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД от В. В. М. срещу . АД за осъждане на ответника да заплати сумата 24000 лева (съобразно допуснатото увеличение на първоначално предявената претенция), представляваща част от вземане в общ размер на 40000 лева, представляващо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка със застрахователно събитие, съставляващо покрит застрахователен риск, съгласно договор за застраховка “.”, страна по който е ответникът, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.03.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата 729,00 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 09.09.2023 г. до 21.03.2024 г.

Претендират се и направените в производството разноски.

Ищцата твърди, че на 28.12.2019 г., при движение по автомагистрала “.”, км. 18+800, посока гр. ., при пътен възел “.”, поради виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка “.”, модел “.” с рег. № ., който управлявайки МПС със скорост, несъобразена с атмосферните условия и състоянието на пътя, и с неподходящи за сезона гуми, удря намиращия се пред него, управляван от ищцата, лек автомобил марка “.”, модел “.” с рег. № .., като реализира ПТП. Ищцата твърди, че преди 1 настъпване на удара, поради мокър и хлъзгав участък на пътя, управляваният от нея лек автомобил марка “.”, модел “.” с рег. № .. се завърта, като преди да спре косо спрямо оста на пътя, контактува челно с еластична ограда (мантинела). Твърди, че докато се опитвала да овладее автомобила си, водачът на лек автомобил марка “.”, модел “.” с рег. № . предизвикал удара, който бил силен и тежък, концентриран в предната лява врата на л.а. “.”, и от който настъпили големи деформации навътре към купето, довели до притискане на краката на ищцата и счупване на външен и вътрешен ляв глезен. Поддържа, че към датата на произшествието застраховател на гражданската отговорност на делинквента е ответникът. Твърди, че в резултат от настъпилото ПТП получила тежка двуглезенна фрактура с усукване на вътрешен глезен на ляв крак, отоци в ляво бедро и ляво стъпало, носила гипсова имобилизация повече от 2 месеца, след което се движела с помощни средства. Твърди, че почти една година не могла да възстанови нормалното си ходене, като и към настоящия момент изпитва периодични болки при натоварване и промяна на времето.

Посочва, че е заявила претенция пред ответното дружество-застраховател на виновния за процесния пътен инцидент водач, но ответникът не е изплатил претендираното обезщетение.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок. Оспорва изцяло исковата претенция за неимуществени вреди по основание и размер.

Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка “.” за лек автомобил марка “.”, модел “.” с рег. № .. Оспорва вината на водача на л.а. “. .” с рег. № .. Поддържа, че вината за настъпване на процесното ПТП е на ищцата В. М.. Оспорва от процесното ПТП да са настъпили телесни травми за ищцата, от които същата да е търпяла нематериални вреди. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между действията на застрахования към ответното дружество водач и настъпилия вредоносен резултат. Поддържа, че ищцата се е движела с несъобразена с атмосферните условия скорост /сняг и лед по пътното платно/, като по този начин се е поставила в невъзможност да намали скоростта си на движение и да спре без да осъществи самокатастрофа последователно в две срещуположни метални еластични огради (мантинели), след което да се установи в средата на пътното платно, напречно на движението, като по този начин да стане причина за настъпване на ПТП с л.а. марка “.”, модел “.” с рег. № .. Оспорва механизма на процесното ПТП. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

2

Оспорва размера на вредите, както и причинно следствената им връзка с процесното събитие. Счита претендираните от ищцата суми за недължими, а размерите им за завишени. Оспорва претенциите за лихви поради неоснователност на главния иск. Поддържа, че при ответното дружество е образувана застрахователна преписка № .. по искането на ищцата за определяне на застрахователно обезщетение, изискани са допълнителни документи, но такива не са представени, поради което поддържа, че не е изпаднал в забава от момента на ПТП.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото намира следното:

Съгласно чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "." при спазване на изискванията на чл.

380.

По предявения иск в тежест на ищцата е да докаже, че в причинна връзка с противоправно поведение на лице, чиято . към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпяла твърдените вреди, както и техния вид и размер.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже твърденията за различен механизъм на ПТП, както и с оглед заявеното възражение за съпричиняване, в негова тежест е да докаже, че с поведението си ищцата, като водач на лек автомобил марка “.”, модел “.” с рег. № .., е допринесла за настъпването на вредите.

Страните по делото не спорят относно наличието на твърдения договор за задължителна застраховка „ГО“, по който застраховател е ответникът.

По делото е приет заверен препис от решение по административно наказателно дело № 1378/2024 г. по описа на . (потвърдено с решение на . и влязло в сила на 27.11.2025 г.), с което А. Г. М. е признат за виновен в това, че на 28.12.2019 г., на автомагистрала „.“, в зоната при км.19, на територията на община ., в посока от гр. . към гр. ., при управление на МПС – лек автомобил марка „. .“ с рег. № ., нарушил правилата за движение, а именно правилото по чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В. В. М., изразяваща 3 се в счупване на вътрешния глезен /табиален малеол/ на ляв долен крайник, довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период от време около 1,5 – 2 месеца – престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал. 1 от Наказателния кодекс, като на основание чл.78а, ал.1 от Наказателния кодекс той е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание.

Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. По силата на чл.413, ал.3, вр. ал.2 ГПК тази задължителна сила за гражданския съд притежава и решението, постановено в производството по освобождаване от наказателна отговорност по реда на глава 28 НПК. С оглед на това по настоящото дело следва да се зачете силата на посоченото решение по отношение на това, че поведението на водача А. Г. М. е в причинна връзка с процесното ПТП, като същият е допуснал нарушаване правилата на ЗДвП и от това е последвала средна телесна повреда за ищцата.

От приетите писмени доказателства, както и изготвената комплексна експертиза, следва да се приеме за установено, че при движението си по автомагистрала „.“, ищцата е загубила контрол върху управляваният от нея лек автомобил „.“, като превозното средство се отклонява вдясно, удря се в предпазната мантинела отдясно, след което се отклонява вляво, преминава през трите ленти за движение и се удря в предпазната мантинела отляво, след което се отклонява надясно и преустановява своето движение в средната лента за движение, при което автомобилът е ударен от движещия се зад него лек автомобил „.“, чийто водач се установява, че принципно е имал възможност да спре при своевременна реакция от негова страна. От удара е причинена деформация (огъване навътре) на лявата предна врата на лекия автомобил, управляван от ищцата, при което тя е получила увреждания по левия крак. Както беше посочено, тази фактическа обстановка се явява установена въз основа на влязлото в сила решение на наказателния съд, като в допълнение по делото е изяснен конкретният механизъм на настъпване на произшествието, включващ и поведението на ищцата.

По отношение на причинените на ищцата вреди от произшествието 4 съдът намира, че изцяло следва да се кредитира заключението по изготвената комплексна автотехническа и медицинска експертиза, което кореспондира и с приетите писмени доказателства. От заключението се изяснява, че на ищцата е причинена травма на ляв крак – бедро, глезен и ходило с доказано счупване на крака в глезенната става. Вещите лица изясняват, че получаването на такива увреждания кореспондира с установения механизъм на произшествието. В допълнение се изяснява, че при такива травми се налага имобилизация за период 4-8 седмици, като обикновено пациентите се връщат към ежедневни дейности след 3-4 месеца, но пълното възстановяване на спортната форма може да отнеме до 1-2 години. Заключението кореспондира с представените по делото писмени доказателства, касаещи здравословното състояние на ищцата, като съдът намира, че с изводите кореспондират и показанията на разпитания свидетел В. Г. М. – баща на ищцата, който изяснява включително и периода на възстановяване на последната след травмата.

С оглед на изложеното съдът намира, че по делото се установява, че процесното ПТП е настъпило в причинна връзка с противоправно и виновно поведение на водача на лек автомобил „. .“ с рег. № ., чиято . към момента е била застрахована от ответника, като се установява и че в резултат на това на ищцата са причинени описаните телесни увреждания, както и емоционален дискомфорт.

Съдът като съобрази характера на претърпените физически и психически страдания и неудобства, изяснени по-горе, които включват болки и затруднения при движението за един сравнително продължителен период, намира че справедливият размер на обезщетението в случая съответства на размера 20000 лева (10225,84 евро).

Съдът намира, че от друга страна, въз основа на приетите доказателства следва да се приеме за основателно направеното възражение от ответника за наличието на съпричиняване. Не е налице спор, а и се установява от всички събрани доказателства, че преди удара от лекия автомобил „.“, управляваният от ищцата лек автомобил е загубил устойчивост и се е блъснал с предпазните мантинели на магистралата, след което е застанал в покой напречно в средната част на пътя. Съдът намира, че това значително е улеснило настъпването на произшествието и то в противен случай не би настъпило в конкретния момент, независимо че от друга страна е установено, че водачът на другия автомобил 5 дори в тази ситуация принципно е имал възможност да спре при своевременна реакция, т.е. че е налице противоправно поведение от негова страна и причинна връзка с настъпилите увреждания. Предвид това съдът счита, че следва да бъде прието, че поведението и на двамата водачи в равна степен е обусловило настъпването на уврежданията, респективно че е налице 50% съпричиняване. С оглед на това обезщетението в случая следва да бъде определено в размер 10000 лева (5112,92 евро), като до този размер бъде уважен предявеният иск, а в останалата част да бъде отхвърлен, като съответно се присъди и законната лихва, считано от подаването на исковата молба.

По делото е предявен и акцесорен иск за заплащане на сумата 729,00 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 09.09.2023 г. до 21.03.2024 г. Съдът намира, че същият следва да бъде отхвърлен, доколкото не се установява към този период на ответника – в качеството на застраховател, да са били представени необходимите доказателства за установяване на основанието на претенцията, съответно не може да се приеме, че е възникнало задължение за обезщетение за забава.